В България често ще чуете хората да казват: „Да си внесем политици отвън, а нашите да изпратим в чужбина“. Макар да звучат като шега, тези думи изразяват съвсем ясно дълбокото недоверие, което българите изпитват към своите политици. И още нещо много показателно: като цяло българите се доверяват повече на европейските институции, отколкото на собствения си политически елит. Така започва анализът на германския журналист Франк Щир, който отдавна следи процеситге в България.
Думи, а дела?
Когато през лятото на 2009 година започваше първия си управленски мандат, Борисов обяви битката срещу корупцията и организираната престъпност за свой главен приоритет. После в продължение на седмици министрите му бомбардираха обществеността със скандални разкрития за своите предшественици. От това обаче не произтече нищо – обвиненията така и не стигнаха до съда. След шест години във властта равносметката от управлението на бореца против корупцията Борисов е отрезвяваща, гласи оценката на Щир.
Редакцията препоръчва
България ще се оправи, когато…
Не, вашата прокуратура не е ОК. Нито пък ВСС. А медиите – съвсем. Затова мониторингът ще продължи. Така бихме могли да обобщим оценките в доклада на ЕК за България, публикуван днес. Татяна Ваксберг се спира на детайлите: (25.01.2017)
Името на този проблем не е само Пеевски
България и Румъния – голямата разлика
Защо България отново е последна
„Соросоиди“ и „чуждопоклонници“ в това райско място България
По-нататък авторът припомня лошото позициониране на България в актуалната класация на „Трансперънси интернешънъл“: в т.нар. Индекс за възприятие на корупцията България събира 41 пункта от 100 възможни, нареждайки се на 75 място – наравно със страни като Тунис, Кувейт и Турция.
Франк Щир се позовава и на още един документ: последния, 16-и поред доклад на ЕК за напредъка на България в реформирането на съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Този доклад не се различава много от предишните – Брюксел все така мъмри България, че няма осъдени за корупция представители на властта, посочва Щир. И добавя, че мониторинговият доклад на Брюксел, превърнал се в един вид ритуал, така и не успя да допринесе за съществено подобряване на българското правосъдие. Затова пък все повече български политици от различни бои настояват за край на мониторинговия механизъм, определяйки го като дискриминационен спрямо България. В същото време допитване на Евробарометър сочи, че 72 процента от българските граждани са за запазване на мониторинга: 57 на сто от анкетираните смятат, че докладите допринасят за реформирането на съдебната система, 53 процента са на мнение, че мониторингът оказва положително въздействие върху борбата срещу организираната престъпност, а 50 процента посочват, че докладите на ЕК спомагат за по-ефективна борба срещу корупцията.
Проблемът с медиите
В актуалния си доклад за напредъка на България ЕК за пръв път критикува и българските медии. Според ЕК, българските медии се отличават “често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти”. А това оказва отрицателно влияние върху обществения дебат за реформите, се казва в документа. В тази връзка Франк Щир припомня, че в класацията на „Репортери без граници“ за медийната свобода България е на последно място в целия ЕС. При управлението на Борисов страната успя да се срине от 59-о място през 2008 до 113-о в актуалната класация, посочва Щир в края на анализа си.
