Бургас: След утрешния ден

Бургас оцеля и след падналия вчера „обилен” сняг. Жителите на града се събудиха, подобно на утрините, в които бялата покривка не бе покрила улиците. Хората полека-лека тръгнаха на работа. Картинката, която се разкри в ранните часове обаче, бе като след Апокалипсис. Твърде много сходства може да открие човек с един американски филм, спечелил малко над половин милиард долара. „След утрешния ден” спокойно можеше да се снима днес в Бургас, без да бъдат изхарчени над 100 милиона от щатската валута.
Сюжетът на касовата холивудска продукция най-общо казана беше следният: Градушка с огромни размери се изсипва над Токио, ураган с чудовищна сила удря Хаваите, снежна покосява Ню Делхи, Лос Анджелис е опустошен от торнада, а температурите стигат рекордно ниски нива. Доктор Джак Хал разбира, че скоро ще настъпи ледникова епоха. Той заминава за Ню Йорк, за да спаси сина си. А там намира… сняг. Ама толкова сняг, че няма нищо друго освен него – нито хора, нито сгради, нито град – само сняг.
В края на филма „След утрешния ден” имаше една сцена, която остава в съзнанието. Оцелели от природната стихия започнаха да се подават изпод снега, от покривите на небостъргачите, които също бяха почти изцяло покрити от бялата стихия. Какъв беше сутрешният сюжет в Бургас? Нещо подобно. Хора започваха плахо да излизат от домовете. Шофьорите трудно откриваха колите си, за което, съвсем чистосърдечно можем да кажем, че виновни няма. Но истинският кошмар настъпва след размразяването на автомобилите и сядането зад волана. Трудно или невъзможно потегляне. Ако случайно някой успее да излезе от междублоковите пространства и стигне до някоя от тъй наречените главни пътни артерии, то картинката не се променя по абсолютно никакъв или поне по почти никакъв начин. Сняг, сняг и пак сняг, а за разнообразие – тук-там някой и друг коловоз. А за този сняг се говореше, метеоролозите предупреждаваха. Не е било чак като от времето на соца, когато всяка година по „Първа програма” ни обясняваха как зимата ни е изненадала. Пък и едва ли може да се очаква на 3 януари да ходим на плаж!? Мерки от Община Бургас обаче, явно не бяха взети никакви или поне крайно недостатъчни.
Всеки си има различна гледна точка, но едва ли човек може да остане безразличен към една друга картина: как родители носят на ръце децата си, за да не затънат отрочетата им в някоя пряспа, голяма почти колкото тях. И такова чудо се виждаше! Покрай детски градини, покрай училища… Ако не на други места, поне там да бяха поразчистили, ей така – от кумова срама. Ама не би… Ами нали всички по „високите етажи” приказват колко много държат на децата и подрастващото поколение. Не си личи! Слизаш от колата, която си паркирал на пътното платно, поради невъзможност да се добереш до определените за това места около учебните сгради , слизаш и бум – в пряспата. Слизаш от автобуса с дете, да кажем на 2 годинки и половина, и бум – в пряспата. Слизаш от тролея и познай – бум – в пряспата. Да не говорим за поледиците под пухкавия сняг, които спокойно могат да докара на децата и техните родители, не дай Боже, някоя сериозна травма.
Ами какво да кажем пък за гледки от сорта как пътници бутат закъсал в Меден рудник автобус на градския транспорт. Случката се разиграва в участък, по който ще минава бързата автобусна линия, по тъй наречената магистрала в най-големия комплекс. Еми, с извинение и без – таковам ти на бързата автобусна линия. Паднат 3 сантиметра сняг и тя вземе, че стане по-бавна и от сегашната.
Така че, всички, които управляват неколкократно избирания за най-добър град за живеене, да запретнат ръкави и да започнат да работят. Ама за Бургас, а не за себе си. Защото има и „След утрешния ден”!