България с най-висок отрицателен естествен прираст на населението в ЕС.
Във всички области в България естественият прираст на населението е отрицателен, установява Съветът по демографска политика към МС.
Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи главно на високите нива на общата смъртност, като ниската раждаемост не може да компенсира значително по-високите нива на смъртност.
В доклада на съвета се посочва, че намалението на населението в страната се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. Населението в селата продължава да намалява с двойно по-високи темпове от средните за страната. Намалява обаче и населението в градовете.
През 2014 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.
С най-нисък отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.2‰), Сливен (-2.5‰) и Кърджали (-2.6‰).
С най-голямо намаление на населението са областите Видин – минус 15.2‰, следвана от областите Монтана (-12.8‰) и Габрово (-11.6‰). Над минус 10.0‰ е и естественият прираст в областите Плевен, Враца, Ловеч, Кюстендил и Перник.
По-бързо е намалението на населението от мъжки пол (-21 895) в сравнение с населението от женски пол (-19 472) и населението в селата (-25 063) в сравнение с населението в градовете (-16 304).
По данни на НСИ към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202 198 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението. Непосредствено преди страната ни е Австрия (8 507 хил. души), а след нея Дания (5 627 хил. души).
За разлика от Австрия и Дания, чието население нараства, населението в България продължава да намалява.
Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2013 г. е 0.2‰, като през 2012 г. е 0.5‰, а през 2011 г. – 0.8‰.
Петнадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (8.6‰), Кипър (4.9‰) и Люксембург (4.2‰).
Освен нашата страна, с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия (-4.0‰), Литва (-3.9‰), Унгария (-3.8‰) и Румъния (-3.2‰). По-високи от минус 2.0‰ са и стойностите на естествения прираст в Германия, Хърватия и Португалия.
В сравнение с 2013 г. населението на страната намалява с 43 479 души, или с 0.6%. За сравнение, през 2013 г. намалението на населението е с 38 875 души, или с 0.5%, а през 2012 г. населението на страната намалява с 42 672 души, или с 0.6%.
През 2014 г. в резултат на естествения прираст населението намалява с 41 367 души (37 767 за 2013 г.), а в резултат на механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 2 112 души (1108 за 2013 г.).
Съветът по демографска политика към Министерския съвет прие и План за действие за 2016 г.
Планът покрива 12 стратегически направления с мерки за преодоляване на демографските дисбаланси, свързани с ниската раждаемост, високата смъртност, динамичните миграционни процеси, намаляването и застаряването на населението и на работната сила.
Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;
Подобряване на репродуктивното здраве, общата демографска информираност и репродуктивна култура на населението;
Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност;
Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика;
Намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;
Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве.
Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура;
Развитие на солидарност между поколенията;
Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи;
Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички социални групи;
Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;
Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.
