Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обяви категорично против предвижданото увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ). От организацията излязоха с остро становище срещу обявеното за обществено обсъждане на предложението на Министерския съвет (МС) за повишаване на минималната заплата до 1077 лева от 1 януари 2025 г. То е адресирано до служебния министър-председател Димитър Главчев, вицепремиера, финансов министър и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) Людмила Петкова и министъра на труда и социалната политика Ивайло Иванов.
Според АИКБ планираното увеличение на минималното трудово възнаграждение ще навреди на цели отрасли и икономически дейности и заплашва да ерозира бизнес средата в страната. Асоциацията настоява за отмяна на член 244 от Кодекса на труда (КТ), който регламентира начина за определяне на минималната заплата. От организацията изтъкват, че неадекватността на въпросния текст е в основата на настоящите проблеми.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България припомнят, че на 1 февруари 2023 г. Народното събрание (НС) прие промени в Кодекса на труда, с които МС се задължава задължен до 1 септември всяка година да определя минималната работна заплата за страната. Размерът й трябва да бъде 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. Съгласно чл. 244 от КТ основната минимална заплата не може да е по-ниска от определената за предходната година.
От АИКБ определят промяната в Кодекса на труда като грешен опит за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 в нарушение на основни принципи, за което е сезирана и Европейската комисия (ЕК). От бизнеса изтъкват, че промяната не е инициирана от правителството, а от парламентарна група, като е получила необходимата подкрепа в пленарната зала в последния работен ден преди разпускането на НС заради насрочените извънредни избори през април 2023 г. “Стремежът на народни представители от различни парламентарни групи да покажат себе си като застъпници на този законопроект несъмнено бе мотивиран от желанието да се харесат на избирателите на минимална заплата преди наближаващите избори”, допълват индустриалците.
Те посочват още, че не са последвали опити за корекция на възникналите проблеми при определянето на размера на минималната заплата до настъпването на момента за определянето на размера й за следващата година. От Асоциацията на индустриалния капитал в България заявяват, че в нарушение на принципите на тристранния диалог и на изискването на Директива (ЕС) 2022/2041 за насърчаването му е предложен за обществено обсъждане проект за постановление на МС, в който размера на основната минимална работна заплата се фиксира на 1077 лева, като се следва простата линейна логика на чл. 244 от Кодекса на труда. От АИКБ поставят под въпрос дали служебното правителство следва да повишава стойността на минималната работна заплата без определена политическа сила, която да носи отговорност за това решение.
В становището се посочва, че член 244 от КТ противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална заплата от 1970 г., ратифицирана от България през 2018 г. Изтъква се също, че той е в разрез и с Директива (ЕС) 2022/2041 от 19 октомври 2022 г. на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета за адекватността на минималните работни заплати в Европейския съюз (ЕС). Според индустриалците определянето на минималната заплата в размер на 50% от средната за страната е неправилно и въпреки настоящата й регламентация, би следвало тя да бъде значително по-ниска от предложената.
От АИКБ отбелязват, че ратифицирането на Конвенция № 131 е инициирано от национално представителните работодателски организации и отразява ангажираността им към международни трудови стандарти и изграждането на консенсусна основа при определянето на минималната месечна работна заплата в страната. От организацията изтъкват, че настоящият вариант на чл. 244 от Кодекса на труда е в противоречие с изискванията на чл. 3 и чл. 4 от конвенция № 131, тъй като установеният ред за определяне и актуализиране на минималната работна заплата не се основава на критерии, които отчитат въпросните елементи, посочени в нея. “На практика този ред въвежда автоматичност, базирана единствено (и то неправилно) на статистически данни за брутната средната работна заплата (СРЗ)”, отбелязват индустриалците.
Те цитират и заложените в член 3 от конвенцията елементи, с които трябва да се съобразява определянето на минималната работна заплата:
“Елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата включват, доколкото е възможно и целесъобразно във връзка с националните практики и условия –
(a) потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, обезщетенията за социално подпомагане и относителния жизнен стандарт на други социални групи;
(б) икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост”.
