“Центърът ни прилича на шах. Само пирамида си нямаме”, смее се възрастен шофьор на такси, спомнящ си с умиление за “старото Скопие”.
Има предвид онова време, преди има-няма десетина години, когато по Вардара не е имало платноходи, нямало е триумфална арка, статуи на Александър Македонски и семейството му, както и сто-двеста други личности от камък. Сега в центъра на модерно Скопие вече са “закотвени” три големи плавателни съда с платна. На единия бряг на реката трябва да се появи огромно виенско колело, подобно на London Eye. В съседство, почти колкото белналия се хотел Marriott, се издига статуята на Александър Велики. Наоколо циркулират 202 червени двуетажни автобуси. Като тези в Лондон, но китайски. Обяснението за присъствието им е, че в Скопие имало такива преди земетресението от 1963 г., тъй като там се намирала (естествено) най-старата в Европа фабрика за автобуси от 1914 г. От сградите звучи виенска музика, конкурираща албанските минарета. А новите административни сгради и музеи в центъра никнат като странни, барокови гъби.
Активното строителство на история в македонската столица е част от добилия балканска слава проект “Скопие 2014”. Естетиката е най-малкият проблем. Отзад стоят огромни държавни разходи – около 560 млн. евро, както показа разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика BIRN. Мащабен проект за иначе скромната икономика на малката балканска държава, която от две години е и в постоянна политическа криза: БВП-то й се движи нагоре-надолу като влакче на ужасите, а последните данни от 2015 г. показват около 10 млрд. долара. общ обем.
Желанието на държавата да комбинира всичко в едно не е видимо само в “новия древен център”. От десет години Македония се възприема като данъчен рай. Опитва се да привлича чуждестранните инвеститори с редица привилегии. Субсидира докараните туристи. Харчи за магистрали (три), за 300 км жп път, за газопреносна мрежа. И дори е готова да излезе с кеш за 50% участие в проект за нова ядрена централа в България. Да, в България. Причината да не може да бъде построена в Македония има прозаично обяснение – “няма вода”. Вардар, оказва се, е дълбок колкото за плоските отдолу ветроходни кораби, поставени на бетонни постаменти.
Държавният бюджет, опасяват се македонците, прилича на тези кораби – изкуствено помпозен отгоре и опасно плитък в невидимата част.
Задлъжняващата страна
Една от основните критики към управлението на Никола Груевски е, че държавата трупа все повече дълг. “За периода 1995 – 2008 г. бюджетният дефицит се движеше в границите от 0.4% до 1% от БВП и благодарение на тази политика държавният дълг през 2008 г. беше само 23% от БВП”, коментира Таки Фити, академик на Македонската академия на науките и изкуствата, професор в Икономическия факултет на университета “Св. св. Кирил и Методий” и министър на финансите от 1996 до 1998 г. по време на управление на Бранко Цървенковски. С идването на управлението на Груевски тази политика на фискална строгост се променя. “През 2009 г. бюджетният дефицит е в размер на 2.6%, през 2010 г. – 2.4%. През 2013 г. е 4.2%, а през 2015 – 3.5%”, изброява Фити. За период от шест години (2008 – 2014 г.) дългът на Македония се удвоява. “През 2014 г. е 46% от БВП, а днес надхвърли 50%”, казва акад. Таки Фити. Според македонското Министерство на финансите числото е 44%.
Финансистът изброява няколко причини, поради които подобна динамика на нарастване на бюджетния дефицит и публичния дълг е нездравословна. Първо – динамиката на нарастване на публичния дълг изпреварва динамиката на нарастване на БВП. Второ – брутният външен дълг на страната (със задълженията на частния сектор) е надминал 70% от БВП. Трето: редовното обслужване на дълга е в тясна корелация с експортните приходи на икономиката, а Македония, въпреки увеличението на износа и подобряване на неговата структура, все още е страна със слаби експортни показатели. “Четвърто, вече сме изправени в ситуация да задлъжняваме, за да покриваме нарастващите текущи бюджетни разходи, свързани с големия дефицит в пенсионния фонд, увеличение на заплатите в публичната администрация, увеличаване на субсидиите за селското стопанство и др.”, отбелязва Таки Фити. За последната, пета причина, икономистът оставя непродуктивните публични инвестиции – административни сгради, мебели, паметници и др.
“Много харчи държавата, а държавният пенсионен фонд не може да изплаща пенсиите”, казва и Петър Гошев, управител на Народната банка на Република Македония от 2004 до 2011 г. Правителството логично финансира бюджетните дефицити и погасяването на дълговете с мобилизиране на средства на вътрешния и международния пазар. Кредитният рейтинг на Македония, според Standard & Poor’s е (BB -). Основната критика е, че се събира малко, а се разходва много.
Данъчен рай на Балканите
След идването на управлението на Никола Груевски на власт през 2006 г. се взима решението да се промени данъчната политика на страната и тя да се превърне в своеобразен данъчен рай за инвеститори. Малко преди България, тук е въведен плосък данък – първо 12%, после намален на 10%, данък печалба от 10%. ДДС става 18%, като за определени стоки, като земеделска продукция, бебешка продукти, електроника, хляб, захар, брашно, яйца, е 5%. За наемане на служители до 29 години също има данъчни преференции при определени условия.
