Четвъртък вечер по една от централните улици в Свиленград. До група момичета спира бял пикап с турска регистрация. “Извинете, знаете ли накъде е казино “Принцес”?”, питат на английски четиримата младежи в колата. Смеят се, личи им, че знаят къде отиват, а въпросът е просто претекст за запознанство. Тук са, за да посещават казина и игрални зали, които през последните 10 години се размножават с невероятна скорост. А заедно с тях се съживява и местната икономика.
Ако допреди години градът се асоциираше с митницата, то сега Свиленград е притегателен център за любителите на хазарта, основно от Турция. Четвъртък е сравнително вял ден, но през уикендите градът се пълни с гости, видно от паркиралите коли с гръцка и турска регистрация и заетите къщи за гости и хотели. Хазартната индустрия е най-големият работодател в града, а покрай нея се развиват хотелиерството, ресторантьорството и дори строителството. Заплатите растат и стандартът на живот се повишава. Това е неочакван бизнес модел, който обаче може да се окаже крехък, защото успехът му зависи пряко от ситуацията в Турция.
Казино, хотел, казино, хотел
Успехът на Свиленград е в неговата география. Той се намира на кръстопът между две държави, в които хазартът е рядко срещано явление – Гърция и Турция. Забраната на казината в Турция през 1998 г. е първото събитие, което раздвижва бизнеса. Някъде по това време започват да се появяват малки зали с ротативки и електронни рулетки.
Първата голяма инвестиция обаче е преди десет години – това е казино “Нимфес” от веригата Princess на Суди Озкан. В последните години то неизменно оглавява класацията на казината с най-голям оборот в България. За 2016 г. приходите на “Принцес Свиленград” – компанията, която държи лиценза, са малко над 122 млн. лв. “В Свиленград дойде една фирма, която има позиции в този бизнес. Когато дойде един такъв сериозен инвеститор, може би той е причината след него да дойдат други”, обяснява кметът на града Георги Манолов.
В момента в Свиленград, който е с население малко над 17 хил. души, има общо шест казина и 14 игрални зали. За сравнение, в София броят на казината е приблизително същият, а населението – около 70 пъти по-голямо. А инвестициите в казина и игрални зали в пограничния град продължават (виж другия текст). И тъй като основната клиентела не е местна, броят на туристическите обекти също расте. По данни на общината категоризираните места за настаняване в Свиленград са 59 – сред тях са хотели – от 1 до 3 звезди, семейни хотели, хостели, къщи за гости, пансиони, бунгала и стаи за гости. Легловата база е с 961 броя места, но скоро ще надхвърли 1100, защото се строят още два големи хотела.
“Всички инвеститори правят комплекси, развиват цялостна услуга, защото гостите, които идват, са хазартни туристи от Гърция и Турция и искат удобство”, казва главният архитект на града Анастас Карчев. Той уточнява, че през уикендите почти няма свободни стаи, като хазартните оператори наемат малките хотели и къщи за гости и изпращат клиентите си там.
Българският Лас Вегас
Основните клиенти на казината и залите са турци. Допреди няколко години се е усещало и силно гръцко присъствие, но покрай кризата то рязко намалява. Източниците от бранша дават различни сведения за това какъв тип клиентела привлича Свиленград. Според някои те са дребни играчи, които не оставят много пари. Според други обаче има и т.нар. VIP гости, които получават специално отношение: безплатни нощувки, вечери и дори транспорт. Пред всяко казино има поне два луксозни автомобила, брандирани с името на казиното или игралната зала. Местните казват, че по-платежоспособните играчи са главно от Истанбул – заети “в администрацията”.
Но далеч не само те получават специално внимание. Казината в Свиленград ухажват потенциалните клиенти дори и да не са редовни или да изглеждат щедри – нещо типично за градове, издържащи се с хазарт, което в столицата или в други курортни места се среща далеч по-рядко. Управителят заговаря с усмивка, а слот мениджърът (този, който отговаря за зоната с ротативките) поднася ваучери с виртуални пари, които гостите да разиграят на машинките. Целта е, разбира се, да се запалиш, да усетиш гъдела от хазарта и да оставиш и част от своите собствени, абсолютно реални пари. Свиленград не е измислил нищо ново, но е научил добре уроците.
