„Софийски имоти“ е една от най-чистите ризи в общинския гардероб“, казва през пролетта на 2004 г. изпълнителният директор на дружеството Тошко Добрев. Ако това е вярно, то няма как обществото да не си зададе въпроса в какво състояние са останалите „ризи“ в гардероба. Тошко Добрев казва това няколко месеца, след като общинските сделки в София фокусират вниманието на цялото общество.
По-късно скандалите в Столичната община ще се превърнат в наказателни дела, които ще продължат 13 години. Накрая всички ще излязат невинни. Кметът на София Стефан Софиянски ще изрече пред съдебната зала незабравимата си реплика: „Аз съм единственият доказано некорумпиран политик“, а Тошко Добрев ще започне да съди държавата за упражнената върху него наказателна репресия.
Случващото се през 2003 г. в Столичната община създава тежък обществен проблем. Той се състои в циничното констатиране на факта, че управлението на София е пропито от корупция, а липсва възмездие. Това доразрушава доверието на хората в представителната власт и нанася последните мрачни краски върху картината на т.нар. преход.
Моделът на управление на София в периода 1999 – 2005 г. става известен с етикета „всички на трапезата“. Водещата роля има СДС, а след разпада на партията останките от нея се обединяват в столицата, за да се задържат на тази „трапеза“. Квоти в бордовете на общинските фирми имат почти всички партии, представени в Столичния общински съвет (СОС). БСП играе ролята на фасадна опозиция. Общинският съветник на социалистите Симеон Симеонов е председател на Съвета на директорите на общинското дружество „Софийски имоти“ и участва в играта, редом с Тошко Добрев.
„Софийски имоти“, замените на недвижими имоти (известни още като „заменки“), концесиите, бордовете на столичните общински фирми, „Общинската банка“… Няма икономическа сфера от управлението на Столичната община, която да не води до грандиозен корупционен скандал. Заложените мини в управлението на столицата започват да гърмят една след друга в края на кметския мандат на Софиянски през 2003 г. Спусъкът е натиснат от смесените дружества на „Софийски имоти“ с фирми, свързани със силовите групировки ВИС-2 и СИК. Това провокира силна медийна реакция и води до разцепването на управляващото дясно мнозинство в Столичния общински съвет едва два месеца след изборите през 2003 г.
По това време в медиите започват да се слагат етикети на управлението в София. Най-популярният е „моделът Софиянски“. Той обаче не е особено точен, защото моторите на управлението на града са два – кметът Стефан Софиянски и председателят на общинския съвет Антоан Николов. Тандемът се разделя окончателно след местните избори през октомври 2003 г. Това, което е сторено преди изборите, остава в историята като „скритата приватизация на София“. Автор на това определение са самите столични общинари и Агенцията за държавен финансов контрол[1], която в началото на 2004 г. най-накрая влиза в „Софийски имоти“, провокирана от скандалите там. Ръководител на екипа от одитори е Теменужка Петкова[2].
Преди разкритията на финансовия контрол се случва запомнящото се двудневно заседание на общинския съвет от средата на август 2003 г. То ще е последното по дневния ред на Антоан Николов като председател, но ще увенчае кариерата му по незабравим начин. За два дни СОС приема рекордните 1500 решения – 15 пъти повече от тези на обикновено заседание. Наведнъж са узаконени 1016 разрешителни за строителство на главния архитект, издадени в периода 1991-2002 г. Много от тях преди това са обявени за нищожни от Върховния административен съд. В целия град се отприщва небивало безпланово строителство в зелените площи. В столицата изникват и първите хипермаркети, които получават терени на тази общинска разпродажба. Близо 200 заменки на имоти са гласувани за по-малко от 10 минути, от които 170 анблок. Всички до една са под пазарните цени. Партийците, които са шефове на общински фирми, са освободени от отговорност за делата си.
Мотор на всичко е Антоан Николов – по това време е в оставка, но грижливо е подготвил дневния ред. Той коментира, че не може нерешените въпроси на гражданите да чакат до сформирането на следващия общински съвет. Дясното мнозинство и БСП гласуват решенията в удивителен синхрон по схемата „аз на тебе – ти на мене“.
По същото време кипи трескава активност и в „Софийски имоти“. Случващото се по това време в общинската фирма става известно чрез одитния доклад на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, приключен на 5 май 2004 г. – около половин година след местните избори. Проверяващите нямат за цел да извадят наяве цялата дейност на дружеството. Те се занимават с малка, но особено скандална част от наследството на „Софийски имоти“ – участието в смесени дружества. Другата част от картината установява проверка на самия общински съвет.
Финансовият контрол констатира, че „Софийски имоти“ влиза в 12 смесени дружества, апортирайки в тях крупни общински имоти. Пет от тези сделки са толкова невероятни, че слагат основите на началото на края на „модела Софиянски“. Всичките са извършени в месеците преди изборите.
