Сподели новината.

Със над  100 милиона лева по-малко ще бъде бюджетът на община Бургас за следващата година.

Със над  100 милиона лева по-малко ще бъде бюджетът на община Бургас за следващата година. Информацията бе оповестена официално, като точната цифра за 2016 година е 214 милиона лева. Голямата разлика в сумите се дължи най-вече на намалените средства, които ще бъдат усвоени по европрограми. През тази година сумата, която общината ще усвои от европейските фондове е около 160 милиона лева. 157 милиона пък са заложени като собствени приходи на общината. За 2016 година обаче корекциите са много сериозни, а общата рамка е с над 100 милиона лева по-малка. От община Бургас все още не са обявили какво ще е съотношението между собствени приходи и парите по европейски програми, но разликата идва най-вече заради по-малкото средства именно по отношение на фондовоте от ЕС. Намалената стойност на бюджета показва голямата зависимост на общината по това перо  и липсата на адекватни мерки за стимулиране на местната икономика, което би повишило приходите в хазната. В същото време от община Бургас обясняват, че имат готовност да усвоят много по-сериозни суми по европейските програми, но на този етип няма възможности за това. В следващите седмици ще започнат обществените обсъждания на проектбодюджета за 2016 година. Факт е обаче, че общината ще разполага с повече от 100 милиона лева по-малко, което ще се отрази на цялата дейност и обслужането на основните разходни  пера, както и на капиталовата програма.

четвъртък, април 10, 2025

Без нови молове в София през 2018 година

Date:

Сподели новината.

Допреди няколко години България неизменно присъстваше в челото на всички класации за строителството на шопинг центрове в Европа. Откакто обаче т.нар. “трета вълна” молове заработиха, страната ни рязко се оттласна към дъното на същите класации.

Единственият незавършен модерен търговски център в София – Plaza West в “Люлин”, чието бъдеще е под въпрос заради молбата на гръцкия конгломерат Marinopoulos за защита от фалит, както и няколкото мола в процес на завършване или в ремонт (основно в Пловдив), ни нареждат на 26-то място в Европа по строителна активност в търговския сегмент през първата половина на годината, показва класация на консултантската компания CBRE.

След нас са само Латвия, Хърватия и Унгария, а непосредствено преди нас са Ирландия, Литва и Норвегия – държави с добре наситени с модерни търговски площи държави.

Начело на класацията остава Русия с над 2,6 млн. кв.м нови търговски площи в строеж. Втора е Турция с над 2,2 млн. кв.м, а на трето място е Украйна с над 600 хил. кв.м.

С обем на строителството от около 100 хил. кв.м, което ги поставя в средата на класацията, са Румъния, Холандия, Чехия, Германия, Швеция, Белгия.

Моловете в България – битка за надмощие и препозициониране

Много от проектите за търговски центрове, които се “родиха” преди кризата, не бяха реализирани. Това са основно проекти в областни градове, като Русе, Шумен, Сливен и други, както и няколко в София – Forum Sofia Mall до Residential Park на инвестиционната компания Atrium, Civis Center Sofia на испанската Riofisa зад Централна гара и други.

Единствените нови площи, които пазарът очаква, са на Plaza в столичния кв. “Люлин” и на “Марково тепе мол” в Пловдив, който се довършва от нов инвеститор. Някои проекти затвориха врати в очакване на ново бъдеще – няколко търговски центъра в Русе, един във Варна, който беше превърнат в болница, първият открит мол в Бургас, който беше повлечен заради кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ), осигурила финансирането за реализацията му.

Други се опитват да се препозиционират на пазара, както например първият модерен търговски център в България Citi Center Sofia, “Галерия Пловдив” и други.

Основните причини, заради които строителството на молове в България е пред точка на замръзване, са няколко. Първата е високите нива на незаети площи – 13% за София и 19.6% за страната, коментира за Investor.bg Христо Асенов, директор „Брокерски услуги“ в консултантската компания MBL|CBRE.

Втората причина е затварянето на съществуващи търговски центрове с цел ремонт и препозициониране, а третата е свързана с наемателите. От една страна ключови наематели – например Carrefour и Пикадили, се оттеглят. От друга липсва интерес от нови чуждестранни наематели, представени на западните пазари, които да навлизат в България, посочва той.

Най-важният фактор обаче си остава размерът на българския пазар. Разходите на потребителите не са достатъчни, за да издържат всички търговски центрове на пазара. Т.е. потреблението в по-слабите търговски центрове не е достатъчно, за да достигнат наемите до предварително бюджетираните нива, допълва Асенов.

Някои търговски центрове е възможно да бъдат препозиционирани след сериозни инвестиции в сградите и в привличането на ключови наематели, които да генерират поток от хора. Други са обречени заради лошите локации и единственият начин актива да се „възкресят“ е да сменят предназначението си, заключава той.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Пивоварите се похвалиха – продажбите на бира са дали над 435 млн. лв. на бюджета

Съюзът на пивоварите в България (СПБ) отбеляза 20-ата си...

Министерство на енергетиката застава твърдо зад Закона за ВЕИ

Министерство на енергетиката твърдо зад Закона за ВЕИ. Това стана...

БНБ одобри дизайна на българските евромонети

Управителният съвет на Българската народна банка одобри преработените графични...

Община Родопи обявява ден на траур

Община Родопи обявява ден на траур на 10 април,...