В разходната част, напълно очаквано, са коригирани прогнозите за капиталовите разходи, които бяха твърде оптимистични. Свиването им е с близо 850 млн. лв., като при представянето на Алтернативния бюджет за 2017 г. предложихме корекция в размер на около 950 млн. лв. Тези разходи винаги играят ролята на буфер, тъй като всяка година се завишават и в края на годината позволяват пренасочването на средства към други разходни групи без това да оказва влияние върху бюджетното салдо.
Следват новите обещания, които могат да променят първоначалната сметка. Обещаното увеличение на минималните пенсии до 200 лв. до края на годината ще струва около 100 млн. лв. и изглежда е отразено, тъй като се очаква разходите за пенсии да нараснат със сходен размер. Обещаното увеличение на учителските заплати с допълнителни 15% (те вече веднъж бяха увеличени в началото на 2017 г.) ще струва поне още 100 млн. лв., но очакваното увеличение при разходите за заплати е едва 60 млн. лв. Това означава, че или този непланиран разход не е отразен, или е отразен, но за сметка на намаляване на други заплати. При първата хипотеза ще има допълнителен разход в края на годината, който ще трябва да се компенсира с намаляване на други разходи или би оказал натиск върху изпълнението на бюджетното салдо.
Подобен буфер могат да бъдат както капиталовите разходи (според нашите сметки дори и след ревизията съществува буфер от около 100 млн. лв.), така и разходите за текуща издръжка. От актуализираната оценка за изпълнението им се вижда, че вторите са намалени с около 200 млн. лв. Съдейки по изпълнението им през последните години обаче се вижда, че там също има скрит буфер от около 100-200 млн. лв.
Очакваното изпълнение на разходите по функции също събужда редица въпросителни. На първо място това са предвидените допълнително 113 млн. лв. за отбрана и сигурност. Тези средства би следвало да са предвидени в увеличението, което тази функция получи през 2017 г. – около 800 млн. лв., и не става ясно каква е причината за допълнителния разход. Вероятно тази промяна отразява наскоро споделените планове на правителството засега да не купува изтребители (както е заложено в бюджета за 2017 г.), а вместо тях да купи за армията бронетранспортьори. Какво налага тази промяна – освен натиск от определени бизнес кръгове или геополитически интереси – може само да се гадае.
В същото време увеличението на социалните и здравноосигурителните разходи е близо 300 млн. лв., а ръстът при функциите „здравеопазване и социално осигуряване” – едва около 75 млн. лв. Същото се наблюдава и при образованието – увеличение от едва 36 млн. лв. на фона на обещания за 15% увеличение на учителските заплати, което ще струва над 100 млн. лв.
Всичко това за пореден път извежда на преден план въпросът с планираното и последващото изпълнение на бюджета, а именно – изпълнението на бюджета рядко отговаря на гласувания закон. Очакваното изпълнение на бюджета за 2017 г. – дефицит от 1,3 млрд. лв., изглежда отговаря на първоначалните разчети, но, както се вижда, то е съпътствано с редица въпросителни, особено в разходната част. Към това се прибавя и продължаващата неяснота относно самата бюджетна цел – какви са предпоставките за дефицита през тази година на фона на излишък от близо 1,5 млрд. лв. през 2016 г. Дежурното обяснение – съфинансиране по европейските програми, не е валидно, тъй като се очаква разходите по тях да намалеят с около 820 млн. лв., включително 115 млн. лв. по-малко съфинансиране. Зададен по друг начин въпросът звучи така: каква е причината за експанзивната фискална политика в условия на сравнително висок икономически растеж? Нещо повече, докато в Средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2019 г. е записано, че приоритет са мерките за „продължаване на фискалната консолидация”, очакваното изпълнение на бюджета представлява точно обратното – експанзия.
Източник: Институт за пазарна икономика