Хазартен бонус
Целият този бизнес е съживил града, отбелязват местните. Хазартната индустрия предлага високи заплати за този район. И с годините възнагражденията растат, тъй като има конкуренция между обектите не само за клиенти, но и за служители. Информацията за заплатите е доста чувствителна, като навсякъде. Приблизителните заплати на бармани и сервитьори в казината са около 900 -1000 лв. Крупиетата изкарват около 1500 лв. средно, като това зависи от опита и уменията им. Това, разбира се, не включва потенциалните бонуси и бакшиши. За сравнение, средното брутно възнаграждение в България към юли е 1027 лв. В област Хасково тя е още по-ниска – 718 лв. В обектите има и други позиции – инспектор, мениджър слот (отговаря за зоната около ротативките) или жива игра, мениджър на казиното, като техните заплати могат да бъдат по няколко хиляди лева. Според други източници обаче заплатите са по-ниски от описаното.
И все пак, и кметът, и главният архитект, и местните са съгласни, че стандартът на живот се повишава. А с него и интересът към града. Ако механичният прираст между 2008 и 2010 г. е отрицателен и от порядъка на -120 жители, то в периода 2012 – 2014 г. той става положителен. “Самите инвеститори привличат хора от други градове. Това, което имаме като наличен потенциал от хора в Свиленград, е недостатъчно за тези инвестиции, които се случват в момента”, обяснява Манолов. Приблизителният брой на хората, работещи в хазартния бизнес, е поне 1000 души, смятат няколко независими източника. За град от 17 хил. това е ужасно голям процент, но не е нетипичен. Във Лас Вегас например заетите в хазартната индустрия са около 100 хил., при малко над 600 хил. население. В едно казино има поне 100 служители, а в игралните зали са около 20-30. “Не знам дали има друго място, където служители на детски ясли и градини напускат, когато в други общини търсят начини да станат помощник-възпитатели. Хората от общински структури ходят в този бизнес, защото има по-добро заплащане”, казва кметът.
Детските градини обаче не са най-изненадващият “потърпевш” – митниците са. Докато преди години митническата професия в района беше една от най-желаните, сега трудно могат да се намерят кандидати за пункта до Капитан Андреево, споделят източници оттам. Донякъде и заради показните акции и арести на митничари в последните години и заради разформироването на местната структура и преминаването й към Пловдив.
Съпътстващите сектори, а именно хотелиерство и ресторантьорство, също създават работни места. Самите казина отварят хотели в същите сгради. Хазартът е привлекателен за младите, защото е неангажираща работа с добро заплащане, става ясно от обясненията на служители, с които “Капитал” разговаря. “Има развитие в професията, има накъде да растеш”, казва младо момче, което започва работа като крупие наскоро. Чуват се и примери за върнали се от чужбина хора специално за да работят в казината.
С идването на новодошлите расте и търсенето на жилища, което пък повишава и цените на наемите. Жилище с една спалня струва малко над 300 лв. на месец, твърдят някои от източниците. “Наемите в Свиленград са съпоставими с тези в центъра на Пловдив. Много е трудно да се намери свободна квартира под наем. Затова и компании инвестират в строителство на жилища и кооперации”, обяснява Георги Манолов. Прави впечатление броят на новостроящите се сгради и тези, които се реновират.
Повечето дейности в града са свързани пряко или косвено с хазарта.
Община без чипове
Логично, цялата хазартна еуфория среща критики. Местните коментират, че ръка за ръка с този развлекателен бизнес вървят и продажбата на наркотици и проституция. Още повече че докато за частния бизнес засега нещата се развиват добре, то общината не успява да спечели пряко от хазартния бум, въпреки че се опитва. Данъците на казината и игралните зали влизат директно в републиканския бюджет и в общинската хазна не остава нищо, коментира кметът Георги Манолов. След неуспешен опит да прокара местен данък върху хазарта той насочва усилията си към създаването на Общински социален фонд, който да се пълни с доброволни дарения от бизнеса.