Едно от големите съдружия се случва през октомври 2000 г., когато „Софийски имоти“ прави обща фирма с дружеството „Плада“. Общият им проект се нарича „Дигеста СИП” АД. „Софийски имоти“ участва с апорт на три терена – единият е площадът пред Централна гара, другият е в скъпия квартал „Иван Вазов“, а третият е цяла сграда на бул. „Скобелев“ 55. Точно преди местните избори през 2003 г., „Софийски имоти“ прекратява участието си в „Дигеста СИП“ и продава своите акции. След продажбата обаче Общото събрание на „Дигеста“ се събира, за да увеличи капитала на дружеството с 540 000 лв. Новите акции са записани на „Софийски имоти“ и „Плада“ в равно съотношение. „Софийски имоти“ дори участва в заседанието като акционер, въпреки че вече не е такъв. Целта на упражнението е да се извърши нов апорт на имот – триетажна сграда върху парцел от 1,5 дка пред Централна гара. Одиторите установяват, че апортът на терена е извършен при двойно по-ниска от пазарната цена – 270 000 лв., вместо 540 000 лв.
Друго смесено дружество на „Софийски имоти“ се казва „Търговска верига София“. В него „Софийски имоти“ апортира складова база „Божурище“ с площ 64 662 кв.м, заедно с 20 сгради и четири магазина на пл. „Възраждане“. Финансовият контрол открива, че при апорта имотите са оценени на три пъти по-ниска от пазарната стойност, но това не е всичко. В началото „Софийски имоти“ има дял от 50% в общото дружество и все пак има някакъв контрол върху собствеността си. След това фирмата се отказва от това и намалява дела си до 48,5%.
На 23 септември 2003 г., точно преди местните избори, „Софийски имоти“ прави общо дружество с фирми, свързани със силовата групировка СИК – „Слънчев бряг холдинг“ и „Стара планина хол“. Общото им дружество се казва “София сити къмпани” АД, а общинската фирма има 34% от собствеността. В това дружество са апортирани 54 дка терени в Южния парк на София. Оценката на терените е направена за един ден. „Справедливата пазарна стойност“ е 6,25 милиона лв. Според одиторите земята струва най-малко 19,58 милиона лв, т.е. три пъти повече. Още по-скандално е, че с 34% от акциите „Софийски имоти“ няма никакъв контрол върху съдбата на общинските терени. Това не е единствената сделка с бивши „деятели“ от СИК. „Софийски имоти“ апортира 242 дка земя (включително цял стадион) в Професионален футболен клуб „Славия 1913“ АД. Срещу това дружеството получава 34% от акциите, т.е. отново няма контрол. Земята е оценена при апорта ѝ на 3,23 милиона лв., а реалната ѝ стойност е 13,7 милиона лв.
По онова време явно е било невъзможно да въртиш бизнес само с една силова групировката, защото през 2003 г. „Софийски имоти“ прави общо дружество и с ВИС-2. Става дума за „Парк Мария Луиза“. Общото дружество е създадено заедно с фирмата на боса от ВИС-2 Георги Илиев „Енджел“. След смъртта му тя отива в ръцете на фирми, свързани с Румен Гайтански – Вълка. По онова време Гайтански държи концесията на чистотата на София. В това дружество „Софийски имоти“ участва, апортирайки Летния театър в Борисовата градина и лятната къпалня „Мария Луиза“, пак в най-стария столичен парк. Оценката на 56-те декара земя е 2,1 млн. лв. Според различни източници тя е между 10 и 20 пъти по-ниска от реалната стойност.
Всички споменати сделки се извършват с оценки на вещи лица, назначени от Софийския градски съд. Финансовият контрол установява пълна липса на контрол от принципала на „Софийски имоти“ – Столичния общински съвет. Има препоръка и за разваляне на сделките, но това няма как да се случи без съгласието на другите участници в схемите. И през 2017 г. „Софийски имоти“ все още участва в тези смесени дружества. Проверката във финансовите отчети[3] показва, че за изминалите 15 години общината не е получила никакви дивиденти, а е отдала под чужд контрол имоти за над половин милиард лева по цени към 2017 г. До 2003 г. „Софийски имоти“ учредява и други смесени дружества като: „Симетра 1“, „Астрима“, „Артемида“… Схемата навсякъде е една и съща. Апортират се общински имоти на многократно занижени цени, а после „Софийски имоти“ продава своите акции. Така се продават и самите имоти. Това ражда и понятието „скритата приватизация на София“, защото недвижимата собственост не се продава директно, а смесените дружества се използват за заобикаляне на публичните процедури. В доклада на финансовия контрол е посочено:
Едноличният собственик на капитала на „Софийски имоти“ ЕАД (Столичният общински съвет – б.р.) не е упражнявал контрол върху извършените от страна на „Софийски имоти“ ЕАД разпоредителни сделки с акции от съвместните дружества. Липсват мотиви и финансова обосновка за продажбата на притежаваните акции от капитала на: „Симетра 1“ АД, „Астрима“ АД, „Артемида БСИ“ АД, „Дигеста СИП“ АД и СКСР АД. Имайки предвид броя на прекратените участия, в резултат на които „Софийски имоти“ ЕАД фактически е продало на частни лица поредица от имоти, предоставени му от Столичния общински съвет, одиторският екип изразява мнение, че на практика е осъществена схема на скрита приватизация на общински имоти.
Ключово е последното изречение, което дава името на целия период от управлението на Столичната община.
