Ние българите все обичаме да даваме за пример германците, казваме „дисциплиниран като германец“, „трудолюбив като германец“, колата качествена като „германска“ и все тъгуваме, че не сме като германците.
Защо ли?
Ето Ви сега един пример от днешни дни как екологичната Германия брани например въглищата си от протестите на тамошните зелени.
Как ги брани?
Ами брани ги с бой, газ и само дето няма сръбска музика, както би се пошегувал Краси Радков. Събитието се случва от няколко дни в селцето Люцерат, където немската тежко въоръжена полиция просто „разпердушинва“ местните „екоактивисти“, които се опитват да попречат на разрастването на добива на лигнитни въглища в Рейнския басейн.
Сега да си затворим очите и да си представим, че това се случва у нас! Не … това щеше да е невъзможно. Владо Панев вече щеше да крещи по БТВ и Нова, че олигархията и мутромилиционерите убиват бедните зелени активисти. Тома Белев щеше е да заплашил със самовзривяване, а Асен Василев щеше да е затворил превантивно всички ТЕЦ-ове, за да защити „европейските ценности“.
Сега разбирате ли защо България не е Германия? Защото в Германия ясно отчитат кое е в обществена полза и бранят собстената си индустрия в тези тежки времена, а нас най-често ни е все тая. Докато един ден токът угасне или видим, че яйцата са станали два пъти по-скъпи, защото някой е повишил цената на газа през посредници.
Всъщност в България скоро няма да има работа за родните зелени, ако до 2026 си затворим централите. Какво ли ще правят екоприватизаторите? Срещу какво ще протестират? За какво ще взимат грантове? Сетихме се – ще започнат борба с кравите. Те отделят много метан и въглероден диоксид.
Всъщност последното не е шега. Има вече и такава идея, телешкото да се обложи с данък парникови газове, за да стане още по-скъпо. Но пък зелените имат решения на това. Нали в село Лозен бяха решили да правят съвсем сериозно завод за мухи, добър източник на протеини за народ, който си затрива и селското стопанство и енергетиката.
