Бедните хора стареят по-бързо, по-болнави и умират по-рано, защото е нарушен хормоналният им баланс, доказват английски учени.
В медицината от доста време се знае, че социално слабите членове на обществото живеят по-кратко и са „биологически по-стари“ от богатите си връстници. През ноември 2015 г. изследване в Англия установи и че жителите на най-богаташките квартали на Лондон Кенсингтън и Челси живеят средно 83,3 г. или с 8,6 г. по-дълго от хората в най-бедния английски град Блекпул (74,7 г.)
Сега екип от Университетския колеж в Лондон твърди, че е открил причината за това, пише в. „Дейли телеграф“. Той е следил хормоналните показатели на 1880 мъже и жени от 1946 г. насам и установил, че хормоните стават критично важни при остаряването и особено в периода между 60 и 64 г.
Мъжете с най-нисък доход имат с 10% по-малко тестостерон от мъжете с висок и най-висок доход. А ниското ниво на тестостерон води до трупане на килограми, загуба на мускулна сила и остеопороза.
При жените е обратно. Дъщерите на бедняци имат с 15% по-високо ниво на тестостерон в сравнение с произлезлите от богати семейства. А жените с висок тестостерон имат ранен пубертет, поликистозни яйчници, а често и безплодие.
Бедните и от двата пола са с понижени нива на инсулиноподобния растежен фактор (ИРФ). Това пък означава отслабване на умствените функции и повишен риск от рак и сърдечни болести. Бедните жени са с 16% по-нисък ИРФ от богатите, а при бедните мъже тази разлика е 8%.
Бедността сваля и нивата на кортизола, което създава риск за сърцето.
Ето как социалните фактори буквално „влизат под кожата“, влошават хормоналния профил и засягат здравето, казва проф. Даяна Кю, водещ изследването. Това обяснява защо социалната разлика между хората се усилва в третата възраст.