Едно от първите неща, което прави новият Столичен общински съвет, е да смени Тошко Добрев и Симеон Симеонов, както и целия Съвет на директорите на „Софийски имоти“. Двамата не са освободени обаче от отговорност. Наложен е мораториум върху сделките на „Софийски имоти“. Политическата ситуация в Столичния общински съвет се е променила. Още след първия тур на местните избори десните в София обявяват, че ще формират коалиция, за да продължат дясното управление на града. Едни до други отново застават СДС, ССД на Стефан Софиянски и коалицията, станала известна с нарицателно „Баба, дядо и внуче“ – БЗНС–НС, Демократическата партия и „Гергьовден“. Върху тази коалиция обаче започват да натежават скандалите от миналото и единодушието се оказва невъзможно. Първата избухнала политическа мина[4] е точно апортната сделка на „Софийски имоти“ в контролираното от СИК дружество „София сити къмпани“.
Заради тази сделка, под натиска на медиите мнозинството решава да направи специална комисия, която да провери случилото се в „Софийски имоти“. В нея участват предимно представители на десните партии, които имат основна роля в грабежите. Те започват да се карат какво точно да проверяват, какви „способи“ да използват и прочие процедурни трикове, за да се протакат нещата. „Гергьовден“ и Демократическата партия настояват пред колегите си комисията да излезе с позицията, че нарушения в „Софийски имоти“ не са открити. Лидер на СДС в този период е Надежда Михайлова, която се обявява за изчистване имиджа на партията и проверка в общинските дружества. Председател на Столичния общински съвет е човек на СДС – Владимир Кисьов, който също настоява дясното мнозинство да покаже поне елементарно благоприличие по тази тема. Това се случва трудно. Показателен е фактът, че Тошко Добрев е лидер на групата „Баба, дядо и внуче“ в градския парламент. Това блокира възможността за всякакво единомислие вдясно по темата „Софийски имоти“. Към онзи момент Антоан Николов вече е напуснал политиката, но в общественото пространство има сериозни съмненията, че „Баба, дядо и внуче“ защитават именно неговите интереси. Стефан Софиянски вече е в скандал с Антоан Николов, а СДС е в шпагат между коалиционните си партньори и очакванията на избирателите да се демонстрира морал в политиката. Лидерът на „Гергьовден“ Любен Дилов–син коментира:
Това е една много трудна коалиция. В момента самите ние получаваме изключителен урок за това колко е трудно да се крепи едно мнозинство, в което, общо взето, никой никого не обича, но мисля, че то е в интерес на софиянци. Аз не виждам никаква опасност към този момент, още повече, че не съм сигурен, че без 38 съветници всъщност ще има реално мнозинство.
Дясната коалиция практически вече не съществува, а градът започва да се управлява от тематични мнозинства. Партиите, включително И БСП, гласуват всеки път различно в зависимост от собствената си изгода от конкретното решение.
Към края на 2013 г. играта започва да загрубява, след като лидерът на СДС Надежда Михайлова[5] е заплашена с думите „кръв ще се лее“. Заплахата е отправена към съпруга ѝ, който е бил посетен от човек, представящ се за близък до президента на „Славия“ Венцислав Стефанов. Михайлова уведомява полицията, но случаят остава неразкрит. С футболния клуб е свързан и най-големият по размер апорт на „Софийски имоти“. Михайлова казва[6]:
Случилото се е заради политиката на СДС в Столичния общински съвет, която цели да защитава интересите на гражданите на София, а не само на една политическа сила.
Натискът на СДС върху останалите десни става все по-голям и партията вече открито плаши със сериозен конфликт, ако не се вземат мерки поне за „Софийски имоти“. Пет дни след заплахите срещу лидера на СДС, Тошко Добрев обявява, че напуска всички постове, които заема в Столичния общински съвет, за да даде възможност за проверка и изчистване на името му, без да се ползва от политически чадър. Има и театър, защото Добрев декламира изявлението си със сълзи на очи.[7] „Оставам в общинския съвет, защото съм длъжен да изчистя името си заради семейството си, за да мога да гледам децата си в очите“, казва Добрев. Той обяснява, че с него се опитват да избършат „петната“ от предишния управленски мандат на десните в София. След тези думи Добрев напуска залата „просълзен“. Той все пак остава в СОС като независим съветник и продължава да гласува с колегите си от „Баба, дядо и внуче“.
По това време комисията от общинари вече е готова с доклада[8] за „Софийски имоти“. Председателят на комисията за проверка Станимир Зашев признава, че голяма част от констатациите стъпват върху публикации във вестниците и сигнали на граждани. Ръководството на „Софийски имоти“ крие документите. Въпреки това, от доклада личи, че съветниците правят някакъв опит да си свършат работата. Проверката обхваща разпореждането с общински имоти от „Софийски имоти“ в периода април 1998 – декември 2003 г. Тя показва, че в началото дружеството има над 1100 имота. В края – те са едва 257. За пет години са продадени 320 ателиета, магазини, офиси, складове, 262 жилищни сгради и апартаменти, 347 парцела. Само в месеца преди изборите са направени 68 продажби.
Каква е схемата? Всичко започва в Столичния общински съвет (СОС). В случая със скандалните смесени дружества „Софийски имоти“ действа след изрично решение на СОС. Проблемът е, че градският парламент дава зелена светлина за сделките, без да знае какъв точно е имотът. Никой не се интересува от защитата на публичния интерес. Години по-късно Тошко Добрев ще бъде оправдан от съда с аргумента, че СОС се е произнасял по сделките, което сваля отговорността от него. Докладът констатира:
Не са предоставяни достатъчно данни освен за вида, площта и местонахождението на имота. Описанието много често не дава ясна представа за това дори в кой район на София се намира имотът. Апортът е ставал, без да се дават аргументирани становища от страна на Постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост. Не се е изисквало по правило мнението на Постоянната комисия по финанси и бюджет за целесъобразността за апорта и продажбите от страна на дружеството.
