Дали след фермана на Доган, сведен от поднебесието на Сараите до електората на неговата за вечни времена партия, има наивник на средна възраст, който е повярвал, че на почетния председател му пука за руско-турските, българо-турските, българо-руските и българо-българските отношения? И за текущия момент въобще?
Едва ли. Едва ли има човек, приел за чиста монета причината за публичната екзекуция на Местан. Защото нелепата „самолетна” декларация, прочетена от парламентарната трибуна, остана незабелязана не само от международната общност, но бе подмината с пренебрежително полумълчание от народното представителство и у нас.
Всъщност, ако анализираме политическото поведение, „грехът” на Местан е далеч по-незначителен от совалката на премиера Борисов по маршрута Анкара-Брюксел, когато непосредствено след руско-турския инцидент той се втурна презглава да тупа по гърба приятеля Давудоглу и да играе ролята на агент на влияние на южните ни съседи пред европейските институции.
С въпросната декларация екс вече лидерът на ДПС артикулира не позицията на Ердоган, а гледната точка на Вашингтон, която в крайно сложната конфигурация на антитерористична война, където Русия несъмнено заема все по-сериозна позиция, американските власти не се осмелиха да произнесат официално. И предпочетоха да възложат невъзможната мисия на някой по-неутрален партньор. А защо именно на ДПС? Защото, ако подобна декларация би произлязла от управляващите в София, последствията биха били непредсказуеми. А така – посланието е изпратено. Хем от столица на държава от НАТО, хем от партия с етническа окраска. Е, в краен случай – като в стари времена – ще обезглавим приносителя на лошата новина.
Илюзиите, че някой някого в България санкционира, защото е глагòлил (на литературен български при това) мислите на вашингтонските господари, свършват дотук.
Председателят (почетен) Доган отстрани председателя Местан по съвсем други и далеч по-прагматични причини от публично заявените патриотизъм и русофилство.
Завоят на заместника на почетния председател към Анкара, радикализацията в говоренето му са добре дошли за обитателя на Боянските сараи. На местните избори ДПС отбеляза чувствителен отстъп от отдавна завоювани територии. Българските мюсюлмани в голямата си маса са хора бедни, честни, доверчиви, послушни. Явно ресурсът на Движението да ги манипулира с голи обещания е на изчерпване. Необходима е нова линия. Защо не етнически враг за консолидация, защо не религия за сплотяване. Но Доган не го устройва ДПС да е проводник на протурски и ислямски курс в смесените райони. Независимо че след казуса „Местан” всички медии на юг от Свиленград говореха за „турската партия”, той предпочита да запази усещането за неетническия ù характер. Но в същото време да обхване и по-радикално настроените мюсюлмани.
Пророчеството, че Местан ще оглави радикална ислямска партия, граничи по-скоро с ненаучната политическа фантастика. Прекалено умерен – дори в твърдото говорене, прекалено интелигентен за възприятията на нискограмотните привърженици на тази идеология, прекалено светски за ролята на партиен аятолах.
Но вероятността евентуалната формация, създадена от него, да е по-категорична в протурските позиции, да заложи на религиозните чувства на избирателите съвсем не е изключена. И – нещо, което е сигурно – тя отново ще прокарва идеите на Доган. На второто лице на Доган. Което автоматично отхвърля тезата, че това ще е партия анти-ДПС.
Защото Местан отлично знае, че всеки отлъчил се от Движението е обречен на ролята на пето колело на чужда каруца (Корман Исмаилов) или на нечуваем озлобен анализатор (Осман Октай).
Зад този ход на Сокола не прозира „България над всичко!”. А по-прагматичното – винаги с Турция, никога против Русия. И в този случай външнополитическият проект е на път да се реализира.
А и във вътрешен план стратегията на Доган може да се окаже печеливша. Едва ли на всички им се хареса начинът, по който ДПС се включи в политическия живот с откритата подкрепа за ГЕРБ и Со. при последните парламентарни баталии. С появата на „ДПС с тримата регенти” и „ДПС – Местан – независими” философът от Сараите има възможност хем да продължи играта на опозиционност, хем при необходимост да осигури нужната патерица на властта. Но с гласовете на онези другите.
Независимо от видимостта за стабилност, от постигнатото на местния вот и предсказанията на социомерите положението на ГЕРБ съвсем не е цветущо. Натрупващото се вътрешнокоалиционно напрежение само временно е потушено, нарастващият социален ропот в различни съсловия във всеки момент може да изригне в протестна вълна. В такъв момент да подкрепяш открито властта не е особено здравословно, при положение че искаш партията ти да оцелее в политическото пространство като непреодолим фактор, без значение от резултатите от следващи избори. Не се знае с кого ще ти се наложи да се целуваш на Орлов мост, а с кого да пиеш кафе.
Българската политическа история познава редица случаи, когато еднородни по своята същност партии го играят на разцепление – тесни и широки (социалисти), външни и вътрешни (ВМРО), няколко дузини БЗНС-та с различни разширения след абревиатурата, до абсурдното „СДС в СДС извън СДС”…
Политическата наука обаче е безпомощна пред шахматните партии на Ахмед Демир Доган. Ако нещо е сигурно, процесите и в ДПС, и в неговото разроение ще бъдат направлявани от Сараите. Както през годините всичко се е случвало според волята на продуцента, сценариста, режисьора, сценографа, осветителя, диригента на смесения хор – в едно лице. И нищо не предвещава, че той би се отказал от обръчите, от порциите и от светлата мечта за летяща чиния.
Но да не забравяме, че император Юлиан Август обичал да казва: обикновено има известна истина в клюките, освен когато се отнасят до мен…
Автор: Евгени Колев