Според българския бизнес критериите в чл. 244 от КТ игнорират изцяло разписаните в точка “б” от чл. 3 на конвенцията икономическите фактори и е спорно дали изискванията в точка “а” са адекватно транспонирани. “Освен това чрез възприетия механизъм се обезличава ролята на социалните партньори в определянето и актуализацията на критериите за минималната работна заплата. Това е особено явно, когато се разгледа текстът на член 2 от Конвенция № 131, който утвърждава законовата сила на минималните заплати и подчертава, че свободата на колективното договаряне трябва да се запази изцяло”, се заявява в становището.
Цитиран е и член 2 от Конвенция № 131:
- Минималните заплати ще имат законова сила и не подлежат на намаляване, като неприлагането им ще води за съответното лице или лица до отговорност с налагане на респективни наказателни или други санкции.
- При спазване на разпоредбите на параграф 1 от настоящия член, свободата на колективното договаряне ще се спазва изцяло”.
От АИКБ посочват, че с въвеждането на новия механизъм за изчисление на минималната заплата в чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда социалното партньорство е сведено до формална администраторска роля, без реална възможност за влияние върху процеса на определяне на размера й. “Този закон не е в синхрон с целите и духа на Конвенция № 131 на МОТ, което подкопава социалния диалог и ерозира ролята на социалните партньори по този важен въпрос”, смятат от организацията.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България са категорични, че съдържанието на член 244 от КТ противоречи на разпоредбите на Конвенция № 131, чието ратифициране приравнява нейния статут със сключен международен договор, с приоритет пред националното законодателство, в случая – над член 244 от Кодекса на труда.
От организацията посочват, че член 244 от Кодекса на труда противоречи и Директивата относно адекватните минимални работни заплати. Отбелязват, че Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е обнародван в Държавен вестник на 10 февруари 2023 г., скоро след приемането на Директива (ЕС) 2022/2041 за адекватните минимални работни заплати в ЕС. От АИКБ добавят, че България е разполагала с две години за транспониране на директивата в националното законодателство. Според индустриалците въпреки това в стремежа си да постигнат политически дивиденти преди предстоящите парламентарни избори, законодателите са побързали да представят своя интерпретация на европейското предписание. “Без да проявяваме излишна вежливост, няколко народни представители от различни парламентарни групи представиха формулата основна МРЗ = 50% от брутна СРЗ, твърдейки, че тя произхожда от директивата. Това твърдение беше опровергано още тогава, но въпреки това продължава да се разпространява и до днес”, заявяват от АИКБ.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България подчертават, че текстът на член 244 от Кодекса на труда и съдържащата се в него формула противоречат както на духа, така и на буквата на Директива (ЕС) 2022/2041. От организацията допълват, че това противоречие съществува, защото в текста на директивата няма никакво указание, че размерът на минималната работна заплата трябва да бъде изчислен чрез формула. Отбелязват още, че освен това духът на директивата е изцяло насочен към укрепване, засилване и разширяване на обхвата на колективното договаряне и социалния диалог с работодателските организации и синдикатите.
Индустриалците виждат във въведената промяна чрез формулата МРЗ = 50% от брутна СРЗ съществено отклонение от принципите на колективното договаряне и социалния диалог. В становището се изтъква, че това е най-сериозното предизвикателство, поставяно пред индустриалните отношения в България след възстановяването на трипартизма и бипартизма след 10 ноември 1989 г. От бизнеса посочват, че императивната формула елиминира възможността за преговори, споразумения и сключване на колективни договори. Допълват, че се изключва всяка възможност за маневриране или отчитане на специфични обстоятелства, като минималната работна заплата се определя чрез елементарен линеен подход.
“Оставяме на съвестта на народните представители – вносители на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обнародван в Държавен вестник, бр. 14 от 10 февруари 2023 г.), с който беше въведен днешният текст на член 244 от КТ, изразяващи абсолютно невярното твърдение, че формулата МРЗ = 50% от брутна СРЗ се съдържа в текста на директивата”, пишат още от АИКБ.
От организацията цитират точка 4 от член 5 от Директивата, озаглавен “Процедура за определяне на адекватни законоустановени минимални работни заплати”:
“Държавите членки използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. За тази цел те могат да използват ориентировъчни референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, например 60 % от брутната медианна работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, и/или ориентировъчни референтни стойности, използвани на национално равнище.”
