Ани* (името е сменено) е сервитьор в благоевградско заведение от две седмици. Съвсем наскоро се премества от София в града, заради по-голямото спокойствие. Лесно си намира първоначална работа, но си търси и втора – заплащането е твърде ниско. Казва, че не е трудно да започне и на друго място. Засега даже може да избира – повечето хранителни магазини около ресторанта търсят персонал. Но ще е различно в края на месеца, когато студентите се върнат в града и запълнят почасовите работни места. Разказва обаче как годеникът й, холандец, едва ли ще започне работа скоро. Докато в София офертите за работа с холандски и английски език са много, най-вече в кол центровете, където двамата са работили преди, в Благоевград такива напълно липсват.
Тази случайна среща прави много, за да обясни една на пръв поглед странна статистика. През второто тримесечие на годината област Благоевград за пръв път стана областта в страната с най-ниска средна брутна заплата – 743 лв. по данни на НСИ, или с около една трета по-ниска от средната в страната. Как е възможно град с два университета и непрестанен прилив на младежи, на 40 минути от столицата по магистрала и на 2 часа от най-голямото пристанище наоколо (Солун), да е по-зле от традиционно най-зле представящата се област – Видин?
Историята на Ани подсказва единия отговор – работните места тук са предимно за нискоквалифицирани и са в сектори, които предполагат по-ниско заплащане и работа на сиво – текстил, земеделие, туризъм, услуги. Но има и други отговори.
Цветно, красиво… и все така сиво
Гледката, която най-много хора запомнят от Благоевград, са блоковете покрай пътя за Гърция. Панелките бяха превърнати във “витрина” на града с помощта на програмата за саниране. “Сега всичко е цветно, красиво и се създаде огромна заетост”, заяви кметът Атанас Камбитов в началото на тази година. Тогава той пресметна, че за последните 5 години в града са влезли 300 млн. лв. – за саниране и по европейски програми.
Иронично, но основното, за което тези гледки служат, е именно за фон – по пътя към другаде. Местните очакват положителен ефект да има довършването на магистрала “Струма”, но и сега разстоянието София – Солун е вързано почти изцяло с магистрала. Доброто географско положение на града помага на хората да стигат по-бързо до столицата и Гърция, но вероятно – и да остават там. Голяма част от местната нискоквалифицирана работна ръка емигрира или търси сезонна заетост зад граница, което вдига стандарта на живот в града, но оставя и празноти на пазара на труда – повечето компании трудно намират надеждна работна ръка, а секторът на услугите държи нивото на заплатите ниско.
Друг от плюсовете на Благоевград също не работи твърде много в негова полза. Градът има много студенти, но това значи, че живее с ритъма на учебната година – през лятото изглежда мъртъв. Младите учещи допринасят за икономиката на града през заведенията и разходите за наем, но са и фактор в определянето на заплащането. Почасово работещите студенти на практика свалят ставките, защото за тях това е временен начин да си докарат някакъв доход и рядко остават да работят в региона при завършване на образованието си.
Заради структурата на местната икономика заплащането в брой е все така популярно – работниците се водят на минимална заплата, а получават по-голямата част от заработеното на черно. Така цялата система на сивата икономика се подхранва и затваря в кръг – работниците са в чужбина, тук заплатите са ниски, а част от тях и не се декларират.
Скритата статистика
Област Благоевград включва Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Банско, Разлог и др. В региона има няколко компании, които имат силен ръст на приходите в последните три години. Само три от тях обаче са в град Благоевград, като повечето се занимават с търговия на едро, строителство и производство на облекла.
Най-доходоносен за последните три години е тютюневият производител “Благоевград – БТ”, който има почти тройно по-високи приходи от следващите няколко в списъка, главно хазартен бизнес в близост до границата. Фабриката, която е свързвана с депутата Делян Пеевски, обаче постепенно съкращава работната сила, като за последните три години освободените са стотина души по данни от НОИ. Но в града се притесняват, че поредният тур от отстранени наближава. Компанията, в която брутната средна работна заплата според отчета е 848 лв., отказа да коментира пред “Капитал” причината за намаляването на състава си с около 800 души от 2015 г. насам.
В същото време въпреки доброто разположение в града липсват знакови инвестиционни проекти, ако изключим вложенията в туризма, които са в планината. Привлечените чужди инвестиции в областта са двойно по-ниски от средните за страната – 1433 евро на човек по данни на ИПИ за 2015 г.
Някои чужди компании, които все пак избират региона, споделят противоречив опит. Такъв е случаят на канадската ALC, която отваря третата си фабрика в Благоевград. Фирмата произвежда тапицерии на автомобили и кожени калъфи за воланите. Но среща трудности с намирането на работна ръка, като брутното заплащане в компанията е между 700 и 1400 лв. “Хората са голям проблем”, признава Шон Бош, генерален мениджър на ALC. Той разказва, че се принуждават да преориентират част от поръчките към Мароко, защото просто не могат да намерят нужната работна сила. В момента заетите в благоевградската фабрика са около 450, но компанията има нужда от още поне 300. “Дългосрочната стабилност на тази фабрика е под въпрос, защото не можем да намерим достатъчно хора”, допълва Бош.
От подобен проблем се оплаква и Тонка Трайкова от месопреработваща компания КФМ. Там работят 180 души. Въпреки че незаетите позиции са далеч по-малко – около 40, те са ключови за мощностите на производителя на месо. Средната заплата във фабриката е 1310 лв.
