Искам да живея в държава, където управниците нямат прякори – Тиквата, Чехльото, Дълбоката, Хубавото, Болен, Хер Флик, Багера, Командира, Класната, Горския, Сокола, Ментата, а малко по-отдавна – Валяка, Жоро Тъпото, Нубиеца, Сиси „Боата“, Пешо танкиста, Вожда… И още Миро Мършата, Фидоошу, Жицата, Пицата, Емо Ротманса (Фаса), Цвъ.Цвъ., ББ, Лъчо Мозъка.
Какво да очакваме от държава, в която основното занимание на народа е да измисля прякори на първите си мъже и жени. И не защото няма какво друго да прави – има – може да ги псува, да ги ненавижда, да ги праща там, където не огрява слънце, да се напива безпаметно, но файда никаква. Затова, умилен от грижата, която се полага за него, бедният интелектуалец се опитва да окарикатурява света около себе си с надеждата, че така гневът му ще мине за дружеска шега.
А, и журналистите биваха набеждавани, че си измислят прозвища – заради някоя постъпка на някой политик – я дошъл с жълт плик и мрънкал за някакви документи в него и получил прякора “Жълтия плик”, я “Дантелата”, защото се хвали, че имал дантелени пелени, я “Вертуто”, защото хукнал да получава безплатни телефони. А понякога и вътрешнопартийните борби оказват непреодолимо въздействие опонентите в една централа да си лепват бележки по гърба като Съсела или Запалката например. Обаче техните са плоски и рядко се налагат. Друго си е като закапе мед от устата на народа. Залепва.
Носителите на почетните звания обаче са докачливи. Един сам си измисли сам прякора Брат Пит, обаче той не придоби популярност. Хората си го знаеха като Хер Флик и толкоз. Друг пък – сегашен министър на същия пост, се опита да наложи Ръсел Кроу, защото жена му така му викала, но и това не мина. Ми не си симпатичен, пич. И не си гладиатор, а народен изедник, който иска да сложи данък на данъка.
Мисля си защо пък на някого ще му викат “Тъпото”. Нали щом е политик не може да е чак пък толкова тъп. Оказва се, че може. Както на една 70-годишна депутатка и викаха “Секса”, понеже всички избиратели били готови да си легнат с нея, за да си решат проблемите.
И докато управляващите си носят с гордост прозвищата, хора като Румен Цайса, Марадоната, Пингвина, Дебелия, Кратунката, Шперплата ще си харчат парите от контрабанда, без да се налага да се представят с родните си имена. Да не говорим за момчетата като Очите, Черепа, Вълка, Каратиста, Маймуната, Буркана, Кебапчето, Куката, Лихваря, Пуйката, Лонгара, Бизона, също така Компира и Ряпата. Извинявам се, ако съм пропуснала някой, или пък някой междувременно вече затруднява Св. Петър с намирането на истинското му име в големите книги на Чистилището. Тези даже се гордеят с прякорите си и сами си измислят още по-страшни – да не се налага да се трудят много, а хората да ги хваща страх само като ги споменеш.
Не знам дали стана ясно защо искам да живея в държава, в която управляващите нямат прякори. Всъщност по-скоро ми се иска управниците в нашата държава да нямат прякори. Защото понякога се налага да се превежда Тиквата тупна по гърба Багера и скастри Чехльото, че се усмихнал на Дълбоката, който направил неприлично предложение по настояване на Командира.
Екатерина Капрова – без прякор