Едва в края на 2003 г. общинарите започват да се притесняват за сделките с хора от СИК и ВИС-2. Те пишат:
Изборът на инвеститори в част от дружествата е неудачен, тъй като за тях има данни, че са свързани със съмнителни капитали. Силно безпокойство будят участията в четири от смесените дружества, за които в пресата бяха публикувани данни, че са свързани с хора и фирми, гравитиращи около бившите силови групировки СИК и ВИС-2. Налице е и отказ от упражняване на контрол и от страна на Столичния общински съвет, който не е изискал от ръководството на фирмата да даде повече информация за частните партньори в създаваните от него смесени дружества.
Докладът посочва примери за скритата приватизация на София. Става дума за апортите в дружествата „Артемида БСИ“, „Симетра 1“ и „Астрима“, в които после „Софийски имоти“ продава акциите си и така продава общинската собственост. Така на „Артемида БСИ“ са продадени цяла къща с двор в центъра на София (на „бул. „Патриарх Евтимий“) и пет магазина на пл. „Славейков“ и бул. „Витоша“. Всичките изключително скъпи търговски площи. През двете смесени дружества „Симетра 1“ АД и „Астрима“ АД са продадени магазини пак пл. „Славейков“, ул. „Г. С. Раковски“, бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Ген. Столетов“ и ул. „Граф Игнатиев“.
Общинарите оповестяват, че много от големите парцели (от 1 до 5 дка) са продадени наведнъж, вместо да се разделят на малки части и да се търси по-добра цена. Така при продажба на земя в престижни райони на София цената е 50 лв./кв.м, което е 10 пъти под пазарната. Другата схема е продажба на сгради в добро състояние, които са обявени от „Софийски имоти“ за негодни за обитаване. „Софийски имоти“ е учредявало право на строеж на фирми, без да провежда конкурс. По закон едно търговско дружество може да прави това, но в случая де факто са заобикаляни Наредбите на общинския съвет.
Тази приватизация на София е скрита, защото „Софийски имоти” ЕАД не е предприело никакви действия за публично оповестяване на своите инвестиционни намерения. Списъкът от имоти не е публично достояние, а ръководството на дружеството само е избирало как да ги продава. Изборът на фирми е трябвало да бъде съгласуван единствено с общинската стопанска комисия и след това смесените дружества са били вписвани в Търговския регистър. Съгласуването обаче е важно за Тошко Добрев и другите в ръководството, защото играе ключова роля в съдебните процеси. Цялата схема в „Софийски имоти“ показва как колективната безотговорност в Столичната община прави възможно разграбването на града.
Докладите на временната общинска комисия и финансовият контрол допълнително нагнетяват напрежението върху управляващата коалиция и върху кмета Софиянски. Натискът е да се продава, докато все още е възможно. Така идва редът на „Общинска банка“. За продажбата на мажоритарния пакет на Столичната община в банката започва да се говори още през февруари 2004 г. Основният двигател зад това публично отново е коалицията „Баба, дядо и внуче“. Кметът Софиянски дава вид, че е съгласен за продажбата само и само да се запази дясната коалиция в София. Той казва[9]:
Не си заслужава една банка да става повод за разделение. Съгласен съм „Общинска банка“ да бъде продадена до края на тази година (2004). Чисто икономически банката изигра своята роля и бе изключително полезна в тежки периоди, нека сега вземем малко пари от нея и да ги вкараме в инфраструктурата.
Тогава вече на всички е ясно, че напрежението между коалиционните партньори е предизвикано от конфликта между бизнес интересите на лобитата на Софиянски и Антоан Николов, който стои в сянка зад коалицията „Баба, дядо и внуче“. И докато Софиянски има какво да губи, защото е кмет, то Николов стои в сянка и не носи отговорност. Това опъва до скъсване тънката нишка, която крепи дясното мнозинство в СОС.
Един проблем никога не идва сам и това в огромна степен важи за Софиянски през 2004 г. Той трудно балансира интересите на т.нар. мнозинство в Столичния общински съвет и е поставен под напрежение да одобри най-голямата сделка в кметската си кариера – продажбата на „Общинска банка“. Точно в този момент главният прокурор Никола Филчев решава да стовари върху него цялата репресия на държавното обвинение. До края на 2004 г. срещу кмета ще има четири нови дела. Той ще бъде отстранен от кметския пост два пъти и два пъти ще бъде върнат.
Първият сблъсък на Софиянски с прокуратурата е още през 2002 г. за еврооблигационен заем, емитиран през 1999 г. през „Общинска банка“. Той е обвинен през 2002 г. Прокуратурата твърди, че Софиянски е нарушил закона, защото не са проведени търг за агенцията, която е направила кредитен рейтинг на общината, и търг за определяне на финансовата институция, която ще емитира еврооблигациите. „Общинска банка“ пласира еврооблигации с номинална стойност от 12 млн. евро, въпреки че това надвишава целия капитал на банката. Няколко месеца след повдигане на обвиненията те тихомълком са свалени.
През 2004 г. Филчев изглежда по-решителен от всякога да преследва столичния кмет. Софиянски е обвинен за сделките за „Милениум център“, „Бизнесцентър Гурко 1“, „Халите“ и за „Погребите“.
