Нещо ще се случи” с тези думи се обръща към адвоката си Добрин Додев “писателят на мутрите” Георги Стоев. Разговорът се води на входа на кафене до столичния хотел “Плиска” в 12,45 ч на 7 април 2008 г. Секунди по-късно “нещото” се случва. Към тях приближават двама души, единият вади пистолет и прострелва два пъти в главата Стоев, който се свлича окървавен на земята.
Сред писъците на жени и деца убийците избягват към спирката край хотел “Плиска”. Стоев е все още жив. Екип на спешна помощ го товари на линейката и го кара в “Пирогов”. Пет часа неврохирурзи се борят за живота му, от главата му са извадени два куршума. Въпреки усилията на лекарите Стоев умира в 19, 20 ч същата вечер без да дойде в съзнание.
Убийството му роди много митове и легенди, които се преплитат с истината. Самият “писател на мутрите” също бе противоречива фигура около която също витаеха доста митове, като повечето от тях бяха наложени от самия него.
Пред медиите Стоев твърдеше, че е бивш национален състазател по борба от “Олимпийски надежди”. Разказваше, че е бил част от групата за “мокри поръчки”на СИК, но никога не изпълнявал такива. Стоев твърдеше още, че имал много приятели от ВИС и СИК.
Според него Държавна сигурност е подпомогнала създаването на групировките. С какво може да се занимава ДС, при положение, че е приключила дейността й в паричната схема, а тя познава перфектно престъпността? Само със създаване на нови механизми, чрез които да действа престъпността, в случая тези групировки”, твърдеше още той.
Стоев написа книгите “BG Кръстника: Истинската история на Маджо, книга 1”, “BG Кръстника: Маргина, Бойко и другите, книга 2”, “BG Кръстника: Любен Гоцев, истинският кръстник книга 3”, поредица от романи за ВИС и СИК.
От федерацията по борба обаче разпространиха в медиите официално писмо, в което твърдяха, че Георги Стоев никога не е бил състезател по борба. Много от героите му, като Младен Михалев-Маджо, бяха категорични, че не го познават и никога не са го виждали.
След убийството на Стоев стана ясно, че той е бил разследван за подготовка на убийството на сикаджията Георги Пехливанов. Стоев е бил обект на разработка от МВР за готвено от него покушение срещу Пехливанов, който се смята за една от знаковите фигури по време на прехода у нас. Той и Румен Николов-Пашата са сред основателите на знаковата сикаджийска копмания “Интергруп енд Партнърс”.
Оказа се, че убитият Стоев е бил основният информатор за книгите на покойния писател Христо Калчев, автор на т.нар. вулгарни романи.
Основните тези за убийството на Стоев, появили се включително във влиятелния вестник “Таймс”и радио “Дойче веле”, бяха че той е убит от мафията заради книгите си, в които я разобличавал.
Двама от основните му герои о.р. ген. Любен Гоцев и Младен Михалев-Маджо бяха разпитвани за смъртта на “писателя на мутрите” в столичната полиция, но дотам. Работи се и по версията, че той е убит заради неуредени финансови взаимоотношения.
През есента на 2006 г. Георги Стоев е имал няколко срещи с прокурора Чавдар Ангелов, на които са присъствали и служители на МВР. Стоев твърди, че тогава поискал да свидетелства срещу Младен Михалев, който по думите му, му бил възложил „мокра поръчка”. За това бил уведомен градският прокурор на София Николай Кокинов, който информирал главния прокурор Борис Велчев, който пък уведомил вътрешния министър Румен Петков. В свое телевизионно интервю Стоев твърдеше, че е поставил като условие информацията да не достига до вътрешния министър, а Младен Михалев – да бъде арестуван. Така градският прокурор бе обвинен, че по този начин е провалил свидетелските показания на Стоев. Кокинов обясни, че на Стоев е бил предложен статут на защитен свидетел и всички възможности, които НПК позволява, но до разработка не се е стигнало, защото в присъствието на прокурор той официално отказал да бъде свидетел.
Разобличител на мафията тогава ли е Стоев ? Въпрос без отговор.
От смъртта му се възползваха неговите “издатели” от един голям жълт вестник Недялко Недялков и Димитър Златков. Те даваха обилни тв изявления като твърдяха, че той е знаел, че ще бъде убит, ходел с голяма охрана и сменял непрекъснато телефоните си.
Странно обаче как в деня на убийството му Стоев е без никаква охрана ? Странностите около неговата смърт продължават.
През ноември 2008 г., полицията арестува двамата мъже, натоварени с „мократа поръчка” да убият Стоев. Единият от тях е физическият извършител на разстрела. И двамата килъри обаче са пуснати, без да им се повдигне обвинение. Причината: според прокуратурата – не са били разпознати, според вътрешни източници обаче са били разпознати и разпознаването умишлено е било провалено. След това разследването зацикля и е спряно заради невъзможност да се разкрие извършителят.
Всички данни на разследващия екип сочели към това, че двамата мъже са извършители на убийството на Стоев. Включително непосредствено преди убийството е засечен телефонен разговор на единия с Георги Стоев по мобилния му телефон. По справка с мобилните оператори, мобилните телефони и на двамата мъже са се намирали в същата клетка с този на Стоев – тоест и двамата са били наблизо до хотел „Плиска”. Уликите обаче са косвени. Единствената надежда екипът възлагал на разпознаването.
Двамата мъже са арестувани в домовете им в София. Първоначално е задържан единият. През това време, докато екипът се придвижи, вторият – явно предупреден, избягал през покрива на блока си и се укрил. Появил се часове по-късно, след като по свои канали разбрал, че разпознаването се е провалило и приятелят му не е бил разпознат.
Така, след като вече не съществувала опасност за него, той доброволно се появил в прокуратурата. Питани са трима очевидци, сред които адвокатът на убития Георги Стоев – Добрин Додев. Странно е, че и тримата очевидци не са разпознали арестуваните мъже, при положение, че килърите са били без маски. Така на задържаните не е повдигнато обвинение и те са пуснати на свобода, след като изтекъл 24-часовият полицейски арест. Той не е бил удължен с прокурорско постановление. За ареста и проваленото разпознаване признава и градският прокурор Николай Кокинов.
Според разследващите двамата задържани са от групата на Златомир Иванов – Златко Баретата, а на единия от тях, водещата фигура, се водят няколко извършени „мокри поръчки”.
Той всъщност се е познавал с убития Георги Стоев и фигурира в романите му. За него в книгите си Стоев пише, че е бил негов съученик и партньор и бил известен като килър, но неуспешно се опитвал да изпълнява „мокрите поръчки” на Баретата.
За “убийци” на Стоев освен ген. Гоцев и Маджо, са посочени още братята Маргини и групата на Валентин Янев-Вальо Бореца, известна като “Килърите 2”. Но всичко е в сферата на приказките.
Разследването за смъртта на Стоев е спряно, убийци заловени няма, а вероятно няма и да има.
