Консумацията на месо в Германия постоянно расте. В магазините се предлагат огромни количества на ниски цени. В провинции като Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия това води до система от високи технологии и търговия с хора. И всички участват в нея, дори големи фирми като “Wiesenhof”, “Tönnies”, “Heidemark”.
Германският вестник “Ди Цайт” публикува голяма статия за експлоатацията на хора в германските кланици. По време на разследването си журналистите са разговаряли със 150 работници. Имената им са променени или съкратени, защото хората се страхуват от разярени след медийните им изяви собственици на фирми или други колеги. Почти никой от работниците не получава повече от 1300 евро на месец. Заплатата на повечето от тях е между 1000 и 1100 евро нето, често за шестдневна работна седмица и за над 12 часов работен ден. Фишът за изплатена заплата в повечето случаи липсва. Работниците сами поемат наема си – от 200 до 290 евро на месец за легло. Чести са и случаите, в които работниците плащат от джоба си специалните ножове, обувки и престилки, които им трябват за работа. Няма правила и за здравните осигуровки. Една част от работниците се застраховат в Германия, други – не.
Съществува само един принцип: все по-евтина продукция. И само една географска посока: изток. Полша вече почти се е изпразнила, поляците в кланиците са много. След това идват унгарците. След тях – румънците. А сега има и много българи. Междувременно фирмите търсят работници и в Украйна.
Българите – на дъното на йерархията
В кланиците съществува социална йерархия. Най-горе са поляци и унгарци. Често те самите са работодатели, управители на фирмите или началници смяна, които предпочитат да наемат роднини. След това се нареждат румънците. И сред тях има началници смяна, които шантажират свои сънародници. После са българите. Към тях се отнасят още по-лошо. Но най-зле са ромите. Другите работници разказват, че тези хора търпят всичко. Те не могат да четат, не могат да пишат, блъскат се за по три евро на час.
Йерархията може най-ясно да се види в птицекланиците. Угояването и клането на пуйки се смята за най-долното занимание в бранша. Пуйките се хранят със собствените си изпражнения. Нито един работник в кланиците не яде пуешко месо. Понастоящем пуйките се обработват почти само от българи. Много от тях работят за кланицата Геестланд, която продава продукцията си под марката “Wiesenhof”. Те живеят в нещо като гето във Вилдесхаузен. Много от работниците разказват за мъже, които постоянно обикалят из жилищата и контролират дали помещенията са подредени и да не би парното да е пуснато на висока степен. Ако е така, всички обитатели плащат глоба.
Подкупна система
Германските месари, които имат права и ги знаят, днес са безработни. Няма млади хора, желаещи да упражняват професията. Занаятът отмира. Връзките между собствениците на кланици и фирмите-изпълнители са по-тесни, отколкото и двете страни признават. Детлеф Колде, криминален комисар в Клопенбург, обяснява как фирми изпълнители дават рушвети на началниците смяна в кланицата Danish Crown в Есен/Олденбург. Danish Crown е европейски лидер на пазара. Говорител на концерна казва, че изплащането на подкупи било нещо съвсем нормално в кланиците в Германия и имало дълга традиция. От май 2013 година насам от Danish Crown са уволнени четирима началници смяна, защото са били подкупени от фирми-изпълнители. Кланиците действат срещу криминалните сделки, но не посягат на утвърдилата се система.
По данни на полицията в Клопенбург началниците смяна глобяват с 50 до 1000 евро работниците в кланиците, ако не филират правилно месото или пък минават през хладилните помещения без разрешение. Всъщност те нямат право да налагат такива глоби, защото услугата се извършва от фирма-изпълнител. В случай, че началникът смяна не е доволен от работата на някои сътрудници, той трябва да разговаря с представител на фирмата-работодател.
Понякога кланиците или преработвателните фирми сами си основават фирми-изпълнители, което има предимства за кланицата. Тя може да злоупотребява с данъците и се освобождава от досадните синдикати. Германски концерни отдавна вече създават фирми-изпълнители в Източна Европа, които им служат за набиране на работници – а това не е нищо друго, освен търговия с евтина работна ръка, защитена от европейското право.
Криминални сделки
Сведущи в дейността на концерните предполагат, че фирмите-изпълнители дори са замесени в търговията с женска плът. Според тях , по-грозноватите работнички отивали на поточната лента в кланиците, а други, готови да работят като проститутки, бивали изпращани на друг адрес.
Редица собственици въртят по няколко фирми и ги закриват след няколко месеца, преди да попаднат в полезрението на данъчните служби. Може би само около пет процента от измамите са разкрити. Масово се злоупотребява със социалните осигуровки. Системата не се е променила откакто европейският пазар на труда е отворен за българи и румънци и те имат право на работа без ограничения в Германия. Работодателите и фирмите, които осигуряват подслон, вършат машинациите заедно. Системата от данъчни измами и неизплащането на социални осигуровки работи много добре. Защото един работник от Източна Европа не може да си намери сам нито работа, нито покрив над главата. Работници без права, жени, подложени на сексуален тормоз. Това е завръщането на манчестърския капитализъм – той настъпва незабелязано и то насред Долна Саксония.
Бизнес с хорската неволя
Безпомощността на работниците чужденци е добре дошла за някои предприемчиви германци. Пред централата на Danish Crown в Есен/Олденбург често стоят германки, които предлагат помощ на минаващите работнички. Например да им попълнят молба за изплащане на детски. Услугата струва 150 евро. Предлага се дори придружаване до лекаря – само срещу 50 евро.
Хелмут Ебрехт пък дава под наем жилища в сградите на две някогашни казарми в Квакенбрюк, които не са били санирани от 1933 година. Наемът на месец е 350 евро. Понеже прозорците са лошо уплътнени, наемателите надуват парното до последно, в резултат на което месечните им разходи скачат с още 140 евро за отопление. Стените в много от жилищата имат мухъл. “Хората просто трябва да проветряват”, казва Ебрехт, “но те явно имат други стандарти за чистота и поддържане на жилищата.”
Как е възможно това да се случва в Германия и къде са германските политици? Икономическото министерство на Долна Саксония откри проблема преди година и половина и назначи две съветнички за българските и румънските работници в нужда. Българката Мария Крумова и румънката Даниела Райм имат огромен спектър от задачи. Обаждат им се хора с всякакви проблеми – от страха на една жена да каже на шефа си, че е бременна, до мъж, чийто пръст на ръката гангренясва, но не може да потърси лекарска помощ, защото няма здравна застраховка.
Има ли хора в тази история, които се противопоставят на всичко това и дават надежда за промяна? Да, има. И именно такива са Мария Крумова и Даниела Райм.
Близо 1,2 милиона емигранти от страни-членки в Източна и Югоизточна Европа живеят в Германия. Около 500 000 работят на пълна работна седмица, а всеки втори е зает в нископлатен сектор. Няма точни данни за броя на измамените и експлоатирани от германски работодатели наемни работници.