През последните 10 години македонската държава се опитва да привлича чужди инвеститори и по още една линия. Тя създава 14 специални зони за тях, наречени технологично-индустриални развойни зони. В изграждането им държавата инвестира десетки милиони евро. За да развиват бизнеса си в тези зони, фирмите трябва да покрият определени условия: продукцията да е 90% за износ, инвестицията да е поне 10 млн. евро, а служителите – минимум 100. Срещу това те се освобождават за определен период от плащането на данъци и осигуровки на служителите си, както и от данък печалба. Ползването на терена е на символична цена. Освобождават се от плащане на мита за стоки, суровини, машини, оборудване, общински такси, свързване с енергийни и водни източници и т.н.
“Дадени са им много добри условия, най-добрите в момента в Европа”, категоричен е Християн Делев, зам.-министър на икономиката. “Имаме министри, които само това работят, имаме Aгенция за чуждестранни инвестиции и Агенцията за технологично-развойни зони. Имаме мрежа от промоутъри, които ходят по цял свят и промотират възможностите да се инвестира в Македония.” Най-голяма част от дошлите чужди компании работят в сферата на автомобилната индустрия. “Деветдесет процента от катализаторите на групата Volkswagen са произведени в Македония”, казва Делев, като става въпрос за производителя Johnson Matthey. Друг голям инвеститор е белгийският производител на автобуси Van Hool.
Идеята е с атрактивни данъци и специални зони страната да се напълни с чуждо производство за износ и да се осигури заетост: модел, който следва и съседна България. Десет години по-късно обаче от 14-те зони само 5 са активни. В тях има около 25 чужди компании, а работещите са 20 хил. “Очакваше се в пъти повече. Математиката не сработи”, обяснява Павле Гацов, председател на сдружението на данъчните съветници. “Беше замислено отлично, но съвпадна със световната финансова и икономическа криза”, обяснява той. Гацов нарича ситуацията с данъците “кърпеница”. “Много даваме и малко събираме”, казва той.
Това е и основната критика към управляващите от страна на част от обществото, което смята, че цената, която плаща държавата за откриването на едно работно място в зоните, е твърде висока. Зам.-министър Делев, разбира се, не е съгласен. “Тези анализи са правени от трима студенти, платени от фондация “Отворено общество”. Никой сериозен икономист няма да каже, че инвестициите имат негативен ефект върху икономиката. Само Johnson Matthey изнася 1.4 млрд. долара на година. Трябва тотално да не разбираш от икономика или да си налудничаво храбър”, казва той.
Основен проблем обаче остава трудността при изчисляването на нетните последици от преките чуждестранни инвестиции, тъй като договорите с частните компании се крият и не се знае какви преференции е получила всяка от тях. Обяснението на държавата е, че това са големи компании, които се търгуват на борсата и не искат да разгласяват информация, но пък се отчитали в Брюксел, за да няма непозволена държавна помощ.
Пари за всеки турист
Държавата не се грижи само за износа, но и за вноса… на туристи. Когато правителството на Груевски идва на власт, разработва и програма за развитие на туризма. Направени са пакети за субсидии за туроператорите от типа на TUI, Thomas Cook и т.н., за да доведат туристи в Македония, които да стоят поне 3 дни. За всеки един от тях туроператорите получават между 25 и 65 евро в зависимост откъде идва, като туристите от презокеански държави, като китайци и американци, са в по-високата скала.
Договорки държавата има и с нискотарифната авиокомпания Wizz Air, на която също се плаща на глава в някои случаи. “Ние им даваме да отворят дестинации от там, откъдето имаме туристи – Швеция, Норвегия, Англия, Холандия, Германия. Ако ни трябва Милано, те си правят сметката, не са големи сумите, например по 2-3 долара на турист”, обяснява зам.-министър Делев. На година субсидиите на държавата за туристите са около 2 млн. евро.
А туристи трябват, защото Македония има сериозната задача да избие огромните разходи в проекта “Скопие 2014”. “Преди на Камен мост нямаше нито един музей, нито една атракция, нито една статуя, нищо, за да може човек да дойде и да прекара 1 час. Сега има музеи, статуи, църкви, македонско село, къщата на скопиянката Майка Тереза, така че хората да стоят в Скопие 2 – 3 дни. Ще има и огромен увеселителен парк в Градската градина”, казва Делев.
Той изчислява, че Македония има най-голям ръст на туризма в историята си, като през последните 10 години расте с по 10%, а Скопие преди две години изпреварило Охрид по брой посетители. Някои от жителите на македонската столица казват, че ако въпросът е за световна известност, то по-лесно, по-евтино и с по-голям успех Скопие би се появило на картата на международния туризъм, ако се беше построила просто най-високата сграда в света.
Строим всичко, искате ли и вие?
