Служебното правителство на Гълъб Донев е все по-близо до въвеждане на две тарифи на тока за бита. За това се говори от месеци, но мярката вече е обсъждана официално на заседание на Кризисния щаб миналата седмица и то с конкретика, пише “Марица”.
Евтино ще плащат хората, чиято месечна консумация на ток не надвишава 250-300 киловатчаса. Останалите, които минават над тази граница, обаче няма да отиват на свободния пазар, където е много скъпо, а по-скоро ще плащат до 250 лв. за мегаватчас, какъвто таван има за бизнеса. Това, заедно с ДДС и различните такси, прави около 50 ст. на киловатчас, като средната цена сега през деня за домакинствата е около 25 ст., пресмятат експерти. Или – увеличението ще е двойно.
Важно уточнение е, че обсъжданият праг от 250-300 киловатчаса евтин ток ще важи за домакинства, които не се отопляват на ток, а с друг източник – парно, дърва, пелети или въглища.
Според експерти от Агенцията за устойчиво енергийно развитие 250 киловатчаса ще покрият потреблението на ток за компютър, телевизор, хладилник и крушки. Ако се добави и бойлер с мощност 3 киловата, при работа от час и половина на ден, това прави 135 киловатчаса на месец.
Семействата, които се отопляват с ток, пък ползват около 11 000-12 000 киловатчаса на година, което прави около 1000 на месец. Така при по-заможните ще бъдат компенсирани с евтина тарифа само 25% от потреблението.
Според Кризисния щаб обаче ясно трябва да се разграничат хората, които едва свързват двата края с битовите си сметки, и тези, които копаят биткойни от домашния компютър и плащат за това на ниската цена като битови потребители, или други, които отопляват басейни и сауни отново на тънки цени.
На заседанието на Кризисния щаб е набелязан и друг пакет от мерки, които да подпомогнат домакинствата на газ и парно. Обмисля се цената на парното и газа за битовите потребители да се изравни, за да не са принудени хората да сменят вида на отоплението посред зима. Те ще плащат по 100 лева на мегаватчас, а разликата над това ще се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
Парите обаче директно ще отиват в “Булгаргаз”, а не в топлофикациите. Цената на газа за този месец за битовите абонати е около 260 лв., което означава, че там компенсацията ще е 160 лв.
“В никакъв случай няма да се допусне да има ощетени домакинства или такива, на които ще им се наложи да плащат повече от досегашните си разходи – категоричен бе вицепремиерът Христо Алексиев. – Дори да има най-малък риск от ценови удар за домакинствата, мерките няма да се приемат”, посочи той.
Щабът и правителството работят по специален закон срещу високите енергийни цени. За момента обаче той дори не е пуснат за обществено обсъждане, като бизнес организациите са си дали срок до утре да предложат и свои мерки.
В черновата на проектозакона е записано, че не само държавната енергетика, но и частните производители и търговци ще правят целеви вноски от всяка сделка с ток във фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Размерът на вноската е разликата между приходите по пазарната цена, намалена с пълната производствена себестойност. В нея се включва 10% норма на възвръщаемост на капитала.
Ще се облагат и производители, които имат договори за премии – това са централите, ползващи вятър, слънце и вода, и топлофикациите, както и тези с договори на преференциални цени. Вноската е разликата между сумата от сделката на пазара и преференциалната цена по договора за изкупуване на тока. Целевите вноски се дължат за сделки за вътрешния пазар и за износ.
При компенсации за небитовите потребители се предвижда да бъдат подпомагани в по-висока степен тези, които инвестират в енергийна ефективност или във възобновяеми източници, както и тези, които намерят начин да намалят потреблението си с 5 на сто във върховите часове.
Вицепремиерът Христо Алексиев каза още, че искат да се свали таванът от 250 лв. с 10%, а зелените и икономичните фирми да се стимулират.
Компаниите в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването пък са задължени да плащат временно солидарна вноска за генерирани свръхпечалби.
Ставката е 33%.
От работодателските организации заявиха, че от година и половина настояват за облагане на свръхпечалбите на всички производители, а не само на тези от държавната енергетика. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев обаче заяви, че бизнесът е категорично против тестовете за повече компенсации за инвестиции във ВЕИ и енергийна ефективност. Как ще се измерят тези вложения при 633 000 компании, попита риторично той. Според него компенсациите трябва да са за всички компании.