Сделката за „Милениум център“ е сключена през 1998 г., но делото започва шест години по-късно – на 15 юни 2004 г. Това дава повод на Софиянски да каже, че Филчев изпълнява политически поръчки срещу него. Проектът за строеж на центъра започва с извънсъдебно споразумение на кмета Софиянски с ОББ и Инвестиционен фонд „Развитие“. По силата на този договор общината отстъпва право на строеж върху парцел с площ 7 дка в кв. „Иван Вазов“. Експертизата установява вреди за общината за 66 хиляди лв. Според нея разликата между пазарната цена и цената на извършената сделка е 9,48 лв. на кв.м. Софиянски казва, че тази сума е „счетоводна грешка“ на фона на проекта. „Милениум център“ ще бъде завършен едва през 2017 г., а строител на трите небостъргача до НДК е фирма „НИКМИ“. Често тя е споменавана нарицателно като „фирмата на Софиянски“.
Делото за „Бизнесцентър Гурко 1“ също е свързано с НИКМИ. Бившият кмет на София е обвинен, че не е изпълнил решението на Столичния общински съвет от 14 юли 1997 г., с което е одобрена апортна вноска в бизнесцентъра, а стойността ѝ е 3,191 милиона лв. През август 2002 г. Софиянски продава пакета акции в дружеството на „НИКМИ“ за 2,673 милиона лв. Кметът е обвинен за нанесена щета на общината в размер на 518 хиляди лв.
Делото за сградата на „Централните хали“ в София също започва през 2004 г. Според обвинението Софиянски и главният счетоводител на общината Антоанета Македонска са извършили престъпление по служба, защото са занижили 400 пъти цената на сградата на „Халите“ и терена под нея при влизането в смесеното дружество с израелската компания „Ащром“. Сделката е сключена през 1998 г. „Ащром“ е получила 75% от дружеството, притежаващо „Халите“, срещу инвестицията в ремонта. Столичната община е получила 25% от акциите. Те са на номинална стойност около 9000 лв., вместо 3,2 милиона лв., колкото е оценката на сградата.
Делото за „Погребите“ е заради развалена сделка на Столичната община с бизнесмена Еди Минасян за използването на общински терен в кв. „Лозенец“. През 1990 г. районният кмет на „Лозенец“ сключва договор за съвместна дейност с Минасян за изграждането на атракционно заведение. В следващите години нищо не е изградено, а през 1997 г. Софиянски прекратява договора и общината излиза от участие в общото дружество. Минасян завежда дело за пропуснати ползи и успява да осъди общината за над 500 хиляди лв. пропуснати ползи. Общината решава да не плаща тези пари, а да обезщети Минасян с имоти в кв. „Бистрица“ и на „Околовръстното шосе“. Проблемът е, че му се дават осем имота по данъчни оценки за 470 хиляди лв. Прокурорската експертиза показва, че пазарната им цена е около 1,5 милиона лв.
Първото отстраняване на Софиянски от кметския пост по искане на прокуратурата е от 5 май 2004 г. с решение на Софийския градски съд по делото за „Халите“. Съдия Петя Шишкова се аргументира, че кметът може да окаже влияние на общински служители, които ще се явят като свидетели по делото. Не се приемат доводите на защитата, че той винаги е оказвал съдействие на разследващите, както и че сделката за „Халите“ е сключена след решение на Столичния общински съвет. Два месеца по-късно кметът е възстановен на поста.
Веднага след това прокуратурата иска отстраняването му заради делото „Милениум център“. На 16 юли Софийският градски съд отново отстранява кмета пак с аргумент, че той може да окаже влияние върху служителите. На 27 юли Апелативният съд отново връща Софиянски на поста. Още на другия ден кметът е привикан пак в прокуратурата, за да се обяснява за върнати имоти на Софийската митрополия. Дългогодишният столичен кмет и лидер на ССД няма да издържи дълго на прокурорския натиск и проблемното мнозинство в общинския съвет. На 30 юни 2005 г. той обявява решението си да се кандидатира за депутат. Софиянски казва:
Много трудно работих през последните две години и очевидно съм загубил доверие, а това пречи на софиянци.
От 27 юли 2004 г., когато Софиянски е върнат от съда на кметския пост за последно, до 30 юни 2005 г., когато той обявява, че ще става депутат, има само 11 месеца. През това време успява да се случи последният и може би най-голям скандал в Столичната община по негово време – продажбата на „Общинска банка“. Година преди това общинските съветници от дясното мнозинство като цяло са единодушни, че на София не ѝ трябва собствена банка. Председателят на бюджетната комисия в СОС Иван Нейков (СДС) коментира през март 2004 г.:
Ако Софийската община продаде дяловете си в „Общинска банка“, с получените между 50 и 80 млн.лв. може да се направи фокусиран бюджет с приоритети за столицата. По-добре ли е 50 години да получаваме 2 милиона лв. годишен дивидент от „Общинска банка“, или да получим наведнъж 50 – 80 милиона лв.?
