Публикуваме коментара на Красен Станчев с негово съгласие и без редакторска намеса.
Колкото и да се напъват да докажат обективност в “Референдум” на държавната телевизия, авторите на доклада на БАН се опират всъщност на следните “ако”:
– Ако няма друга енергетика освен атомна;
– Ако цените на базовата електроенергия у нас и в региона през следващите десет години нараснат поне два пъти;
– Ако началните разходи за строителството са под 10,5 млрд eвро, а те вероятно ще са поне 14;
– Ако лихвата за взетите кредити е под 4,5%;
– Ако данъкоплатците участват с поне 30, но по-“добре” 100% (както вероятно ще се окаже и както искат “правилните” хора);
– Ако въглищните централи у нас и в региона се затворят, макар по стандартите на ЕС (които правилните хора не оспорваха по време на 4-годишното им обсъждане, а зелените и патриотите много искаха да затворят веднага) чистите ТЕЦ да могат да останат с инсталирана мощност от 2 100 – 2 300 MW;
– Ако няма никакво развитие на ядрената енергетика и нови технологии в нейните рамки;
– Ако възникне голям недостиг на базова електроенергия у нас и в региона;
– Ако няма възобновяеми мощности (т.е. действащите бъдат затворени);
– Ако няма откритие и използване на други алтернативни енергоизточници;
– Ако правителството успешно продължава да блокира проучванията и експлоатацията (евентуално) в областта на природния газ от шисти и органични отпадъци, хидро карбони и сероводород;
– Ако енергетиката на България е централизирана и едноотраслово-атомна;
– Ако действително има оборудване за един реактор (а него, доставеното е за 8% от него);
– Ако няма разходи по складиране на горивото от АЕЦ и извеждане на централата от експлоатация;
– Ако България иска да бъде 85% енергийно зависима от една страна;
– Ако няма друга ядрена енергетика освен тази на Росатом;
– Ако всички съседни страни престанат да развиват своя енергетика и се наредят на опашка да чакат втора атомна централа в България;
– Ако има банка, банки, които да да финансират проект, започнал преди 36 години;
– Ако никой не пита за стопански, технологичен, сеизмологичен и екологичен риск;
– Ако никой, както например авторите, не е чел анализите на самия БАН от 1990 г., на Deloitte, HSBC, ИПИ, EMI, Б. Нигматулин, Condole Research и др.;
– Ако никой не поиска да прочете доклада на БАН за АЕЦ “Белене”, а всички вярват на деветте му страници за лапнишарани.
Причината да не показва този доклад е срамът от неговото качество.
Да се провеждат обсъждания на този непрочетен доклад на БАН е същото, като да се провеждат обучения на населението по тезисите на Априлския пленум на БКП от 1956 г., като тип “мероприятие”. Никой не е чел, но всички знаят за какво става дума. Държавната телевизия естествено помага.
Но от включените в народната просвета се иска да дадат поне 6 млрд лв, засега, които да бъдат платени на едни другари, засега.