Разходите на правителството обаче не спират със статуите и туристите. Строят се три магистрали. Имало намерение за тази към Гърция да се ползват средства от предприсъединителните програми на ЕС, но понеже македонците искали естествено, да се казва “Александър Велики”, гърците не одобрили идеята и до евросредства не се стигнало.
Плановете са за завършване и на 300 км нов жп път, по който влаковете да развиват по 120-140 км/час. Купени са шест нови пътнически композиции и 250 товарни вагона от Китай. Инвестицията в подвижен състав била над 100 млн. евро, казват от Министерството на икономиката. Към 202-та двуетажни автобуса, произведени от китайската Yutong, ще се закупят още 200. Най-голямата инвестиция обаче е енергетиката. “350 млн. евро в газопреносна мрежа. Държавата я изгражда и е готова на 80%”, казва Делев. Предстои и търг за концесионер за газоразпределение. Търси се международна компания, която да изгради мрежа в населените места и да я оперира за 30 години. Шест компании са купили документация, обяснява Делев. Сред тях има и консорциум с българско участие, казват македонски журналисти, следящи търга.
“Руски компании няма. Тука не е като в България. Ние сме независими. Ние сме единствената държава, която няма договор с “Газпром” заради това, че искаме да имаме свободен пазар”, казва зам.-министърът. Първата цел на държавата е да се снабдява от терминал за втечнен газ край Александруполис. Но мечтите на Македония са по-големи. “На вас (на България – бел. авт.) ви отговаря да работите с нас в енергетиката. Ние можем да ви помогнем. Ако искате да изграждате нова атомна централа, ние сме готови да дойдем с кеш пари да участваме до 50% в цената на централата. Имаме официално писмо до вашата власт”, твърди Делев. В Македония просто не ставало строителството на ядрена електроцентрала заради липсата на вода, иначе милиардите не били проблем за стратегически проект, който решава проблема с тока за 50 години.
Според него строителството на огромния проект “Скопие 2014” бил икономически съвсем оправдан, тъй като преди независимостта цялата власт е концентрирана в Белград, и след промените 90% от министерствата плащали наем за сградите на частни собственици. “Цената беше от 8 до 15 евро на квадрат. Само от това, че не плащаме наем, за 4-5 години ще изплатим сградите”, смятат в Министерството на икономиката.
В Македонската академия на науките и изкуствата обаче през последните две-три години подробно проучват ефективността на публичните разходи (за периода 2002 – 2014 г.). “Нашият анализ потвърди, че последиците от увеличаването на всички видове публични разходи са далеч под очакваните. Ефектите от капиталовите разходи при нас са атипични в сравнение с развитите страни – с малки изключения, са много ниски и с отрицателен знак и второ с течение на времето, вместо да се усилват, намаляват и показват все по-ниска икономическа ефективност. Причините за това са ясни: структурата на самите капиталови разходи при нас е нестандартна. Капиталовите разходи, свързани с проекта “Скопие 2014″, имат предимно непродуктивен характер и значителна част от тези средства завършиха извън македонската икономика”, пише в анализа.
Плащането на сметката
Опозицията, ръководена от председателя на Социалдемократическия съюз на Македония Зоран Заев, заговори за промяна на данъчните ставки, връщане на прогресивния данък при облагането на доходите, вдигане на корпоративния данък и на минималната заплата на минимум 500 евро. Хората на Груевски казват, че така ще има колапс на системата за 1 месец.
Християн Делев въобще не дава ухо на критиките. “Македония е позната с най-ниските данъци в Европа, но всички в Македония плащат данъци, а сивият сектор е най-малък – по-добър от Франция, Англия и от страните, членки на Европейския съюз”, казва гордо той. И не пропуска да потупа и себе си по гърба: “Ние знаем как да управляваме пари и знаем колко можем да похарчим и къде най-ефикасно. Всички сме образовани в чужбина банкери по професия.”
Малката силициева долина
Един от секторите, който се развива добре и без намесата на държавата, са информационните технологии. Българката Таня Теневска заедно с трима белгийци основават там компанията Vox Teneo, дъщерна на белгийска компания. Подобно на развитието на този сектор и в България, служителите му се намират в паралелна вселена, със заплати в пъти по-високи от средните. По думите на Игор Стаматовски, един от създателите на iborn.net, в Македония има около 580 IT компании, които работят основно за клиенти навън.
Основен проблем и според Таня и според Игор е липсата на достатъчно кадри, като за разлика от България, където на пазара може да бъде намерено ниво senior developer, в Македония програмистите на по-високо ниво предпочитат да емигрират. Основната причина е липсата на перспектива за държавата.
Еврооблигации
Първите еврооблигации са издадени през 2005 г. в размер на 150 милиона евро. Вторите еврооблигации са в размер на 175 милиона евро. Третата емисия е през 2014 г. и е в размер на 500 млн. евро, а четвъртата – 270 млн. евро. Лихвените проценти по еврооблигациите са различни, но са под силно влияние на ситуацията в страната и политическия риск. През 2016 г. е издадена петата емисия еврооблигации в размер на 450 милиона евро и лихва от 5.6%. “Това е висока лихва, която в себе си инкорпорира и риска на страната, свързани с политическата криза”, казва Таки Фити.
