Състоянието на болничното хранене в нашите здравни заведения е на изключително ниско ниво. Това каза в интервю за БТА председателят на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов.
Това зависи първо от средствата, които болницата трябва да отделя, а всъщност лечебното хранене е доста по-скъпо от здравословното хранене, посочи той. По думите му то понякога изисква по-специална технология, по-специални продукти, по-изчистени от някои съставки, които са за определени заболявания. Това изисква специалист по хранене, който да дава конкретна диета за даден човек и за кратко време. Доказано е, че един болен, ако бъде “хванат” от вещ диетолог-специалист се възстановява и оздравява много по-бързо, ако примерно му се прилагат тези съвременни индивидуални подходи, смята експертът.
Проф. Попов е на мнение, че е много погрешно, ако подходът е към заболяването. Например, лекува се язва на стомаха, но язвата на стомаха при всеки един човек протича по специфичен начин. По тази причина добрият лекар-лечител трябва да знае какво е в момента състоянието на болния и да му назначи точно за този ден, за следващите два дни каква да бъде диетата. Доказано е, че има пряка връзка между оздравяването и хранителния режим, каза проф. Попов.
“Ние още не можем да се преборим за клинични пътеки примерно за затлъстяване или наднормено тегло. Много хора влизат в болница да се лекуват за диабет, а се оказва, че са с високо артериално налягане, че имат затлъстяване, че имат т. нар. метаболитен синдром, който отежнява нещата. Тук един специалист по хранене трябва да прецени кое е водещото заболяване и да насочи лечебното хранене към него, но той трябва да се съобразява и с това, че пациентът има високо кръвно например или повишена пикочна киселина – склонност към подагра, или нарушения в липидния статус – повишен холестерол или глицериди. Искаме всички тези водещи оплаквания с подходящ индивидуален хранителен модел да ги ги спрем. Това изисква доста средства”, коментира експертът.
Реално в болниците се отделят главно средства за консумативи и медикаменти и едва ли не болничното хранене остава на много заден план, а то е изключително важно – това е един подценен проблем, каза проф. Божидар Попов. Не може примерно болните да излизат от болницата и да си купуват някакви закуски и сандвичи, което се прави масово. На пациента се забранява да консумира някакъв вид продукти за известно време, но той огладнява и понеже не му дават от това, от което има нужда, той си купува това, което му се яде, посочи проф. Попов.
По думите му в остойностяването на повечето клинични пътеки не е включено хранене, за някои има, но това е много недостатъчно. Трябва абсолютно всички оплаквания и болни да имат клинична пътека, за да се обхванат –