През януари 2005 г. Столичният общински съвет взема почти единодушно решение да продаде мажоритарния си дял от 80,5% в банката. Според нейния устав решенията на Общото събрание на акционерите се вземат с мнозинство от 75% плюс 1 акция. Още на следващия ден след това решение се оказва, че има огромен проблем – Столичната община вече няма мажоритарен дял. Той е загубен в края на декември 2014 г., когато двете общински дружества – „ВиК-София“ и „Пътища и съоръжения“ са продали дяловете си в банката без санкцията на Столичния общински съвет. Така делът на Столичната община в „Общинска банка“ пада до 71,4%, т.е. тя вече не може сама да взема решения. Така плановете за приватизация на финансовата институция пропадат, а цената на акциите е занижена сериозно.
Акциите са продадени по номинална стойност (около три пъти под пазарната им цена) на приватизираните общински дружества „Софстрой“ , „Софийски аптеки“, „БКС Средец“ и „СМФ – Монтаж на инсталации и уредби“. По-късно тези дружества на свой ред продават акциите в банката, но на един човек – Христо Ковачки. Така той се сдобива с блокираща квота в управлението на банката и на практика я ръководи през следващите девет години.
Замесените в скандала фирми са силно обвързани по политическа и роднинска линия. Връзката на Софиянски с продажбата изглежда очевидна. Шеф на „Общинска банка“ в разгара на скандала е Любомир Павлов, който е дългодишен семеен приятел на кмета Стефан Софиянски[10], а и медиите го посочват за най-близкия човек на кмета. Съпругата на Павлов е бившата телевизионна водеща Диляна Грозданова, която е политически секретар на партията на Софиянски – ССД. Сестрата на Диляна Грозданова – Ралица е член на управителния съвет на „Софстрой“, която купува част от акциите от „Общинска банка“.
В ръководствата на фирмите „ВиК-София“ и „Пътища и съоръжения“, които продават акциите си, участва Любомир Иванов, който e началник на кабинета на кмета. Неговата съпруга Пенка Иванова е председател на надзорния съвет на „Софийски аптеки“ – едно от дружествата, купило акции. Семейство Иванови са част от бизнеса на Любомир Павлов с „Издателска къща Експрес“.
Лидерът на групата на ССД в Столичния общински съвет Радослав Кацаров също се оказва свързан с роднинска връзка с „Общинска банка“. Неговата съпруга Райна Кацарова е служител на граждански договор в кредитната институция. По-късно Кацаров ще признае, че е знаел за продадените акции, преди общинският съвет да вземе решение за продажба на мажоритарния дял. Той присъства на това заседание, но не казва нищо. Скандалът с „Общинска банка“ окончателно разпада управляващото мнозинство в София. Групата на ССД се разцепва, СДС обявява, че ще разнищи сделката.
Софиянски обяснява, че няма нищо общо с продажбата на акциите и не е знаел за случващото се.
На 20 януари 2005 г. полицията и прокуратурата влизат в „Общинска банка“ и арестуват Любомир Павлов. Той престоява в ареста само една вечер, след което е освободен. Първоначално шефът на банката е обвинен в безстопанственост заради допуснатата продажба на акциите. Години по-късно обвинението е преквалифицирано в престъпление по служба заради неизпълнени задължения. Накрая прокуратурата тихо прекратява делото. Павлов на свой ред завежда дело срещу държавното обвинение заради причинените му вреди от наказателното преследване. През 2012 г. той успява да получи обезщетение за уронен престиж в размер на 10 000 лв., които се плащат, разбира се, от данъкоплатците.
Подобна е съдбата и на делата срещу Софиянски. На парламентарните избори през 2005 г. ССД участва в коалицията „Български народен съюз“. В нея са още БЗНС – Народен съюз и ВМРО-БНД. Коалицията печели 13 места, а бившият вече столичен кмет е избран за депутат и за съпредседател на парламентарната група. В края на декември 2005 г. главният прокурор Никола Филчев внася искане за сваляне на имунитета му по четирите дела. По случая е формирана временна парламентарна комисия. С гласовете на НДСВ, ДПС и коалицията на Софиянски БНС, всичките искания за сваляне на имунитета на бившия кмет са отхвърлени, тъй като обвиненията са сметнати за „несъставомерни“. Междувременно БНС е предложил промяна в конституцията, която дава право на депутатите сами да се отказват от имунитета си, когато той бъде поискан от главния прокурор. Макар и промяната все още да не е в сила, от парламентарната трибуна Софиянски призовава депутатите:
Аз не минавам за един от първите приятели на главния прокурор Никола Филчев. Въздържам се да говоря против него, защото уважавам институцията, но в случая, за да можем да формализираме тази моя воля, ако, разбира се, ме подкрепите, ще ви помоля да гласувате „за“ искането – може би за пръв и последен път съм съгласен с него – главния прокурор – за падане на имунитета. Ще си позволя още две думи за основанията. Първото и най-основното е, че повече от всичко знам, че тези обвинения са абсолютно несъстоятелни и това ми дава самочувствието да продължа, за да може и обществеността да бъде убедена в това. Второто съображение обаче, което не бих искал да подценяваме, е, че конкретният случай съвпадна с общия казус за промените в Конституцията и за имунитетите. Мисля, уважаеми колеги, че всички ще се чувстваме много по-добре и много по-независими при вземане на решението, ако не го свързваме с този конкретен казус.[11]
След това парламентът приема и четирите искания на главния прокурор и сваля имунитета на Софиянски. Делата срещу него се развиват много скоростно за стандартите на българското правораздаване. Те са важни и по друга причина, защото в началото на 2006 г. България отчаяно се нуждае от резултати в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. В списъка от дела, представен от Никола Филчев пред Европейската комисия, тези срещу Софиянски са най-ценните, защото са срещу действащ политик.
