27 години след края на Студената война България е напът да се раздели с една дългогодишна зависимост- тази на газовите доставки. Благодарение на усилията на Европейската комисия (ЕК) монополът на руския гигант „Газпром“ върви към края си не само за България, но и за още 7 държави от Централна и Източна Европа.
Преди две години екипът на еврокомисаря за конкуренцията Маргрете Вестагер (на снимката) започна разследване срещу руската компания заради съмнение в злоупотреба в господстващо положение на газовия пазар в Източна Европа. Казусът засяга освен нашата страна и Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия. За да избегне негативния сценарий, „Газпром“ изпрати до ЕК пакет от предложения, които представляват немислими до момента компромиси от досегашната му политика. Засегнатите страни разполагат със седем седмици, за да представят становищата си по тези предложения.
От Европейската комисия вече обявиха, че при окончателно споразумение предложенията на “Газпром” стават обвързващи и нарушаването им може да доведе до глоба в размер на до 10 процента от глобалния оборот на компанията, и то без да се налага да доказва наличието на нарушение на антитръстовите правила на ЕС.
Какво предлага „Газпром“
Руският газов доставчик се отказва от клаузата за забрана на реекспорта на природен газ по договорите си с клиенти от Централна и Източна Европа, което би улеснило значително трансграничните продажби. Много важно за България е предложението, което ще даде право на страните да преразглеждат цените, когато плащаните от тях стойности се различават от тези на конкурентни пазари. Това означава, че ако „Газпром“ продава на Германия с 40% по-евтин газ, отколкото у нас, страната ни ще може да стартира веднага предоговарянето им. Извън това по принцип „Газпром“ ще увеличи честотата и темпото на преразглеждане на цените. Руската държавна компания поема ангажимента да не иска обезщетения от България заради спирането на проекта “Южен поток”, без значение дали има основание, или не. Руската газова корпорация няма да може да се възползва от никакви предимства върху газовата инфраструктура, които получаваше от клиенти, възползвайки се от досегашната си монополна пазарна позиция в областта на доставките на газ.
България изчаква
Процедурата на предстоящите консултации дава две възможности. Едната е ЕК да приеме предложенията, направени от „Газпром“, така както те са формулирани. Другият вариант е обявените мерки да бъдат изменени, ако постъпят съответни предложения от заинтересованите държави. Към момента не се знае дали България ще предложи корекция на предложеното от руската компания. Запазваме си правото допълнително да коментираме финалния вариант на ангажиментите на „Газпром“, заявиха пред „Икономист“ от Министерството на енергетиката. Според енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров предложенията на руския газов монополист предполагат ново сегментиране на газовия пазар в Централна и Източна Европа, от което ние бихме могли да се възползваме. „Когато и ако това споразумение влезе в сила, а това вероятно ще е след години, ние ще имаме възможност да диверсифицираме доставките на газ“, допълни енергийният експерт Васко Начев. Той добави, че България и сега има частично такива възможности, но не се е възползвала.
Да поговорим за цени
Основните опасения на ЕК са, че „Газпром“ е изолирала българския пазар на газ и вероятно е налагала прекомерно високи цени за България в сравнение със западноевропейските референтни стойности особено в районите, където има газоразпределителни центрове за втечнен газ.
Ако цената на петрола отново започне да се увеличава в бъдеще, цените на газа съгласно действащия български договор за доставка също ще започнат да растат. Еврокомисията е установила, че невъзможността да се направи връзка с цените в конкурентните газоразпределителни възли е една от основните причини за по-високите цени в Централна и Източна Европа. Сега „Газпром“ поема ангажимент, че цената ще е конкурентна и държавите ще могат да поискат предоговаряне, ако цената се различава от референтни стойности в Западна Европа. Това ще гарантира, че българските цени на газа ще са по-тясно обвързани с цените, определени в онези части на ЕС, в които има и други източници на газ. „Споразумението „ЕК – Газпром“ е много добро, защото е автоматично и не зависи от отделни лица в държавните компании. То предполага и предоговаряне на цените на суровината по дългосрочните договори, какъвто е този с България и в който са залегнали цени у нас, които са с 25 % по-високи от средноевропейските“, каза Мартин Владимиров. Според него, когато новите условия влязат в сила, ще бъде въпрос на воля от страна на „Булгаргаз“ да инициира предоговарянето.
В съобщението на ЕК от 13 март, с което се обявиха предложенията на „Газпром“, се казва, че ако те влязат в сила, графикът за актуализация на цените ще бъде по-динамичен и ще дава възможност за конкурентни цени в реално време. Всъщност тази тази възможност винаги е съществувала в търговските ни договори с „Газпром“, включително и в последния от 2012 година, припомни Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум. Той обаче веднага уточни, че по действащите правила „Булгаргаз“ трябва да намери сериозни основания и аргументи, за да оспори цените, на които купува, и въобще не е задължително доставчикът да се съобрази с тях. Според Казанджиев, който има опит в предоговаряне на цените на синьото гориво, това се е случвало веднъж в края на миналия век и „Газпром“ е отказала категорично всякакви преговори по цените.
„Това е естествено, след като нямаш друг доставчик, нормално е да се съгласиш на цените, които те предлагат. Освен това „Булгаргаз“ нито веднъж не пое инициатива за подобно нещо за разлика от всички останали страни, нито пък направи опит за внос от друг доставчик“ , каза пред „Икономист“ енергийният експерт Васко Начев. Нещо повече, дори сега от българската газова компания пак не предприемат нищо, за да запълнят капацитета на хранилището в Чирен, преди да са се вдигнали цените от 1 април. „След тази дата цените на всички доставчици на газ ще се вдигнат“, посочи още Начев.
