Визитка: Диана Янакиева Апостолова, родена на 29.10.1967 г. в с.Бата, общ. Поморие. С 18-годишна практика в помагането като професионална дейност. Работи като психолог в Поморие. Образование- висше, ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, магистър по психология. Учила социални дейности в БСУ, специализирала психодрама, психоанализа , когнитивна криминология и позитивна психология. От януари 2005 г. е член на Дружеството на психолозите в България. От 2005 участва в научни конференции по психология с доклади. С публикации в сп. „Наука”, „Социална медицина”,”Философски алтернативи”, „Психология журнал”, „Психология и практика” и др.
Въпроси:
1. Вие работите като психолог в Център за социална рехабилитация и интеграция в Поморие? С какво точно се занимавате и какви хора идват при вас да търсят помощ?
Когато човек нещо го притеснява, затруднява отношенията му с другите, помрачава ежедневието му- тогава му е нужна психологическа помощ. Идват при мен хора на различни възрасти и преживяващи различни трудности в живота си. Психологическата услуга в ЦСРИ е вид подкрепа, която включва консултативни и терапевтични дейности, имащи за цел поддържане на психическото равновесие. Провежда се индивидуално и в група. Работи се и със социалното обкръжение.
2. Какво най-често мъчи хората, който търсят психологическа помощ ?
Няма човек без проблеми. Безброй са случаите, при които се налага човек да потърси психологическа подкрепа Затрудненията са най-вече емоционални. Много неща ни ядосват, плашат, водят до фрустрация и невъзможност за действие. Животът в семейството, в групата, в социума, в самия себе си – тези измерения на човешкото битие се включват в практиката на психологическата помощ.
3. При вас идват определени хора с определени проблеми? Но мнозина хора не търсят помощ, дори да имат проблеми? Защо според вас?
В другите страни хората отиват всяка седмица на психолог, имат си личен такъв и изказват на глас проблема си. Така виждат другата гледна точка, чуват другата страна-тази на професионалиста. Те знаят, че има човек, на който можеш да се довериш и който да ти помогне. В България се споделя на приятели, но вместо да се помогне на човека, може да се използва срещу него.
4. Българинът като че ли е още далеч от това да отиде на психолог-защо според вас ние не търсим психологическа помощ, въпреки че според изследванията сме на едно от челните места по нещастен народ?
Моето мнение е, че хората в последно време се престрашиха да търсят помощта на психолог, но недостатъчно. В България няма утвърдена практика да се грижим за психичното здраве на хората, не във всички училища има назначени психолози, не във всяка трудова организация ползват психологически услуги, не навсякъде има кабинети за консултиране, психологическата услуга не се заплаща от здравната каса, а и хората нямат финансова възможност. Има обаче голяма нужда от психолози и трябва да се работи много. Най-честите случаи в моята практика са на родители, търсещи помощ за децата си с проблеми в поведението, със силна степен на агресивност, влошаване на концентрацията, разсеяност, понижаване на училищните постижения, смущения в съня, страхове,регресивно поведение, оплаквания от физиологични проблеми, прояви на нервност, избухливост, изпадане в плач при лек дразнител, безразсъдни игри, рисково поведение. При по-големите момичета са налице хранителните разстройства- булимия и анорексия. При семействата с по-големи деца има отдръпване от родителите, лошо настроение, изолация, саморазрушително поведение /употреба на алкохол, наркотици/, училищни проблеми /бягства от училище, слаб успех, агресивни прояви/, изблици на гняв, депресия, суицидни намерения Родителите споделят, че не могат да контактуват с децата си, че са отчуждени, че тийнейджърите седят единствено и само пред компютъра и нямат приятели и социална среда. При младите хора проблемите са свързани с отношенията между половете, невъзможността да създават пълноценни връзки. Липсата на работа и пари е друг проблем, водещ до ниско самочувствие и невъзможност за личностна, професионална и семейна реализация. Проблемите са толкова много, затова и нуждата от психолози е голяма.
5. Единствената причина, за да не ходи българина на психолог парите ли са или схващането, че ако ходиш значи си луд?
Трудно се преодолява предразсъдък. А и причината е в това, че българинът няма пълна информация и не знае за какво става въпрос. Психологът работи с хора, чието психично здраве е в норма.
6. Всеки проблем има и своето решение, нали така, колкото и труден да е той. Каква според вас е формулата, за да бъдем щастливи и има ли изобщо такава?
Да се даде формула е трудно, но бих казала, че тя се състои в нашата активност и желание да се справяме с предизвикателствата във всеки етап от живота ни.