Първият провал за прокуратурата идва съвсем скоро. Още на 14 юни 2006 г. Софийският градски съд напълно оправда бившия кмет по делото „Халите“. Аргументът на магистратите е, че той няма как да отговаря за решението на СОС. Освен това договорът с „Ащром“ за „Централните хали“ е само за управлението на сградата, а тя самата си остава общинска собственост. Председателят на съдебния състав Вера Чочкова казва:
Фактите по дела от засилен обществен интерес понякога не съвпадат с очакванията на гражданите. За голяма част от обществото остава неясно каква част от обвиненията са подплатени с доказателства.
По-късно присъдата е потвърдена и от горните инстанции. По това време прокуратурата внася в съда делото „Погребите“, но то е върнато за процесуални нарушения. Малко по-късно държавното обвинение само се отказва от това дело и го прекратява. Филчев вече не е главен прокурор, а на негово място идва Борис Велчев, който няма как да носи отговорност за провала на знаковите дела на своя предшественик. Софиянски триумфира пред медиите и казва, че двете години по делото са изхабени, за да се установи, че „Халите“ са една от най-добрите инвестиции на общината.
На 25 септември 2007 г. бившият кмет чува за втори път от съда думата „не-виновен“ – по делото „Милениум център“. Алексей Трифонов от Софийския градски съд посочва, че решението и за тази сделка е взето от Столичния общински съвет, а не от кмета. Затова няма данни за злоупотреба със служебно положение, каквото е обвинението. И след това дело столичният кмет не пропуска да се заяде с Филчев:
Не смятам, че моята политическа кариера е пострадала от това дело, защото през десетте години, когато съм бил кмет на София, съм работил като икономист, а не съм правил политика. Атаките дойдоха от неадекватния бивш главен прокурор Никола Филчев и определен кръг около него. Но кои са точно те, не мога да определя.
На 19 февруари 2008 г. приключва и последният процес срещу Софиянски пред Софийския градски съд – „Бизнесцентър Гурко 1“. Оправдателната присъда е протоколна, защото по време на пледоариите прокуратурата обявява, че вече не поддържа обвиненията. Съдия по делото е Георги Колев, който после ще израсне бързо в кариерата и ще стане шеф на Софийски градски съд, а след това и председател на Върховния административен съд. След присъдата бившият кмет изрича известната си фраза:
Аз съм единственият доказано некорумпиран политик в България.
Така в началото на 2008 г. трудностите за Софиянски в съдебната зала вече са приключили. Тези за бившите шефове на „Софийски имоти“ обаче тепърва започват. Новият главен прокурор Борис Велчев решава да се заеме със случая, защото „Софийски имоти“ остават емблемата на корупцията в общината. За кмет на София е избран Бойко Борисов, чиито изявления за състоянието на общинските дружества пълнят всеки ден медиите. Натискът върху прокуратурата да се разследват „Софийски имоти“ е огромен, особено на фона на провала на делата срещу Софиянски. Така в края на 2006 г. започва мегаделото „Софийски имоти“, което ще приключи безславно през 2017 г. Още в началото прокуратурата е наясно, че поема риск да се занимава със сделки, извършени в периода 1998-2003 г. Големият проблем е изтичащата абсолютна давност за наказателно преследване. Държавното обвинение под ръководството на Никола Филчев привиква на няколко пъти Тошко Добрев да дава обяснения след махането му от „Софийски имоти“ през 2003 г., но така и не предприема нищо.
В края на 2006 г. обвинителите започват да събират документите от дружеството, а в началото на 2007 г. е възложено да се направят експертизи на най-скандалните сделки. Голяма част от продажбите са извършени след решение на Столичния общински съвет и там отговорност не може да се търси. В крайна сметка към края на 2009 г. делата започват да се внасят в съда. Те са общо девет, но досъдебните производства са над 50. Голяма част от тях не са вкарани в съда заради изтичаща давност. Неизменният обвиняем е Тошко Добрев, защото като изпълнителен директор е имал цялата оперативна власт в дружество. За бездействието си пред съда са изправени и други над 20 души от Съвета на директорите на „Софийски имоти“. Тези дела (също като делата срещу Софиянски) дълги години пълнят отчетите на прокуратурата пред Брюксел.
По едва две от деветте съдебни процеса прокуратурата успява да стигне до частичен успех, но окончателни осъдителни присъди така и не са постигнати.
На 13 януари 2012 г. Софийският градски съд произнася първата 4-годишна осъдителна присъда срещу Тошко Добрев заради смесеното дружество „Симетра 1“. Експертизата показва щета за Столична община в размер на 342 000 лв. Извън съдебната зала Добрев коментира пред медиите, че осъждането му се дължи на предстоящия доклад на Европейската комисия:
Явно грешките на съда се оправят на следваща инстанция. Аз мисля, че след доклада от февруари напрежението ще падне и за останалите дела, съдът ще се придържа към правото, а не към политическата ситуация. В неподходящ момент излезе първият резултат. Това, което се случва с всички дела около „Софийски имоти“, няма общо с правото.
Това явно не е точно така. Софийският апелативен съд потвърждава тази присъда. На 17 септември 2015 г. Върховният касационен съд (ВКС) прекратява делото[12] заради изтекла давност. Така Добрев отървава затвора.
