Извинявай, бай Ахмеде, че толкова късно ти връщам отговор, ама отначало на разбрах, че на мен си писал.
Рекох си, че си драснал два реда на ония твои другари, дето още от едно време си кореспондирахте с картончета и писъмца, а сега кой от тях – политолог, кой – вестникар, директор на нещо си или просто обикновен патриот.
Обикновен ли написах? Обединен исках да кажа. Те до един скачат от възторг, колчем споменеш нещо за националните интереси, иначе си траят за другите ти интереси, тия, по-личните.
Ама поразмислих после и прочетох пак депешата. То не вярвам самият ти да си чел два пъти този псевдофилософски сутляш, ама аз се прежалих. Чак тогава усетих, че е лично за мен. Понеже и аз, като теб, малко либерал си падам, ама не прекалено и обичам да се пързалям по понятийно-категориалния терен, бетер тебе.
И двамата оставаме чат-пат неразбрани, ама иначе сме благи и широки души. Ти повече, де, понеже ти е по-голям сараят. Аз съм от едностайните плямпала и не ми идват на крака цигански велможи.
Пък най-вече да не забравяме, че и двамата пишем смешки, ама твоите по-често влизат в парламента. Та близък те чувствам и се радвам, че най-после сме си рамо до рамо в тая ЗАЕДНОСТ, дето ДОСТ й отмъкна половината букви, та сега остана само ЗАЕ- -Н- и я попълваш, с каквото дойде.
Прав си, бай Ахмеде, понятийността ни куца. Преди да си обсъдим както трябва Националното Самосъзнание, нека само ти споделя, че и аз, дето така си приличаме с теб, още не мога да преценя терминът „движение” в ДПС транспортен ли го мислеше или финансов навремето.
Ама ти по-добре знаеш как се получават тия обърквания. Както казваш, хаотичната смяна на елитите е основния проблем да сме толкова объркани, та ти благодря искрено, че така систематично организираш точния елитен обръч от бизнесмени; единият от тях даже в обръч не влиза, толкова е елитен.
Само тоя Местан какъв мискинин излезе, а не е да кажеш да не си го посочил ти за твой заместник и цяла зала да не пляска в заедност. Дано Карадайъ излезе по-читав, ама ти още не бързай да му позволяваш да се похвали пред техните, че е председател на ДПС. Почит си трябва, почитаеми.
Ха да си дойдем на думата за Националното Самосъзнание, за което си толкова загрижен и ни обръщаш внимание. Турците, Бай Ахмеде, се оказаха бамбашка работа, ама аз си го знаех още когато идваха с автобусите в твоя чест.
Не беше това тогава султанат, най-ми беше салтанат. Ама пуста хлъзгава понятийна категориалност, никой не те разбираше, че си умен националист тогава, само за умен минаваше. Сега и на други им дойде акъла, та ти така я прегърна тая родна кауза, че всеки момент очаквам да помолиш да ти викаме пак Меди Доганов.
Българщина, един вид; държавност. Или по-добре държавност и сигурност да бях казал.
Та мисълта ми е, другия път, ако прецениш за по-родолюбиво, и „Сава” можеш да ги подписваш тия писма, все ми е едно. Само ми е чудно следното. Ако колегата ти „Павел” – тоя злодей на заедността – се окаже такъв слуга на султана, какъвто ти си патриотин, не е чак толкова страшно, колкото ни разправяш.
Вие в каузи вярвате само по избори, аркадаш. Ако грешно съм ти разбрал „процесинга”, прощавай, не съм ти на нивото. И в заключение да ти река само, че ако ти си в ден-днешен патриотът по нашите ширини, мен не ме брой от твоите.
И не ми пиши повече, че се опитвам да те забравя.
Ама ти оставяш ли ме, бай Ахмеде, с твоята обич и загриженост…
Автор – Драго Симеонов
Източник: Уебкафе
