Не искам да споря с премиера относно причините и мотивите зад преекспонираната опасност от “сваляне на правителството” преди нова година – в сравнението с февруари 2013 година. Важно е той как го усеща, защото ако действително някой му внушава и той вярва в това, няма значение какви са фактите.
Има съществена разлика – свалянето на 2013 година бе провокирано от вътре и с активното участие и съдействие на хора във властта, на техните представители в бордовете на енергийните компании и ДКВЕР /тогава/, с активната подкрепа зад кадър на свързани с Русия политици и бизнес кръгове.
В случая с Овъргаз – тригъра или отключващия събитието фактор е действие на Газпромекспорт – имаме явно идентифициран фактор, който провокира цялото напрежение. Но премиерът предпочита да защитава Газпром/експорт, което е абсурдна теза и никак не се вмества в схемата със свалянето на правителството.
Нещо повече, предполагам с доза увереност, че българските представители са дали уверения на руската страна, че няма да отнасят въпроса в ЕК заради мълчаливия отказ на Газпромекспорт да потвърди количествата по валиден и действащ договор.
Моята увереност на човек познаващ ситуацията произтича от обстоятелството, че в сегашната ситуация Газпром никога не би рискувал да налее вода в мелницата на обвинението на ЕК за злоупотреба с монополно положение. Никога. Затова са му трябвали гаранции и както виждате никой от официалната българска страна не задава логичния въпрос “защо се прекъсват без правно основание доставки на природен газ” и защо се поставя на изпитание българската енергийна сигурност.
Това в ЕК го знаят перфектно и затова тук са се разбързали да проверяват Овергаз мрежи и да подменят темата на дискусия, като поставят Европейската Комисия пред свършен факт.
Хората, които съветват премиера явно разчитат на възможността да реализират скоротечна операция а ла КТБ в която бързо може да се отнеме лиценз и да се приключи със смяната на собствеността в условията на тотална преса от страна на държавни институции и компании. На ход е прокуратурата, КВЕР вече действа /в КТБ случая бе БНБ/. Много се съмнявам обаче регулаторът да действа “на сляпо”.
В същност истината е, че Сашо Дончев се опита да се еманципира от своите руски партньори, които просто го предадоха. И сега вероятно търси и със сигурност ще намери западни партньори.
А това се наказва и от Русия и от тук.
Да си припомним и историята на неуспялия опит на Мултигруп да навлезе в бизнеса с природен газ. Сега се отваря възможност за реванш на съвременните наследници на Мултигруп за това, че не успяха през 90-те чрез Илия Павлов преди двадесет години да влязат в газовия бизнес. След като отново Мултигруп управлява, значи се гответе за 1997 година.
Илиан Василев
Блог
