Всеизвестни дами и господа,
Аз съм един средностатистичен провинциалист. Българин – по националност и етнос. Задължен на държавата, дето МЕ изучи. Задължен на работодателите си, дето са МЕ хранили и МЕ хранят.
Моето поколение вече отгледа децата си. Наближаваме 50-те, г-н бивш зам.- финансов министър Горанов, но не се срамувам, че нямам събрани 20 000 лева.
Бяхме възпитавани да бъдем горди българи, да познаваме родината и помним историята и да се гордеем и учим от нея. До коя дата, всеизвестни дами и господа, трябва да помним историята, за да съхраним гордостта си?
Наближават светли християнски празници – време да се пречистим, преди да празнуваме; да запалим свещичка, преди да посегнем към масата, на която ще има и сланинка, г-н Борисов, но ще липсват по-засукани специалитети.
И без тях можем.
Време за радост след пост, г-н министър – председател. Постът е период на въздържание, за да се постигне пречистване. Въздържание от всичко, свързващо ни със земната ни обвивка, но на Вас ли да го обяснявам. Вие си знаете, нали сме Ви гласували доверие, всеизвестни дами и господа. Въздържание и от лъжи, впрочем.
И пак за празника, големия, християнския.
Пред трапезата ще се помолим, но преди това гола и право в очите ще ни погледне истината на нашата равносметка – за годината, която платихме на Господ, че ни беше отредена.
Вие с какво платихте?
То май едни сме по плащането, други дето да определят тарифите.
Ние платихме: с правото си да ползваме и плащаме пътища, докато отиваме на доктор, за който също сме платили; с дългите списъци с лекарства, които не успяваме да купим; със скитанията на близките си далеч от дома; с опустелите домове, студени огнища и прокудени деца; с празните софри, не откъм храна, откъм хора; с парите, залците, с гордостта си.
А след равносметката на Коледа ще гледаме по телевизията статистика: за нивото на данъците, далече под това на европейците; за пътуванията и кой къде празнува; колко са скочили спестяванията на българите… Точни данни, които да ни хвърлите в очите като шепа пепел.
Докато Вие, всеизвестни дами и господа, не сте на сланинка и ракийка, а ние се забавляваме пред телевизора, вместо да отскочим на половин час път до родителите си, да поискаме прошка от тях и да споделим молитвата си с тях. Защото, … как да кажа, заради зимните гуми, дето не купихме…
Тези родители, дето са ни учили, когато имаме грош в джоба, да го поделим; когато нямаме – да си мълчим, защото е срамота да се оплакваме. Нищо, че европейците все ни обвиняват за това ни мълчание. Родителите, на които явно не сме толкова задължени, защото преди да отделим за тях, плащаме по оня списък, черния, дето Вие го пишете и който ни прави все задължени и все безправни.
А нали пред закона сме равни, госпожо Павлова?
Но пътищата ни към него /към Бога/ са различни и правата над тях също.
Оруел го е казал: „Всички животни сме равни. Някои са по-равни от другите.” Сещате ли се?
Ставаше дума за едни прасета, дето правят революция и създават демокрация след революцията – в една ферма като нашата. Е, в нашата ферма сме маймуни, ама все тая, след като демокрацията ни е същата. А няма нищо ново под слънцето, вече сме „ яли” и пици по времето на един друг финансов министър, достоен европейски наследник и последовател на обезглавената кралица Мария-Антоанета. Сещате ли се, тя пък черпеше народа с пасти.
Явно малко четем всички и не само историята и Оруел, собствените си класици не четем, затова ги вадим от учебниците и преобръщаме в гробовете. А тяхната история си струва да помним, да се гордеем с нея, да се вслушваме в тях.
Преди и докато някои се изкачват по стълбата, да четат и препрочитат приказката за нея…
Е, празник е, време за равносметка, прошка, молитва и чиста съвест. А на хорото сме заедно – и маймуни, и маскари. И ако маймуните Ви завлечем с маймунджолъците си в калта, всеизвестни дами и господа, спомнете си кой я забърква. Че то е ясно и горчиво, като оная истина, дето се разхожда под носа Ви, скандална и гола, неуважаеми дами и господа.
Ха сега, да замълча, че да си речете молитвата!
Средностатистичен Ганьо
Автор: Петя Василева
