Тръгвайки от Стара Загора на юг към Раднево и Гълъбово, човек влиза в царството на Марица-изток. То е голямо – колкото община Варна, и добре поддържано. Пътят е току-що завършен, с искрящо бели ленти, с мантинели, по чийто блестящ метал няма нито петънце. Това, казва всичко наоколо, не е някаква забравена провинция без никаква перспектива. Това е енергийното царство.
От тук насетне почти всички хора са свързани с мините. Или работят там, или са работили, или ще работят. Селата са пълни с живот, има църкви, млади хора и търговия. С някои изключения.
Село Бели бряг е прегърнато от изток от пътя за Гълъбово и от запад от река Съзлийка. Никъде няма табела с името или знак за намаляване на скоростта. Това не е единственото, по което Бели бряг се различава. То е едно от двете села, маркирани за унищожение. На негово място скоро трябва да дойдат багерите за въглища.
Обречено да изчезне
Бели бряг е тъжна гледка. Наред с къщите с големи дворове, в които явно живеят хора и се отглеждат праскови, хинап, орехи или грозде, следват едри парцели, запустели дворове – често от по няколко декара. И най-вече разрушени или полуразрушени къщи. Самото кметство е затворено. Магазин няма, както и заведение. Над селото не се чува нито звук.
Един от малкото признаци на живот е магаричката в центъра. И нейният собственик – Желязко Желязков. Подобно на мнозина тук, той е работил в мините, а сега е пенсионер. Жена му преподава в Тракийския университет, а той се занимава със своето стопанство. Изключително горд е да ни разведе из него, защото си отглежда всичко сам – зеленчуци, плодове, домашни животни. “Освен за себе си… това отива и за семействата на моите деца, когато си тръгват, им е трудно да си затворят колата”, шегува се той.
На около километър от неговия двор, се намират огромните роторни багери, които копаят откритите мини. Това е западният предел на Маришкия басейн. По план басейнът трябва да продължи на запад – директно през селото. Бели бряг трябва да изчезне от картата през 2023 г. Но за община Раднево селото вече е изчезнало. Преди време дори махат спирката на пътя (и я връщат след протест).
Колко струва едно село
Новината за смъртта на Бели бряг не е нова. Съдбата му е решена много отдавна, просто никой не е бързал да си ходи – почвата е богата, климатът е хубав. Така е и с другото село, което е планирано да изчезне – близкото Трояново.
Преди 20-ина години мините започват да изкупуват земи в землището на селото. Земеделската кооперация е печеливша, но с постепенното изкупване на земи съкооператорите намаляват от 340 на вече 40. “А това си беше сериозен доход за всяко семейство – имаш дялов капитал, дивиденти, получаваш и продукти в натура”, разяснява Желязко. В добавка с изчезващото стопанство става все по-трудно да се намерят и земи за паша на животните. Общината също продава своите земи.
През 2005 бива подписана концесията за добив на въглища, която включва село Бели бряг, а 2009-та започва и изкупването на къщи от страна на мините. Процедурата е лесна – идва оценител, той дава оценка, мините плащат. Първи си продават къщите предимно хора, които вече не живеят в селото, често пъти наследници. Те са повече от доволни да получат обезщетението. Повечето запустели парцели са техни. С времето обаче, колкото по-малко стават жителите на с. Бели бряг, толкова по-трудно става на мините да сключат сделка с тях. Някои не издържат и се съгласяват на оценката от мините, макар да не са съгласни с цената.
Единият от съселяните на Желязко – Янко, има двор с няколко декара големи насаждения от грозде. Мините му предлагат 30 хиляди лева за двора, къщата, пристройките и насажденията. Подобно на много други той е искал от тях не парично обезщетение, а възстановяване на имота му на друго място – с къща със същия размер и двор. Такава всъщност е била и практиката на мините преди десетилетия с други села, които е трябвало да бъдат разрушени. Мините не разполагат с подобна възможност, отговарят от “Мини Марица-изток”. Единствените имоти, които могат да предложат, са апартаменти в Раднево и Гълъбово. Другият вариант е да се направи пазарно проучване за онези жители, които искат и да се осигури транспорт до набелязани подходящи имоти.
Проблемът с цената
Макар дълго време селяните да не са особено уверени, че независимият оценител, нает от мините, е достатъчно обективен, всичко се променя, когато от природозащитната организация “За земята” разбират за техния случай и наемат оценител от София. Имотът на Янко е оценен по няколко метода, като в най-ниския вариант цената е два пъти по-висока от предложената – близо 60 хиляди лева. Според най-високия – близо пет пъти по-голяма. При това тази оценка е само за стопанските сгради и къщата му.
“Нашият лицензиран оценител оцени, че е със средна стойност 87 хиляди лева според метода за възстановителна стойност с амортизация”, обяснява Генадий Кондарев от природозащитната организация “За земята”. Според него не можеш да очакваш да си възстановиш същия живот с 30 хиляди лева.
Желязко, който вече е натрупал богат архив от борбата си с мините, изважда документ от решение на Общински съвет – Раднево, според който около 50 декара земи на общината биват продадени на мините за около 300 хиляди лева, или средно за около 6 лева на кв. метър. За сравнение – той дава имот от 3 декара на своя бивша съселянка, която се е разделила с него за 9 хиляди лева, или около 3 лева на кв/м. При това – с насаждения и огради.
От “Мини Марица-изток” казват, че при драстична разлика в двете оценки може да се подаде сигнал до Камарата на независимите оценители. Такъв сигнал не е подаван.
След като “За Земята” включват в диспута Европейската банка за възстановяване и развитие, която финансира мините за нова техника и чиято социална и екологична политика те са длъжни да спазват, започва процес на медиация. Тази година хората от Бели бряг и мините са седнали на една маса. Началото е било трудно.
Една от срещите с мините се е състояла в кметството. Преди нея главният юрисконсулт на Мини Марица-изток Стефан Желев заявява на пресконференция в Стара Загора, че не трябва да се ползват термини като отчуждаване, а държавна нужда. “Дори кръв да капе от сърцето на собственика, той не трябва да може да се противопоставя на държавата”, заявява той. На срещата хората искат извинение от Желев, но не получават такова.
Големите багери идват
Трудно е обаче да спориш с багерите, които по план трябва да влязат на 500 метра от селото през 2023 г. Повечето от хората са продали и са се махнали. Останалите тук не желаят. А някои и не могат – просто няма къде да отидат, а парите са недостатъчни. “Искаме да прекараме така едни възрастни хора, които са работили в мините”, обяснява Генадий Кондарев.
Желязко се е обърнал към почти всяка институция на Република България през последните години – от местната власт, общината, управителя, Министерски съвет, прокуратурата, министър-председателя, президента, както и омбудсмана. Нищо от това обаче няма да спаси имота му. Маришкият басейн ще продължава да расте – поне докато Европа изцяло не спре въглищата.
Капитал