През февруари 2012 г. бившият изпълнителен директор на „Софийски имоти“ е осъден по второ дело и пак на 4 години затвор. Той е признат за виновен за замяна на имот в столичния кв. „Люлин“ 10 за 26 автомобила „Пежо“. Сделката е сключена през 1998 г. със „София Франс Ауто“, като прокуратурата твърди, че чрез нея е нанесена щета на общината на стойност 116 000 лв. Добрев казва, че решението за сделката е на общинския съвет, а всички автомобили са отишли за ползване в общината. Следват оправдателна присъда на Софийския апелативен съд, връщане на делото от ВКС, нова оправдателна присъда и накрая прекратяване на делото по давност.
Цялото разследване на неизгодните сделки в дружеството е изградено от прокурорите Пламен Панайотов и Пламен Георгиев. На първия обаче са отнети от делата, тъй като експерт подава сигнал срещу него за упражнен натиск. После се оказва, че вещото лице губи ключови документи и затова обвинява прокурора. Пламен Георгиев става шеф на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Експертите имат ключова роля по делата за „Софийски имоти“. Обвинителната теза се основава на разликата между цената по сделката и реалната пазарна цена на имота към момента на сключването ѝ.
Едно от делата се проваля именно заради експертизите. По него Тошко Добрев и други девет души са обвинени за неизгодната продажба на 12 имота през 2003 г. Обвинителният акт се основава изцяло на оценката на имотите, извършена от вещото лице Сашо Николов. Той е изчислил, че имотите са продадени на цена, която е с 2 милиона лв. по-ниска от реалната. По време на делото експертът признава пред съда, че експертизите му са направени по данни от интернет и експертизи на негови колеги. В една от експертизата вещото лице пише, че един от имотите се намира жк „Дружба“ 3, макар че такъв квартал не съществува (има „Дружба“ 1 и „Дружба“ 2).
Така делата за „Софийски имоти“ приключват едно след друго, но скандалите около наследството на дружеството не секват. През 2011 г. съдия Владимира Янева е назначена за шеф на Софийския градски съд. Шест години по-късно тя ще бъде отстранена от системата заради осъдителна присъда за незаконно разрешаване използването на специални разузнавателни средства.[13] Скандалите съпровождат Янева през голяма част от кариерата ѝ. Няколко дни след издигането ѝ за шеф става ясно, че по-рано тя е прекратила едно от делата срещу Тошко Добрев.[14] Въпреки че през 2002 г. тя лично сключва сделките по покупката на два магазина от „Софийски имоти“ с пълномощно от баща си. Единият магазин по данъчна оценка струва 52 хиляди лв., а сделка е изповядана за 47 хиляди лв. Другата покупка е на Билетен център на ул. „Искър“ 3, зад сградата на Министерския съвет. Помещението, което може да се използва за магазин в идеалния център на София, е с площ от 17,35 кв.м и е оценено за 16 хиляди лв. заедно със земята под него. Сделката е сключена за 17 хиляди лв. без ДДС.
По това време Комисията за разкриване и предотвратяване на конфликта на интереси току-що е формирана. Казусът с Янева е първият тест за новата институция. Съдията е оневинена с аргумент, че законът не обхваща случаи отпреди приемането му. ВСС също не се задейства и Янева е оставена на високата позиция, което на свой ред води до много други скандали.
Десетгодишната съдебна сага „Софийски имоти“ приключва окончателно[15] през февруари 2017 г. Тогава е произнесена последната оправдателна присъди срещу Тошко Добрев. Тя е за продажбата на акциите в смесеното дружество „Астрима“ за 126 хиляди лв. Прокуратурата твърди, че тази цена е занижена с 40 хиляди лв., но не успява да го докаже. Два месеца преди това приключва и делото, в което се замесва Янева. По него Тошко Добрев е обвинен в безстопанственост заради 4 договора за продажба на имоти. Прокуратурата твърди, че „Софийски имоти“ е ощетено с близо 2 млн. лв., но накрая спира да поддържа обвинението. По този процес цари истински хаос с експертизите. Вещите лица обясняват пред съда, че при оценка на недвижими имоти се използват различни методи, поради което е допустима разлика в окончателните стойности до 23%. Това обезсмисля делото.
Резултатът от цялото усилие на прокуратурата за данъкоплатците се изрязва в похарчени милиони левове за експертизи и магистратски заплати. През 2016 г. един от членовете на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ Радост Патева осъжда прокуратурата за 7000 лв. обезщетение за наказателната репресия.[16] Тошко Добрев завежда искове[17] срещу прокуратурата за седем от делата, внесени в съда срещу него. Той вероятно също ще получи обезщетение. Така страницата за „модела Софиянски“ ще бъде наистина затворена.
През 2005 г. Софиянски се евакуира в Народното събрание заради нестабилното мнозинство в Столичния общински съвет и натиска на Филчев срещу него. Следващият кмет е Бойко Борисов, който по време на целия си престой в общината се занимава с наследството на своя предшественик. Така се раждат нови, свързани с източването на дружества като „Топлофикация – София“, „Трамкар“, „Озеленяване“ и др. По част от тях прокуратурата успява да докара делата до осъдителни присъди. Темите за подписаните по времето на Софиянски неизгодни концесии за водата и боклука на града стават всекидневие за общинските съветници. Заложените мини в Столичната община ще продължат да гърмят още дълги години.