От асоциацията обясняват, че по-нататък в директивата като водеща се определя ролята на диалога между социалните партньори, а основният стремеж е постигането на балансирана преговорна позиция между тях като гарант за социален мир и възходящо развитие. От АИКБ добавят, че държавата трябва да улеснява този диалог, както и да утвърди законово резултатите от него, но без да заема позиция от едната му страна в ущърб на другата.
В становището се подчертава, че параметърът “50 % от брутната средна работна заплата” е само критерий за оценка за адекватност, ориентир, който може да бъде взет предвид при договаряне на минималната работна заплата. Отбелязва се, че в този процес изисква социалните партньори да участват в преговори, като в директивата не са предвидени прости математически формули.
От АИКБ заявяват също, че в директивата е предложен и друг ориентировъчен параметър – “60 % от брутната медианна работна заплата”. Индустриалците отбелязват, че, че медианната заплата е посочена първа по ред в директивата като по-адекватен критерий за оценка за адекватност и ориентир, който отчита разпределението на заплатите и който не се влияе пряко от размера на определената административно минимална заплата, както се влияе средното трудово възнаграждение за страната, а отчита реалностите в икономиката. “Аргументът за липсата на използване на този параметър по време на парламентарните дебати беше, че в България Националният статистически институт (НСИ) публикува стойността на брутната медианна работна заплата веднъж на четири години съгласно статистическите стандарти”, заявяват от АОКБ. Според асоциацията въпреки това, след като този параметър е заложен в директивата наравно с другия, не би трябвало да представлява трудност за НСИ да актуализира данните за брутната медианна работна заплата ежегодно, в съответствие с нуждата от договаряне на минималната работна заплата в страната.
От асоциацията изтъкват, че истинската причина за отбягването на параметъра “60 % от брутната медианна работна заплата” е съвсем различна – че този параметър изчислява размер на минималната заплата, по-нисък от текущия, както и че днес също би изчислил минимална работна заплата, по ниска от актуалната. Бизнесът настоява този параметър да се взима предвид не с цел намаляване на минималната работна заплата, а в съответствие с директивата, в която този параметър се разглежда като критерии за оценка на адекватността и ориентир, с който трябва да бъде съобразен размера на брутната минимална работна заплата.
Индустриалците допълват, че “60 % от брутната медианна работна заплата” и “50 % от брутната средна работна заплата” образуват значително широк коридор, в който е възможно провеждането на продуктивни преговори за определяне на МРЗ. “За съжаление, авторите на член 244 от Кодекса на труда избраха да елиминират възможностите за преговори, като фиксираха МРЗ на максималната стойност сред споменатите в директивата ориентири при това приложени неправилно (“основна-брутна” вместо “брутна-брутна”)”, заявяват те.
От АИКБ смятат, че текстът на член 244 от Кодекса на труда нанася тежки щети на бипартитния социален диалог и колективното договаряне в страната. Проблемът обаче не се корени в корпоративни работодателски или синдикални интереси. Определянето на икономически показатели чрез преговори представлява сама по себе си оптимизационна процедура. Договорените параметри са винаги по-близки до реалността, отколкото абстрактните съображения на държавните служители и политици. Цитираната директива заявява ясно, че е за “адекватните минимални работни заплати”, не за максимални”, обясняват от асоциацията.
В становището се цитира и точка втора от член 5 на директивата:
“2. Националните критерии, посочени в параграф 1, включват най-малко следните елементи:
а) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота;
б) общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
в) темпа на растеж на работните заплати;
г) дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.”
От АИКБ заявяват, че средната брутна работна заплата несъмнено се влияе от различни икономически фактори, но не е достатъчна като самостоятелен параметър за изпълнение дори на минималните изисквания на директивата, особено по отношение на особено по отношение на дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.”
Асоциацията на индустриалния капитал в България е категорична, че няма да оттегли от дневния си ред въпроса за отмяната на член 244 от Кодекса на труда, защото той оказва негативно влияние върху бизнес средата и индустриалните отношения в страната. “Въпросната разпоредба създава една рекурентна зависимост и положителна обратна връзка, която води до автоматично нарастване на стойността на МРЗ независимо от състоянието на икономиката. И така до практически изравняване на медианната с минималната работна заплата. Щетите, нанесени на икономиката с тази разпоредба, вече се измерват с редица напускащи страната ни световни компании и хиляди закрити работни места”, подчертават индустриалците.