И двете компании – КФМ и ALC, предлагат допълнителни бонуси на своите работници, както и ваучери за храна. Докато от ALC търсят и работници от околностите, за които има осигурен транспорт, в КФМ залагат на заплащане на извънреден труд, но работна ръка, готова да извършва неквалифициран труд, определено липсва.
Фактът, че не са сред предпочитаните работодатели, говори или за липса на работна ръка, или за силно изкривени данни за заплащането. Според Тонка Трайкова второто е далеч по-вероятно. “На пръв поглед стандартът на живот е доста висок, но за да се разминаваме с официалните статистики, може би наистина има наличие на сива икономика, за което спомага, че в града няма много добре развита индустрия. Преобладават търговията на дребно, услугите, хотелиерството, отдаването на квартири под наем”, казва тя.
Ако вземем за измерител българския представител на германската транспортна компания WittWer, става ясно че Трайкова е права. Ирина Величкова, управител на “Витвер”, казва, че при тях дори има лист от чакащи за наемане. В момента работят общо 164 души, а заплатите са “доста по-високи от средното за Благоевград, а и за страната”, което се дължи на естеството на работа. Докато администрацията получава около 1200 лв., при международните шофьори месечното заплащане започва от 2000 лв. и достига 7000 лв. Не изпитват и сериозна конкуренция: “Компаниите в транспортния бизнес са доста, но по-големите може би се броят на пръстите на една ръка. Повечето са семеен бизнес и бих ги причислила към малкия и средния бизнес”, казва Величкова, като допълва, че може би нямаше да имат същия успех в София
Как се лъже системата
На бюрото на Бош от ALC са оставени четири-пет молби за напускане. Той обяснява, че това е редовна практика в града – хората започват работа, няколко месеца им се плащат осигуровки, а после напускат и се записват като безработни на Бюрото по труда за обезщетения. Всеки ден около 20% от тези, които са на смяна, просто не се появяват повече.
Популярни са и фалшивите болнични, често в продължение дори на месеци. Наблюденията на ALC са, че през това време много от “болните” всъщност работят сезонно – в Гърция и по българското Черноморие през лятото, а пролетта и есента – като берачи на плодове в Западна Европа. Забелязват, че през март-април голяма част от персонала им напуска и през септември отново търсят работа, а от компанията са принудени да ги наемат обратно.
Това е и основната причина за разрастващата се сива индустрия, смятат местните. Казват, че в семейството поне един от членовете работи навън, където за два-три месеца взима това, което ще изкара за година в България. Спечелените средства се влагат в имоти. Затова и първите впечатления от стандарта на живот са различни от официалните статистики – има много нови модели автомобили, големите вериги кафенета и ресторанти са пълни, а се забелязва и доста ново строителство на сгради.
От ALC се оплакват от текущи чести проверки, а от КФМ казват, че доскоро са били обект на инспекции по безопасност на труда, пожарна безопасност и др. Проверяват само коректните дружества, смятат компаниите. От Главна инспекция по труда (ГИТ) – област Благоевград, отричат подобни твърдения, заявявайки, че по-честите проверки от задължителните по закон са при доказано некоректни работодатели или при предприятия с висок риск. От ГИТ обаче също потвърждават, че в областта се наблюдава развита сива икономика, най-вече в производството на облекло, ресторантьорството и производството на дървен материал, където разпространена практика е несключването на трудови договори.
Студентски град
В Благоевград има и два университета – Американския университет и ЮЗУ, които осигуряват около 12 хил. студенти целогодишно и още около две-три хил. непостоянно пребиваващи. Първият от тях устойчиво излиза начело в редица класации в България. Проблемът е, че много малка част от този поток млади хора остават в областта след завършването си.
Икономиката тук се движи най-вече от селско стопанство, туризъм и търговия, както и лека промишленост – все сфери, които не търсят добре квалифицирана работна ръка. Студентите са сезонни и почасови работници, на които не се предлага атрактивна алтернатива, за да останат в града.
На въпроса дали някой от студентите се развива в града Стивън Съливан, ректор на Американския университет, остава безмълвен. “Мога да ви кажа десетки с успешни бизнеси в София, но не се сещам и за един, който да е останал тук”, казва той. Близостта до София по-скоро пречи на развитието на града, тъй като привлича младите кадри. Зам.-ректорът от ЮЗУ проф. Георги Апостолов посочва, че съществува и обратната тенденция – преподавателският им състав е от София и всеки ден пътува до Благоевград в рамките на работния ден. Макар че университетът е четвъртият най-голям работодател в областта, горе-долу единствено помощният му състав е местен.
Под санировката
Кметът Камбитов не успя да се срещне с “Капитал” за разговор. Петър Ганев, икономист от Института за пазарни изследвания, който се занимава с профилите на регионите, казва че падането под Видин е новост, но Благоевград от дълги години се движи далеч под средното. “Първо, 40% от хората тук живеят в селата, което е много. Липсват добивна промишленост или информационни услуги, където са високите заплати. Инвестициите – не външните, а по принцип – са традиционно ниски”, обобщава той.
Така е ясно едно: Благоевград определено не е Видин въпреки статистиката. Безработицата е двойно по-ниска, а стандартът на живот очевидно – по-висок. Двата университета работят активно за така модерните “тех паркове”, а американският прави и годишната конференция StartUp Blagoevgrad. Но проблем тук има и санирането не може да го скрие: Благоевград остава големият град в България с може би най-много пропилян потенциал.
По темата работи и Вера Денизова
