Модерната архитектура като че ли заличи старото обаяние на Бургас, което търпи най-големия си подем в началото на 20 век. От 1910 до 1940 година морският град е средище на богати индустриалци, а пристанището придобива все по-големи измерения.
Емблематични сгради все още пазят духа на отминалото време и стоят редом до новата архитектура. Някои от тях са имали щастието да бъдат запазени и реставрирани, други се рушат, а трети са безвъзвратно изгубени. Веднага след Освобождението малкият Бургас е наброявал едва 3 хиляди души, но само няколко години по-късно двойно повече, градът започнал да се превръща в европейски град и по своята архитектура. И като такъв имал нужда от банки, хотели и публични домове. Керванът от коли на търговците си вървял и докато чакали по няколко дни да качат стоката си на кораб в пристанището имали нужда от ядене, пиене и женски ласки. Затова и целият този бизнес процъфтява.
Първата емблематична сграда, която посреща търговците в края на миналия век, е хотел „Булевард”. Той дава началото на улица „Александровска” и се намира точно срещу ж.п. гарата. Емблематичната сграда е строена от първата жена архитект в България – Мария Досева Георгиева. Сградата на хотел ”Булевард”, а по-късно”Чехословакия” е построена след Първата световна война и носи белезите на сецесиона с богата външна изява от овални покрития, еркери, балконски парапети, релефи на женски глави и амури, меандри и геометрични фигури от мазилки. Конструкцията е масивна, стените са от тухли при дебелина 60 см, 45 см. Покривното покритие е с ламарина и марсилски керемиди. До 1929 г. хотелът е собственост на братя Цинандови, а по-късно става притежание на видния хотелиер и търговец Стефан Чакъров. През годините освен за хотел, сградата се е използвала за администрация, а сега в нея се помещават различни офиси. Сред известните и престижни хотели по онова време са хотел „Лондон” –първият хотел с парна инсталация в Бургас. Първоначално собственост на богат чифликчия, а после на шоколадовия барон Аврам Чальовски. Мъжът, произлязъл от село, става един от най-богатите хора в България през 20-те години. Първата си фабрика отваря в София, през 1921 година Чальовски отваря втората си фабрика именно в Бургас. Сред колоритните и незабравими творения на бургаската архитектура е и къщата на ъгъла на „Александровска” и „Кирил и Методий”. Къщата на Йови Воденичаров, който е една от най-колоритните личности в историята на Бургас и първият дипломиран юрист в града, е строена през 1893 г. Той е син на известен майстор на воденици от Сливен. Учи право в Русия, след което през 1880 г. се заселва в Бургас и започва да упражнява професията си.
Участвал е в Сливенския таен революционен комитет на Васил Левски, а след това – и в бунта срещу княз Батенберг. Става дори кмет на Бургас, макар и само за няколко месеца. Избран е след тайно гласуване на 11 юли 1903 г., но е свален от поста на 13 октомври 1903 г., тъй като срещу него и зам.-кмета Кирязи Атанасов е възбудено дело. Кантората на Йови Воденичаров е била разположена на първия етаж на къщата му, а на втория е живял той. На Воденичаров е бил предложен и по-богат квартал, но той самият настоял да живее в българската махала. Интериорът включва живописно оформено стълбище от изящно струговано дърво. Забележителен е външният архитектурен облик на сградата. Фасадите са богати не само заради многобройния арсенал от релефни елементи и мотиви, но и поради дълбоката обемна пластика.
Но най-интересни и проспериращи по онова забравено време са вертепите. Най-старата професия се е радвала на небивал интерес и е имала завидна клиентела през 20-те и 30-те години на 20 век. Като всеки уважаващ себе си пристанищен град, и в Бургас услугите на жриците на любовта били търсени и щедро заплащани. Платената любов се оказала свободна пазарна ниша и общинското ръководство преценило, че е най-добре да се възползва от нея и да легализират дейността на такива заведения. Първата стъпка била да определят такса, която трябвало да плащат съдържателите и работещите там. 200 лева на месец и 10 лева от всяка задължителна книжка на жрица на любовта осигурявали спокойствие, полицейски надзор и лекарски контрол.
Най-подходящата част на града за такъв тип дейност се оказал районът около Търговската улица, известна днес като „Фердинандова”. Тя хем била близо до пристанището, откъдето идвала основната клиентела, хем лабиринтът на тесните улички около нея осигурявал необходимото уединение. Хората, които се занимавали с този бизнес в началото на века, били много предприемчиви и „отворени”. В паметта на града е останало името на бай Алекси и неговия прекрасен файтон. Алекси дошъл от Сливен като младеж с известна сума пари и се заселил в нашия град с твърдото намерение да не остане просто поредния негов жител. И смело се отправил към своето бъдеще. То минавало през женитба с по-зрялата от него съдържателка на първия публичен дом в Бургас.
Този известен дом на жриците на любовта, стопанисван от съпругата на бай Алекси, се е намирал в къща срещу Гаровия площад. Къщата вече е съборена, но до края по вратите на стаите на втория й етаж още са стояли номерата от едно време. Редовните клиенти са знаели, че в номер едно ще ги посрещне черноока гъркиня, в номер две – рускиня със златни коси, в номер три – мургава татарка, в четири – червенокоса туркиня, а в номер пет – българска красавица. Услугите били високо платени и през дискретно разположения в малко тунелче вход на къщата влизали само хора “с пълни джобове”.
Най-популярната история за този колоритен образ от миналото на града ни е свързана с неговия файтон и княз Фердинанд. При посещението на княза в проспериращ Бургас общинската управа помолила Алекси да предостави разкошното си возило за височайшия гост. Но опитните коне се отправили към скритите улички около „Фердинандова”. За реакцията на Фердинанд градските хроникьори мълчат.
А зад всички тези останали и до днес стари сгради, който ни връщат в миналото и пазят тайните си вече толкова години, стои талантът на един италианец Рикардо Тоскани. Даровитият италианец е оставил своя отпечатък в над 100 сгради в Бургас и е човекът, преобразил и направил Бургас модерен европейски град.