Те виждат също принципни и фактически грешки при изчисляването на минималната работна заплата по формулата от член 244 на Кодекса на труда. “Още преди извършването на промените в Кодекса на труда, които доведоха до приемането на формулата, въведена в член 244, в дискусиите многократно се подчертаваше, че минималната месечна работна заплата представлява основна заплата. В контраст – средната брутна месечна работна заплата, използвана за изчисляване на минималната, не е основна, а брутна и обхваща множество допълнителни плащания”, обясняват от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
В становището е цитиран и текст за необходимостта от такова съответствие (брутна: брутна, респективно основна: основна) от Директивата на ЕС :
“(28) ……Държавите членки следва да използват показатели и свързани с тях референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. Държавите членки могат да избират между показатели, които обикновено се използват на международно равнище, и/или показатели, използвани на национално равнище. Оценката може да се основава на референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, като например съотношението между брутната минимална работна заплата и 60 % от брутната медианна работна заплата и съотношението между брутната минимална работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, като тези референтни стойности понастоящем не са достигнати от всички държави членки, или съотношението между нетната минимална работна заплата и 50 % или 60 % от нетната средна работна заплата. Оценката може да се основава също така на референтни стойности, свързани с показатели, използвани на национално равнище, като например сравнението на нетната минимална работна заплата с прага на бедността и покупателната способност на минималните работни заплати.”
От АИКБ посочват, че това не е отречено от участниците в дискусиите и дори многократно е изразявано съгласие, че е необходимо да се предприемат действия за постигането на съответствие между вида (основна или брутна) минимална и средна работна заплата. Въпреки това обаче тези намерения били пренебрегнати в условията на политическа надпревара за предстоящите парламентарни избори, довела до прибързано приемане на тази непоследователна норма.
Според асоциацията това, че от брутния параметър (СРЗ) се извежда стойност на основна заплата (МРЗ), особено когато той има значителен ефект върху икономиката и пазара на труда, разкрива степента на некомпетентност в решението, прието от Народното събрание на 1 февруари 2023 г. “Това обаче не предизвиква тревоги и съществува предложение за продължаване на тази практика с определяне на нов размер на МРЗ, който е 1077 лева”, коментират от организацията.
Според анализи на Асоциацията на индустриалния капитал в България увеличението на минималната заплата е популистко и необосновано, като то има негативните последици за различни икономически сектори, които продължават и дори се усилват.
Според АИКБ настоящият размер на минималната заплата и предложеният за 2025 г. не са правилно изчислени. От организацията посочват, че съгласно член 244 от Кодекса на труда основната минимална работна заплата трябва да съставлява половината от средната брутна работна заплата. “Досега в обсъжданията за размера на МРЗ се използваше един основен параметър – размерът на брутната СРЗ съгласно данните на Националния статистически институт (НСИ). Благодарение на настойчивостта на ръководството на АИКБ и готовността за сътрудничество от страна на НСИ, вече разполагаме с детайлна информация за структурата на СРЗ, която позволява по-задълбочен анализ”, обясняват от асоциацията.
От организацията допълват, че разполагат с месечни данни за структурата на средната брутна месечна заплата на заетите лица по трудово или служебно правоотношение. Въз основа на тези данни са изчислени средните месечни брутни работни заплати по тримесечия, както и средната брутна работна заплата за целия разглеждан период от юли 2023 година до юни 2024 година. Изчислено е също така съотношението МРЗ = 50% от СРЗ, като се оценява приносът на всеки от елементите в структурата на СРЗ върху нейния размер и върху размера на основната минимална работна заплата съгласно член 244 от КТ.
