Демографските процеси у нас в последните години доведоха до катастрофало положение и една от най-красивите и достъпни планини-Странджа.
За 25 години населението в селата, които населяват тази планина е намаляло десет пъти. Това не се е случвало и по време на двете световни, както и в условията на гражданска война, в които е била страната ни в периода 1919-1930 година. Дори и по турски време населението в региона се е увеличавало, имало е поминък и се е препитавало. За повече от две десетилетия преход Странджа обезлюдява страшно, а гората се сече по еничарски и поголовно. В същото време масово се изкупуват земеделски земи и такива от горския фонд, които са върнати на частни собственици. Цените са смешно ниски, като един декар се продава за по 400-500 лева. Купувачи са основно турски фирми, чиято собственост расте постоянно.
Селата в планината са оставени на произвола, като инфраструктурата в повечето от тях е вече на 50-60 години. Населението на възраст над 65 години. Съвсем логично по-младите хора бягат или в по-големите градове, или в чужбина.
„Преди години в селото имаше над 5000 овце, 1500 кради, 3000 кози и 200 бивола. Обработваха се хиляди декари земя, които даваха продукция. Сега са останали около 100 овце и 50 кози. Това е катастрофа. Някога хълмовете белееха от стада, сега всичко е замряло. Селотоимаше 1500 жители, сега са 170. И мога да ви кажа, че при нас е сравнително доре.. Вече има села с 5-6 души, в някои няма живеещи хора. Планината умира и никой не се интерисува. Странджа ще остане само територия. Това е страшно.“-коментира 71-годишният народен певец Велко Велков.
Правителствата на преходо оставиха селата в Странджа без никаква визия за развитие и бъдеще. Дори и град като Малко Търново вече наброява 700-800 жители, което означава, че това е селище със затихващи функции. В периода 1980-1989 година тогавашното социалистическо правителсво изготви план Странжа-Сакар, който трябваше да оживи района. Всичко това на фона на многократно по-голямо население от сега. С идването на т.нар. демократични промени обаче тази програма отпадна поради липса на средства и фондово финансиране. Сега планината е в безпътица и докато бракониерите изсицат гората, политиците прогонват хората. Докато накрая не остане нищо.
