Асоциацията на месопреработвателите в България изнесе данни, ясно илюстриращи как липсата на подкрепа в животновъдството е довела до тотален срив на този сектор от селското ни стопанство в последните 23 години.
Асоциацията на месопреработвателите в България изнесе данни, ясно илюстриращи как липсата на подкрепа в животновъдството е довела до тотален срив на този сектор от селското ни стопанство в последните 23 години. Ако през 1989 г. броят на отглежданите животни в страната е бил 14,8 милиона, то през 2012 г. е паднал на 2,7 млн., или намалението е близо 7 пъти. Статистиката върви с три години назад, затова и анализите са направени за периода от 1998 г. до 2012 г., коментира Farmer.bg. Интересното е, че експертите са направили сравнение и с военните години на миналия век, когато в икономически изостанала България секторът е бил стабилен и е осигуряват необходимите продукти не само за страната, но и за почти цяла Европа. Така през военната 1942 г. у нас са отглеждани над 12,6 милиона говеда, биволи, овце, кози и прасета. Което е шест пъти повече от днешно време, когато секторът е наистина обрулен не от войни или други природни бедствия, а от некадърно управление, коментират хора от бранша.
Да се върнем към 1989 г., когато повечето подсектори от животновъдството са отчитали добри икономически резултати. Свиневъдството е било сред водещите, като годишно в страната са отглеждани над 4,1 милиона животни. Само 23 години по-късно през 2012 г. броят на свинете пада на 541 хиляди, с което трудно се покрива дори консумацията на прясно свинско месо на пазара. Всичко това принуди месопреработвателите да внасят 80% от суровината, за да произвеждат колбаси и други деликатеси и да оцеляват.
Плачевен е и сривът в овцевъдството – от 8,6 млн. овце през 1989 г. те намаляват на 1,3 млн. през 2012 г. Говедата от 1,7 млн. падат до 526 хиляди, биволите – от 52 хил. на 9 хиляди, а козите от 423 хиляди – на 356 хил.
Докато политиците в Полша и Чехия запазиха редица държавни помощи за своите животновъди, българските им колеги направиха всичко възможно да изгонят животновъдите от страната. Затова и днес месото, яйцата и зеленчуците се доставят от Полша, Чехия, Германия, Франция и други държави с развито животновъдство, където трудът на хората се заплаща достойно. И още нещо – там пасищата се ползват от активни фермери с животни, а не от балдъзите на местните кметове, които хем получават субсидии за ливади, без да притежават животни, хем са на чиновническа заплата в градовете. Експертите от асоциацията на месопреработвателите неслучайно припомнят мизерното състояние, до което е доведено животновъдството. Бизнесът е отчаян, защото въпреки обещанията за стимули в сектора, който е основна суровинна база за хранителната индустрия, администрацията прелива от пусто в празно с фиктивни обещания за подкрепа.
