Пълен контрол над бизнеса, голям кредит за изплащане и за първи път без чужд партньор от 16 години насам. Така изглежда новата реалност в Prista Oil Group, след като братята Атанас и Пламен Бобокови изкупиха обратно участието на двата чужди финансови инвеститора, които са в компанията от 2012 г. Пълна свобода обаче няма – операцията е струвала 50 млн. евро, отпуснати от Уникредит Булбанк, срещу което много от дъщерните дружества в холдинга са заложени.
Братя Бобокови имат два основни бизнеса – производството на акумулаторни батерии, което се извършва от “Монбат”, и маслен бизнес, развиван под бранда Prista Oil. Досегашните миноритарни акционери – инвестиционното дружество на ADM Capital и Европейската банка за възстановяване и развитие, се разделят с 30-те си процента участие в Prista Oil Group, през което фондът и банката индиректно държаха дялове и в акумулаторния, и в масления бизнес. През 2013 г. срещу ново финансиране двата инвеститора придобиха допълнително пряко участие от 20.8% в публичното дружество “Монбат”, което сега не продават.
Раздялата в Prista Oil Group става година и половина по-рано от първоначално предвидения срок, като по думите на Пламен Бобоков, председател на съвета на директорите на “Приста ойл холдинг”, е избран правилният момент, тъй като през 2018 г. настоящата операция би струвала двойно по-скъпо за тях. Отделно едноличното управление ще даде възможност да се взимат по-бързи бизнес решения, което ще доведе и до по-бързо развитие на компанията, обясняват братята. Тези плюсове обаче си имат и контратежест от големия дълг, който ще трябва да бъде обслужван и изплащан, което, макар и при ниската договорена лихва от 4.25%, ограничава възможността за експанзия на холдинга с 388 млн. лв. консолидирани приходи за 2015 г.
След 50 млн. евро
Базираното в Холандия Prista Oil Group е едноличен акционер на “Приста ойл холдинг”, като досега разделението на собствеността ставаше над него и именно там се случва изкупуването. Получател на заема от Уникредит Булбанк е акционерното дружество “Приста инвест 2016”, учредено тази пролет. Негови собственици са братята Бобокови и Милен Бойчев (мениджър в групата от 19 години). Договорът за особен залог е от 26 юли 2016 г., като той е между банката и “Приста инвест 2016” и солидарните длъжници Prista Oil Group, “Приста ойл холдинг”, “Верила лубрикантс”, “Монбат трейдинг” и 3 чужди поделения на холдинга. Те залагат имуществото си, включително завода за производство на масла в Русе.
Това обаче далеч не е единствената задлъжнялост на групата, като според договора за залог холдингът има още ипотеки в полза на ББР, Международната инвестиционна банка, СИБанк и Алфа банк. Освен това много несвойствени дейности са изнесени извън групата Prista Oil и те в момента също са в процес на преструктуриране (виж карето).
Операцията по пълно връщане на контрола много прилича на случилото се преди години обратно изкупуване от братята Кирил и Георги Домусчиеви. Те предсрочно взеха от чуждия си миноритарен инвеститор дела му в “Хювефарма” срещу още по-голям заем от консорциум от банки. И започнаха агресивни придобивки на конкуренти в чужбина, финансирани с допълнителен дълг.
16 години по-късно
Бизнесът на Бобокови е един от малкото с български корен, които се развиват на широк международен фронт, не само в чисто търговско отношение, но и като производствени мощности, за което е необходима и финансова подкрепа. ADM Capital и EBRD са третият подред миноритарен инвеститор в българската група, които вече традиционно се ротират през шест години, като този път цикълът е предсрочно. През 2000 г. американският гигант Texaco купи 25% от дружеството. После през 2006 г. в компанията влезе инвестиционният фонд Gramercy. “ADM Capital и EBRD се включиха в един труден момент за компанията, когато имахме тежки спорове с бившия си партньор. Успяхме да стабилизираме компаниите”, коментира Пламен Бобоков. При сделката през 2012 г. за 30% участие, разпределено по равно между тях, двата финансови инвеститора придобиват и акции, дават и заем, с който се направени важни придобивания за разрастване на масления бизнес на “Приста ойл”. То стана със 60 млн. евро – 48 млн. евро за рефинансиране на кредита на дружеството към предишния акционер Gramercy и 12 млн. евро дългосрочна кредитна линия, отпуснати от EBRD.
Сред големите сделки през последните години е изкупуването на дела на американската компания в узбекистанската Uz-Texaco, (създадена през 1997 г. чрез сливане на “Узнефтепродукт” и Texaco), което се случи през 2011 г., като беше създадена Uz – Prista. Дълг беше натрупан при раздялата с Chevron в дружествата Chevron Czech и Chevron Romania в пакетна сделка през 2013 г., като сделката включи дистрибуторски права за продажба на продуктите Texaco в 14 държави от Централна и Източна Европа, Украйна, Турция и Централна Азия, както и права за лицензионно производство. През 2014 г. беше официално открит обновеният завод за пластични смазки “Верила лубрикантс”, като инвестицията в двойното увеличаване на производството там беше 1.5 млн. евро. През тази година “Приста рисайклинг” откри и новия си завод за преработка на използвани масла в Узбекистан. Началото на проекта беше дадено през 2014 г., като инвестицията в него се оценява на около 19 млн. долара.
