Гастарбайтери от Гоцеделчевско са измамени жестоко от смолянска фирма. Преди няколко месеца те са били зарибени и изпратени на работа в Германия от транспортната фирма „Груп” на Живко Капчиков, но преди дни се върнаха с последните си скътани от България пари. Смолянската фирма изпраща работници в чужбина посредством „Каролас” ООД, в която Капчиков е съдружник, разказаха измамените гастарбайтери. ”Не съм вярвал, че в 21-ви век могат да съществуват законни концлагери, които в Германия се управляват от полската и българската мафия”, заяви един от успелите да се приберат благополучно – 53-годишният Петър Герчев от Гоце Делчев. Добре че имах 150 евро, кътани от България, които пазех за черни гурбетчийски дни, та успях да се прибера. Видяното, чутото и преживяното не може да се опише с думи, твърди Герчев. Той сподели, че фабриката, в която били пратени, се намира в германския град Реда Виденбург, тя била втора по големина в света за разфасоване на прасета, а продукцията се изнасяла в цяла Европа. „Камил и Милекс” се казвала полската фирма, която въртяла бизнеса на фабриката в Реда Виденбург, поляците я били наели от германски милионер. Според Герчев немецът бил много свестен и добър човек, но рядко ходел във фабриката да контролира производствения процес. ”Само при неговите кратки посещения ние се чувствахме като нормални работници. Когато той беше във фабриката, поляците намаляваха двойно скоростта на конвейерите, на които ние работехме. Щом като си тръгнеше германецът, конвейерите направо полудяваха. Много хора останаха без пръсти, други припадаха, защото не можеха да смогнат на бързината, с която се движеха плътно едно до друго прасета, които ние обезкостявахме. Обръщението на поляците към нас българите бе „Курво – спиш”, а към полските работници подобни обръщения нямаше. За тях ние не бяхме хора, а добитък, докаран отнякъде да работи и да мълчи. Работехме по 10-12 часа и ако някой ни гледа отстрани с каква скорост всеки изпълнява операцията си по обезкостяването, щеше да ни оприличи на механични роботи. Изпивахме вечер по една шепа обезболяващи хапчета, това беше строго забранено по време на работа, та ако ще човек да умре. От болки не си чувствахме телата, не можехме след смяна да си изправяме пръстите на ръцете и дори от силни болки не можехме да си откопчаем панталоните, за да отидем на тоалетна. На смяна обработвахме по 28-30 000 прасета, всяко от 300 кг нагоре. Поляците ги наричаха бебета, защото бяха на по няколко месеца, надуваха ги с изкуствени смески. Там видях свине майки по 1300-1500 килограма! Голями бяха като коне! Това са животни, натъпкани с ГМО, с които поляците от тази фабрика тровят милиони хора. Месото е напълно безвкусно, няма мирис и е като полиетиленово. Европа и Брюксел според мен трябва незабавно да се намесят и по отношение на производството, и по отношение на работещите бели роби в този полски концлагер в Германия”, категоричен е Петър Герчев. Той обясни, че всеки работник влиза във фабриката със специален чип, задължително без телефон и каквито и да са лични вещи. В съблекалните, които са поне на 10 минути, оставят кутиите си с храна и имат половин час да се преоблекат, да се нахранят и отново да облекат работните дрехи и ръкавиците и да се върнат на конвейера. ”12 души ползвахме една тоалетна, една баня и една кухня. Прибирахме се от работа в 1 часа през нощта и докато се изредим да се окъпем и да си сготвим, трябваше отново да тръгваме на работа. В случай че останат трохи от хляба в кутията, получаваш глоба от 100 евро. Поляците имаха ключове и от стаите, в които живеехме . След като излезнехме на работа, минаваха проверки, при неоправено или неизпънато добре легло – глоба 100 евро, при останал нож, хляб или чиния на масата, пак 100 евро глоба, при неизхвърлени кошчета за боклук пак 100 евро глоба, ако дръзнеш да отидеш в блока, в който живеят жените, отново 100 евро глоба. Истинско робство в 21-ви век видях, аз съм работил много години в Русия, Гърция, Швейцария, почти целият ми живот мина в гурбетчийство, но такова чудо никъде не видях. Просто с няколко колеги, които имахме пари за пътни, издадохме чиповете и си тръгнахме”, споделя спасилият се от полския геноцид Петър Герчев. Полските им работодатели отказали дори да им дадат заплатите.
„Поляците лъжеха и нас, и германеца. Там работят много българи, които искат да се приберат, но нямат пари, други пък сами се обричат на нечовешките мъки, подигравки и обиди, защото имат задължения към банките в България и трябва да стоят там, за да покриват кредити. Нали в милата ни родина няма работа и заплатите са само за да си купим хляба”, коментира Герчев. Той заяви, че над 5000 българи от Гоцеделчевско и цялата страна чакат и дори дават рушвети по 150 евро на Живко Капчиков по-бързо да ги извика и закара да работят в полската фабрика в Германия. ”Обръщам се към всички кандидат-гурбетчии, които са дали парите си за транспорт и обработка на документите на фирмата на Живко Капчиков, намираща се в София на ул. „Лавеле” №32, ет. 3, ап. 25 или в офис 59-и на Централна автогара, незабавно да си ги вземат, защото не са наясно в каква измамна схема са попаднали и какво ги чака при поляците в Германия, предупреждава Герчев.
Междувременно, докато бил в Германия, Герчев разговарял лично с шефа на полската фирма Кажемиш Каракуда, който го уверил, че за всеки закаран му работник от Живко Капчиков и компания той плащал по 250 евро и работниците не трябва да плащат никакви пари нито за пътни, нито за обработка на документите им. ”Фирмата на смолянския търгаш прибира в джоба си от всеки кандидат-гурбетчия по 300 лева за билет до Мюнхен плюс 400 лева за обработка на документите и отделно по 50 лева за всеки куфар с багаж. В същото време всички подписват разписки, че са дали на въпросната фирма не 800 лева, а 150 лева. На въпрос защо не пише в документа реалните суми, Живко обяснявал безкрупулно, че го правел, за да спести големите данъци, които държавата му налагала. Отделно Петър Герчев сподели, че за да му стане напълно ясна измамата, разговарял и с немския собственик на фабриката, който го уверил, че плаща по 18 евро на час на всеки работник и останал изумен, като му било съобщено, че поляците им дават по 4 евро за час. Станало ясно, че разценката от 4 евро за час важала само за българите, които едвам си докарвали по 700 евро на месец, полските работници вземали от 1700 до 2000 евро на месец. „Ето затова от 16 човека, които заминахме заедно, всички избягахме, останаха няколко човека, които нямаха пари да се приберат. Там видях човек с отрязани пръсти, умрял на конвейера, както си работи, а едно момче от Горно Дряново изпадна в депресия и говореше несвързани неща. Германия е прекрасна държава, но работодател да ти е немец и да знаеш езика”, заяви Петър Герчев, който е категоричен, че ще съди българските посредници и полските си работодатели в съдилищата от България до Страсбург за прибраните му неправомерно пари, за неизплатената му заплата и за геноцида, упражняван от полските работодатели над българите във фабриката за разфасоване на прасета в германския град Реда Виденбург, които са от полския град Ревал.