Изчислената съгласно методологията посочена в чл.244 на КТ брутна СРЗ е в размер на 2 154.58 лв., като тя се формира от слените елементи със съответния принос:
– Основна заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и платен престой – 1 677.50 или 77.86 % от брутната СРЗ;
– Възнаграждения над основната заплата (например, надбавки за извънреден труд и премии съобразно системите за заплащане) – 239.08 лв. или 11.10 % от брутната СРЗ;
– Допълнителни и други възнаграждения (например, за нощен труд, работа на смени, професионален стаж и извънреден труд) според Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДС), други закони, колективни или индивидуални трудови договори – 237, 92 лв. или 11.04 % от брдутната СРЗ;
В това число: възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит 125.25 лв. или 5.81 % от брутната СРЗ.
От АИКБ заявяват, че ако неправилната формула на чл. 244 бъде коригирана така, че основната МРЗ да не бъде определяна от несъпоставимата величина брутна СРЗ, а от съпоставимата величина от същия характер основна СРЗ ( 1 677,50 лв.), то изчисленият размер на основната минимална заплата за 2025 г. = 50% от основна СРЗ трябва да бъде 838.75 лв.
От асоциацията обясняват също, че за целите на социалното осигуряване договорите за управление и контрол (ДУК) са приравнени на трудови договори, но по своята същност те не са трудови договори, а са договори, сключени съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като страните по тях са възложител и изпълнител, а не работодател и работник. От организацията допълват, че по данни на НСИ значителна част от лицата, работещи по договори за управление и контрол, отчитат и декларират пред НСИ доходите си като получени от трудово правоотношение. От АИКБ посочват, че това води до съществено изкривяване на данните за средната брутна месечна работна заплата. Уточняват, че годишният размер на доходите от трудови възнаграждения е увеличен с общо около 3 милиарда лева заради неправилното отчитане и деклариране на доходи от ДУК в НСИ за фонд “Работна заплата”.
Според индустриалците, ако при изчисляването на минималната работна заплата се отчете само основната заплата за действително отработено време плюс възнаграждение за платен отпуск и престой, стойността на СРЗ би намаляла от 2154,58 лева на 1677,5 лева. Съгласно формулата от член 244 от Кодекса на труда – МРЗ = 50% от СРЗ минималната работна заплата би се намалила от предложената от Министерския съвет стойност от 1077 лева на 838,75 лева. При отчитане на изкривяването, причинено от включването на доходите от ДУК в годишния фонд за работна заплата, размерът на минималната заплата следва да бъде намален с допълнителни 38,44 лева, а действителният й размер би възлизал на 800,31 лева.
От АИКБ считат, че на база на тези сметки размерът на минималната работна заплата но са съгласни със синдикатите, че намаляването й не е приемливо, независимо от обстоятелствата. “В този контекст ние не настояваме за намаление на МРЗ, а просто посочваме, че член 244 от Кодекса на труда води до неправилно изчисляване на основна МРЗ. Поради това исканията за увеличаване на МРЗ до 1077 лева са несъстоятелни”, заявяват от асоциацията.
От АИКБ заявяват също, че традициите и специфичните условия на българското трудово законодателство утвърждават основната работна заплата като “котва”, договаряна между работодателя и служителя, чийто размер е вписан в трудовия договор, подписан от двете страни. Към основната заплата се добавят регламентираните допълнителни възнаграждения, за да се формира брутната работна заплата.
От организацията цитират е чл. 3 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно който брутната работна заплата се състои от:
“1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
- допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
- други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2″.
От АИКБ обясняват, че формулата на чл. 244 от КТ изчислява и МС предлага размер на основна минимална заплата. Сравняват до с критериите, посочени в Директивата на ЕС, като за тази цел изчисляват основна медианна работна заплата и основна средна работна заплата, за да ги сравнят със съпоставимата величина основна минимална работна заплата.
“За да изчислим основната медианна работна заплата, потърсихме данни от Националния осигурителен институт (НОИ) за индивидуалния размер на осигурителния доход на всяко от осигурените по трудово правоотношение лица (сумарно за всички трудови договори за едно лице, без значение на броя на трудовите договори) за месец юни 2024 г. (Това е последният месец от референтния период, определен в чл. 244 от КТ за изчисление на МРЗ, и поради тенденцията към месечно увеличение на заплатите, можем с голяма сигурност да твърдим, че през този месец медианната заплата е най-висока спрямо останалите месеци на референтния период):”, се уточнява в становището. Отбелязва се още, че когато размерът на дохода от трудови правоотношения на едно лице е по-малък от определения за съответната година максимален осигурителен доход за страната, тогава размерът на осигурителния доход съответства на брутната работна заплата на това лице.