7. Не парите правят човека щастлив, дори има такава тенденция, да го наречем, че богатите също плачат и са по-нещастни? Как да постигнем златната среда-да живеем в мир със себе си?
Златната среда се намира във връзката между вътрешната и външната реалност, която да организира битието ни по смислен начин.
8. Какъв е психологическия профил на щастливите и нещастните хора?
Разликата между това как преживяват себе си хората –дали като нещастни или щастливи се базира на три неща- активност, оптимизъм и самоувереност.
9. Жените или мъжете по-често търсят помощта ви?
В процентно отношение мога да кажа, че 60% са жени и 40% -мъже. Общото и при жените, и при мъжете, че проблемите им с интрапсихичен характер влияят и на интерперсоналните отношения. Най-общо казано не могат да общуват помежду си. Следващите семинари, които планирам да организирам ще бъдат на тема „Психология на пола”
10. Според изследвания все повече българи имат нужда от помощ и изпадат в депресии? Как да се справим с този бич на времето?
Аз няма да говоря за депресията като психично разстройство, което се лекува от психиатрите със силни лекарства. Работата на психолога е насочена към установяване на контакт и отваряне на пространство за споделяне. За повечето хора са нормални депресивните преживявания, които зависят от житейските събития. Депресиран може да е всеки, който се чувства самотен, неразбран, с ниско самочувствие, изчезнал е интересът му към външния свят, загубил е способността си да обича и да се радва на живота. Ако се огледаме около себе си, ще видим доста хора, които отговарят на това описание, особено в днешно време. Психологът не предписва лекарства, а осигурява една емоционална, практическа грижа за човека. Наближават коледните и новогодишни празници, а това също е период, който може да се превърне и в повод за силна депресия, лошо настроение и безразличие.
11. Какъв съвет бихте дали, знам че няма универсално правило, но все пак, как да преодоляваме трудностите в живота?
Нека да вземем от живота, това което ни предоставя като ресурс, това да стане ежедневен двигател на захранване с добри и положителни емоции. Хубаво е да се научим да провокираме събития с положителен изход, за да привлечем същите в живота. Само така ще се убедим, че сами създаваме всеки ден и всяка ситуация. Избираме положителната енергия и тя привлича събития подобни на себе си. Ще ни изненада колко бързо в живота ни ще се настанят човечни хора, по-добри възможности и обстоятелства.
12. През вас минават много човешки съдби, как успявате да запазите усмивката си и позитивната си нагласа за живота?
Благодаря за това определение. Радвам се на живота и си мисля, че най-хубавото тепърва ми предстои.
13. През годините организирахте и курсове, напълно безплатни при това, за справяне с кризисни ситуации, какъв ефект имаха те върху вашите курсисти?
Така е, от септември 2013 г. до декември 2015 г в град Поморие функционира кабинет за безплатно предоставяне на психологически услуги. В него организирах курсове за справяне със стреса и доста хора участваха. Те се научиха да използват стратегии за справяне със стресорите, като използват наличните си вътрешни и външни ресурси. Т.е. свързани със способността им да дефинират стресовите събития като предизвикателства, които да бъде преодоляни. Сега се виждаме по улиците, макар и рядко, усмихнати са, поздравяваме се, питат ме за други курсове, свързани с теории и практики на човешкото поведение.
14. В края на всяка година си правим равносметка и влизаме с надежда в новата година. Вашата равносметка каква е?
Доволна съм от изминалата година и в личен и в професионален план. Всички вкъщи сме здрави и ще посрещнем заедно настъпващите празници. През тази година голямата ми дъщеря Радина завърши специалност „право” в БСУ. Надявам се следващата година и малката ми дъщеря Иванина да завърши специалност „връзки с обществеността” в БСУ.
През годината в професионално отношение успях да помогна на много хора, не само в ЦСРИ, където работя, а предоставям индивидуални консултации и в извънработно време. Организирам групови семинари и обучения, супервизия на хора от полагащи професии, изготвям психопрофили, оказвам психологична помощ на училищната общност, на семейства по актуални за тях проблеми. През следващата 2016 г. планирам да работя всяка неделя от 10.00 ч. в нов кабинет в Поморие, на ул. „Екзарх Йосиф” срещу заплащане и със записване.
15. Какво е вашето психологическо пожелание за читателите на „Черноморски фар“?
На читателите на в.”Черноморски фар” пожелавам да увеличат усещането си за щастие, да бъдат с любими хора около себе си и да отпразнуват весело предстоящите коледни и новогодишни дни!