Придобивки по масло
Сега това, което ще се случва в групата, е фокусиране върху основния бизнес – маслата и батериите за акумулатори и изчистване на активи, които са ненужни, с цел намаляване на дълговете. Групата вече се раздели с пристанището си за базови масла в Украйна, а миналата година продаде и мажоритарния си дял в унгарското предприятие за производство на емулсии и вазелини Bogdany Petrol на мениджърския екип на унгарското дружество. От отчета на дейността на “Приста ойл холдинг” става ясно, че производството на вазелини е станало трудно поради спирането на работата на рафинерия Кременчуг, Украйна, несигурните основни пазари в Западна Африка и трудното използване на изградената логистична структура за снабдяване със суровини.
Първият основен стълб – масленият бизнес и производството на моторни и индустриални масла и греси, е разделен на две – предприятия за производство и рециклиращи мощности за масла. Производството се случва в три завода – в Русе, Турция и Узбекистан (през Uz – Prista). Към групата е и заводът за пластични смазки “Верила лубрикантс” край София. Рециклиращият бизнес се развива паралелно. През пролетта на тази година компанията откри рециклиращата си мощност в Узбекистан през смесеното дружество Uz – Prista Recycling, в което влизат българската компания “Приста рисайклинг” с 51% и “Узнефтепродукт”, дъщерна компания на “Узбекнефтегаз”, с 49%. Групата закупи и малка рафинерия за преработка на масла в Николаев, Украйна, като първоначалният план беше да се строи завод за рециклиране за 65 млн. долара в Бородянка, Киевска област, но после се предпочете закупването на действаща, макар и по-малка, рафинерия.
България и Румъния са най-ефективните пазари за масления бизнес, като извън Балканския полуостров Узбекистан е най-големият. До момента компанията действа на следния принцип: установява отношения с партньор, започва продажби на пазара и ако има потенциал, обмисля производство, като това ставa с местния играч през joint venture. Компанията нееднократно е заявявала интереса си към редица държави на африканския континент като Алжир, Ангола, Египет, към Близкия и Далечния изток, като Виетнам например и бившите съветски републики. Там важен проект имаха в Казахстан, но той не е могъл да се осъществи. Пламен Бобоков заяви, че в момента се работи по три договори за смесени дружества, единият от които в напреднала фаза, но не посочи къде се преговаря за такива проекти. Компанията ще се стреми още към растеж на експортните пазари, като целта е продажби в размер на 80 – 90 млн. евро и EBITDA – 8 – 10 млн. евро, без да е уточнено за какъв период. Той обясни още, че се работи по приключването на няколко големи експортни операции, като българският производител имаше интерес да изнася за Китай и Близкия изток.
Акумулаторът работи
Вторият стълб са компаниите от групата на “Монбат”, които също работят в две основни направления – производство и продажба на стартерни и стационарни батерии за акумулатори и производство и рециклиране на олово, което е основна суровина за тях. В края на 1998 г. “Приста ойл” купи завода за акумулаторни батерии “Акумикар” в Монтана. През 2007 г. компанията придоби и завода за производство на акумулаторни батерии в Добрич “Старт”. Около 17 години след приватизацията в Монтана дружеството се превърна в едно от водещите в Европа с приходи от почти 300 млн. лв. за 2015 г. Важна съставка от модела е развитието на рециклиращи мощности, чиято цел е да покриват нуждите от олово в производството. В момента групата “Монбат” разполага с три такива завода в Монтана, Румъния и Сърбия, обединени в дружеството “Монбат рисайклинг”. През 2010 г. “Монбат” инвестира в нещо малко по-различно – в завод за производство на светодиоди, в който държи 51% от акциите, а останалите са на българската “Октагон интернешънъл”. Заводът на новосъздаденото дружество, наречено “Окта лайт”, се намира край София.
“Не е тайна, че “Монбат” е лидер в своя бизнес за производство на акумулаторни батерии в Европа. Компанията е четвърта по големина в Европа и първа по финансови резултати”, заяви Атанас Бобоков, който е и председател на съвета на директорите на “Монбат”. “Изпълнението на инвестиционната програма спомогна за постигане на устойчив ръст на продажбите – средно 9% годишно, и EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизация) маржове от порядъка на 20% при средни за индустрията 11%”, съобщиха от компанията.
Компанията ще остане експортно ориентирана, като като 87% от продажбите на консолидирана база се правят в чужбина чрез дистрибуторска мрежа в над 54 държави. Основно компанията продава в Западна и Централа Европа и на Балканите, а като държави – за Франция, следвана от Испания, Германия и Италия. Компанията се концентрира върху развитие в Украйна и Русия, като иска да разшири и продажбите в Турция. В Африка голям пазар е Нигерия. На изток стига до Мианмар.
Сега, след годините на експанзия, подкрепяна от външни партньори, за българската група предстои следващият важен тест – да успее да подреди структурата си, да се освободи от ненужното и да управлява дълговете, натрупани в този процес. Ниските лихви и съживяващият се икономически ръст след годините стагнация дават добри предпоставки за успех. Рисковете са, че без спирачката на чужд миноритарен инвеститор може да се тръгне към неразчетени нови начинания, но дългите години опит на международните пазари би трябвало да помогнат на “Приста ойл” да не се подхлъзне натам.