Общинският съветник Христо Щерев уточнява, че са търсели начин кметството да извлече ползи от присъствието на хазартните оператори. “Като говорим за разкриване на работни места и т.н., се питаме как те допринасят за развитието на местната икономика, те плащат единствено такса смет и такса сгради, в Свиленград друго не остава”, казва той. С решение от юли 2016 г. е създаден социалният фонд, като идеята е средствата да се събират на доброволен принцип от операторите. Инициативата обаче е замразена засега. “Дойде 15 юли (опитът за преврат в Турция – бел.ред.) и аз лично спрях да говоря по тази тема, защото не е коректно, когато бизнесът на един инвеститор не работи добре, да разговарям с него за това”, уточнява кметът, като добавя, че когато бизнесът отново тръгне нагоре, идеята може да се възроди.
Картите все още не са раздадени
Политиката е най-големият проблем за казината в момента. Но не в България, а в Турция. Според източник, близък до хазартния бизнес в града, стабилната клиентела е около 1600 души. Допреди година обаче са били значително повече. Съдбовната дата за бизнеса в града е точно 15 юли. След опита за преврат движението на турските граждани през границата става една идея по-затруднено. Икономическото им състояние също се влошава с проблемите на турската икономика: инфлацията ги прави по-неплатежоспособни. По-строгият визов режим главно за администрацията ограничава потока от по-големи играчи, които се притесняват да дават обяснения защо пътуват до България.
Освен това бизнес начинанията невинаги имат щастлив край. Пример за това е съдбата на казино “Фиеста”, което доскоро се управляваше от турския бизнесмен Ердоган Акгюн. Казиното отваря врати през есента на 2016 г., но след по-малко от година започват проблемите. В началото на септември то затвори, след като служителите излязоха на протест, тъй като от месеци не получавали заплати. Сега вероятно ще се поеме от друг оператор.
Засега обаче ротативките все така весело пиукат, а пред тях чужденците мълчаливо са вперили погледи в екраните и натискат монотонно копчето на машината през няколко секунди. “Аз мисля, че постепенно нещата ще се върнат както трябва да бъдат. Хората да могат да пътуват и да се придвижват нормално. Аз съм оптимист”, казва кметът.
Всички са тук
Хазартът в Свиленград се управлява предимно от големите в сектора
Граничният град привлича много от основните инвеститори в хазартния бранш. Освен Суди Озкан, който има и няколко игрални зали в града, скоро ще отвори и казино с хотел от веригата Efbet на Боян, Стефан и Цветомир Найденови. Боян Найденов е един от управителите на “Еврофутбол”, в която мажоритарен собственик е Васил Божков. Според базата данни за проекти в строителството pds.bg РЗП на комплекса е малко над 7 дка, а хотелът ще разполага с около 100 стаи. Голямата сграда се забелязва още с влизането на града и се намира в близост до друго казино – “Империал”.
Главният архитект на града Анастас Карчев разказва, че предстои реализацията на още два големи проекта. Единият е Viva! Hotel Svilengrad в близост до магистрала “Марица”, малко преди новия комплекс Efbet. Инвеститор е Viva Group, сочи информация от pds.bg. По думите на Карчев другият бъдещ комплекс е от групата на Суди Озкан Princess и се намира в с. Капитан Андреево.
Има и някои местни играчи, като основният е Росен Киришев. Според източници от града той започва този бизнес преди около 30 години с внос на ротативки. В момента Киришев е собственик или съдружник в две игрални зали, но предстои да бъде открит и нов негов мащабен проект – комплекс с хотел и ресторант в близост до река Марица (на снимката). Източници, близки до бранша, обясняват, че проектът се е забавил, тъй като Киришев е искал да намери външен оператор, който да управлява казиното. Засега се водят преговори с турската верига Merit.
Другите местни инвеститори са братята Николай и Павлин Паришеви. Те обаче по-скоро предоставят терен на хазартните оператори и се занимават със съпътстващо хотелиерство. В хотела на Павлин Паришев “Романтика Принцес” се намира игрална зала от веригата Princess на Суди Озкан, а в съседство е друг техен хотел – “Париш”. Точно до хотела се намира казино “Фиеста”, което братята предоставят на управлението на турски бизнесмен – Ердоган Акгюн.
Според източници от хазартния бизнес основните инвеститори в хазартния сектор в града са именно с турски произход и това не е случайно: те могат да привличат клиентела по-лесно. Обекти имат две турски групи – “Паша глобал” и Pasha Group.