По данни на НОИ през юни 2024 г. 2 574 523 лица са осигурени по трудови правоотношения с определен осигурителен доход. Осигурителният доход на 1 287 261-вото и 1 287 262-рото осигурено лице е в размер на 1 436,82 лв., което означава, че брутната медианна работна заплата за този месец е 1 436.82 лв. Предвид структурата на брутната работна заплата (основната заплата е 77.86% от брутната), от АИКБ изчисляват основна медианна работна заплата в размер на 1 118.71 лв. 60% от основната медианна работна заплата се равняват на 671, 23 лв. минимална заплата за 2025 г., ако бъде приложен този критерий.
“Оценката за адекватност според критериите на Директива (ЕС) 2022/2041 на изчисления от чл. 244 и предложен в проект на Постановление на Министерския съвет размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2025 г., показва, че предложената МРЗ в размер на 1077 лв. е напълно неадекватна и напълно не съответства на референтните стойности, определени в Директивата на ЕС”, заключват от Асоциацията на индустриалния капитал.
От организацията отбелязват, че тазмерът от 1077 лв. на основна МРЗ представлява на 96,3% от основната медианна работна заплата и 67,3% от основната средна работна заплата.
От асоциацията посочват, че за времето на действие на чл. 244 от КТ се очаква МРЗ за страната да нарасне общо с 38 %. За периода се предвижда ръст на икономиката на България с 3.8 %, а на производителността на труда 0 до 2%. Индустриалците обобщават, че МРЗ расте 10 пъти по-бързо от икономическия растеж и 20 пъти по-бързо от производителността на труда. Те заявяват, че в последните няколко месеца вече се наблюдават негативните ефектите на тези значителни дисбаланси и международни компании местят производството си в други държави. От АИКБ изтъкват, че основната причина за освобождаването на хиляди работници са растящите разходи за труд, които правят производствата в България неконкурентни.
По данни на НАП през 2023 г. най-ниските заплати – до 1000 лв. месечно, са получавали 1,128 милиона българи, което представлява 45,5% от работещите се на трудов договор в България. През 2024 г. делът им да нарасне до над 50%. От асоциацията отбелязват, че това ще доведе до изравняване на минималната и медианната работна заплата и над половината от работниците и служителите ще получават официално еднакви заплати, без оглед на образование, квалификация или сложност на работата. “Част от тези работници вероятно получават и така наречената “заплата в плик”. От Асоциацията на индустриалния капитал подчертават, че увеличаването на сивата икономика е неизбежно и представлява значителен негативен ефект от неадекватното увеличение на минималната заплата. Според организацията неадекватната минимална работна заплата, както и минималната пенсия, са разрушили справедливостта на пенсионната система и около 50% от пенсионерите получават еднаква минимална пенсия без оглед на осигурителния си принос.
Индустриалците изтъкват, че неадекватната МРЗ не намалява регионалните различия. Те допълват, че само работещите в София-град получават средна работна заплата над средната за страната, а в останалите 27 области средните възнаграждения са по-ниски от нея. “Разликата между София-град и Смолян е почти двойна, ако се гледат данните за юни. В столицата средната брутна заплата достига 3101 лв., докато в Смолян тя е 1525 лв. Разликата продължава да е значителна, като само три области – Враца (вследствие на атомната централа), Варна и София-област са със средни възнаграждения над 2000 лв., което е с над хиляда лева по-ниско от столицата”, отбелязват от АИКБ.
“В качеството си на национално призната организация на работодателите АИКБ настоява Народното събрание на Република България в най-кратък срок да отмени неадекватния член 244 от Кодекса на труда. В същото време АИКБ осъзнава необходимостта от постигане на рационален и взаимно приемлив модел за договаряне на МРЗ между социалните партньори, под надзора на държавните институции”, заявяват от Асоциацията на индустриалния капитал в България и заявяват АИКБ готовност да направят всичко възможно за договаряне на такъв модел.