Диверсификацията
Сегашната изолация на българския газов пазар се дължи отчасти на налаганите от „Газпром“ териториални ограничения, които се съдържат в неговите договори за доставка на газ, сключени с клиенти от Централна и Източна Европа. Друга причина, поради която не се извършваше свободен пренос на газ през българската граница, е липсата на междусистемни газопроводи и на споразумения за междусистемно свързване със съседните държави на съществуващите точки на междусистемно свързване.
Това се дължи на факта, че „Газпром“ резервираше на практика целия капацитет на транзитните газопроводи със страните по дългосрочните договори – България, Гърция и Румъния. Сега обаче руската компания обещава, че ще освободи до 50 на сто от капацитета на тръбите и ще кандидатства на общо основание с трети страни за достъп до тях. По този начин наличието на междусистемни газопроводи и сключването на споразумения за междусистемно свързване могат дадат възможност за по-диверсифициран внос на газ, пише в съобщението на ЕК.
Това прави възможна и препродажбата на природен газ, доставен от Русия. „Да вземем за пример Унгария – тя има договор за 12 млрд. куб. м газ от „Газпром“, а изразходва едва 8 млрд. куб. м, но по съществуващия си договор плаща цялото заявено количество. След промените тя ще може да препродава това, което не й е необходимо. Условието е единствено да не се препродават по-малко от 100 млн. куб. м наведнъж“, обясни Мартин Владимиров. Руската компания обаче поставя условието, че ще пренесе необходимите количества, но само при наличието на свободен непрекъсваем транзитен капацитет, което по нашите ширини на Балканите обикновено се случва през лятото, тъй като през зимата целият капацитет е зает от потреблението на Турция.
Освен това с подобно споразумение се дава зелена светлина на договор между „Булгартрансгаз“ и гръцката ДЕСФА за обратно транзитиране на газ, допълни Владимиров.
„Газпром“ обещава да достави договорените извън страната количества, но иска своеобразна компенсация за това, че ще пренесе този газ до различна от договорената точка – от Унгария до България цената ще е 16 евро за всеки 1000 куб. м пренесени на 100 км, от Полша до България – 24 евро на 100 км за 1000 куб. м. Тези суми се добавят към цената за крайните потребители, които реално не печелят кой знае какво, аргументира се Владимиров. По думите му сегментирането на пазара ще става не на база резервиран капацитет, а с помощта на тези такси, които „Газпром“ ще взима.
Но това спокойно може да не струва толкова, колкото иска „Газпром“, тъй като ще има достатъчно свободен капацитет на транзитните тръби, така че всеки оператор да достави горивото, без то да се оскъпява много, опонира Васко Начев. Друг е въпросът, ако някой държи доставчик да е отново „Газпром“ – тогава ще трябва да си плати, предупреди той. Според Начев подобни доставки много лесно може да се договорят под формата на суапова сделка – примерно австрийската OMV доставя в Румъния близо 4 млрд. куб. м газ за една от централите, ние бихме могли да договорим 500 млн. куб. м да се доставят тук, като им предоставим срещу това електроенергия, тъй като имаме излишък. „В този случай „Газпром“ няма нищо общо с доставката. Това по принцип беше възможно и досега, тъй като преди време руската газова компания освободи по 10 на сто от капацитета на тръбите, но не се прави“, допълни Начев.
Движещата сила на руснаците – страх от глоби и OPAL
В „Газпром“ са напълно наясно, че до 2 – 3 години цяла Европа ще се наводни с евтин газ от LNG терминали, смятат експертите. Заради това, колкото и да не й се харесват тези перспективи, руската корпорация се опитва да минимизира щетите, като запази един приличен пазарен дял на този пазар. Това е основната причина за отстъпчивото поведение на „Газпром“, казаха Начев и Владимиров пред „Икономист“.
Ако страните, обект на споразумението, се съгласят с тези предложения, ЕК може да приеме решение, с което да направи ангажиментите правно обвързващи за „Газпром“. В случай на нарушение на тези ангажименти ЕК винаги може да наложи глоба в размер до 10% от световния оборот на дружеството. Но освен страх от глоби руснаците възприемат новите си ангажименти към страните от Централна и Източна Европа и като част от друга сделка. В техните предложения изрично е записано, че искат да резервират 80 на сто от капацитета на газопровода OPAL, който е сухоземното разклонение на „Северен поток“, каза Владимиров. OPAL свързва Северна Германия с Чехия. По думите на Владимиров Полша оспорва (от декември 2016 г.) това изключение от Третия енергиен пакет на ЕС, но ако се постигне съгласие, руснаците ще получат право на изключение, а заедно с това и искания капацитет от тази тръба. Нейната транзитна мощност е 36 млрд. куб. м годишно, което означава, че „Газпром“ ще резервира възможност за пренос на 25,6 млрд. куб. м природен газ на година.
На фона на подобна перспектива фактът, че „Газпром“ се отказва да търси компенсации от България заради спрения проект за тръбопровод „Южен поток“, изглежда дребен бонус. Според договора България, евентуално при доказване на вина, би дължала неустойка от 70 млн. долара заради неосъществения проект. Влизането на новите правила в сила ще се случи най-рано след година, но отсега е ясно, че ерата на монопола на „Газпром“ е към края си благодарение на Брюксел. Сега българската държава трябва да продължи тези усилия на ЕК, за да демонстрира желание за прекратяване на газовата зависимост, за да не остане впечатлението, че ни спасяват насила.
