Безславната и мъчителна агония на бившия металургичен гигант “Кремиковци” продължава. Остатъците от “сателитната” собственост на комбината, които попадат в графата “непроизводствени мощности”, се разпродават за жълти стотинки. Стотиците декари земеделска земя, които са били част от активите му, днес са сложени на тезгяха, за да може част от кредиторите му да получат макар и минимална част от сумите, които имат да вземат.
Последната продажба на терени синдикът на дружеството Цветан Банков е извършил в последния работен ден на миналата седмица (на 6 октомври). Според официално публикуваното обявление за продажбата 24.264 дка от терените са оценени колкото един маломерен апартамент в София – за 40 400 евро, или по 1.66 евро на квадратен метър. Подобна оценка, която очевидно е приета от съдията по несъстоятелността, е, меко казано, “промоционална”.
Справка в сайтовете за имоти показва, че такива имоти в промишлената зона се продават 10 пъти по-скъпо. Прави впечатление, че както и при повечето такива продажби и в този случай мераклията да напазарува осемте поземлени имота (които според обявлението се продават целокупно) е бил… един.
Макар че пред в. “БАНКЕРЪ” господин Банков не пожела да даде повече информация нито за сделката, нито за спечелилия търга купувач с аргумента, че тя по закон все още не е завършена (очаква се тези дни да бъде направен т.нар. въвод във владение). Лесно можем да се досетим, че
реално състезание в този конкурс не е имало
По наша информация фирмата, която го е спечелила, е предложила малко над цитираната оценка – близо 80 хил. лева. Или по 3.29 лв. за квадратен метър…
На този етап сделката не е вписана в имотния регистър, тъй като процедурите по нейното финализиране не са приключили. По тази причина и новият собственик на терена засега остава неизвестен. Според Банков купувачът на земите не била “някоя известна фирма”, която би провокирала интереса на медиите. Но името й не можело да бъде обявявано, докато не са готови всички документи по сделката.
Той обаче не скри, че продажбите на земи ще продължат и занапред с пълна сила, тъй като на практика това му е работата. Нещо повече, каза, че скоро се очаква на търг да бъде обявен значително по-голям терен от сега продадения.
Според Банков тези имоти не били много атрактивни, защото върху тях имало построени сгради, те пък имали различни собственици, а достъпът до тях бил неудобен. В същото време от думите му стана ясно, че все още историята на имотите на комбината е, меко казано, неясна. Определението, което даде на ситуацията, е… “пълен хаос“. Общини и частни собственици актували част от земята с, меко казано, съмнителни процедури.
Дали това е така, не можем да знаем, но ако съдим по миналогодишния финансов отчет на дружеството, Банков е имал доста работа. И я е вършил много прилежно (ако оставим настрана цената).
Сделките с имоти на фалиралия комбинат
се оказват едно от основните пера, чрез които се пълни масата на несъстоятелността. През миналата година са били продадени терени и сгради на стойност 783 531 хил. лева. Базовата им цена е била с около 46 хил. лв. по-ниска от предварително обявените оценки на продадените активи, които представляват земи, сгради, машини и съоръжения, пише в отчета на дружеството.
В края на 2015-а останалите в дружеството дълготрайни активи са оценени на 111.5 млн. лева. Но всички те са необезпечени. Краткосрочните вземания пък са за сума около 413 млн. лева. Възникналите преди ликвидацията задължения си остават такива, каквито са били и през 2014-а, когато те са били в размер на 2.86 млрд. лева.
Само официално отчетената загуба за миналата година на обявеното в несъстоятелност дружество “Кремиковци” АД е 3.98 млн. лв. от ликвидация и 163 хил. лв. загуба от стопанска дейност.
Както можем да се досетим, при темповете, при които се продават активите му, и при цените, на които става това, съдбата на кредиторите му е да останат само с хартийките, върху които са записани техните задължения.
Безпрецедентната “промоция” за продажбата на собствеността
започна още през пролетта на 2011-а. (По това време в. “БАНКЕРЪ” публикува статия под заглавие “Кремиковци” отплава срещу… 20 хил. лева”.) Тогава 26-годишният никому неизвестен бизнесмен Лъчезар Варнаджиев, чрез създадена само месец преди търга фирма “Елтрейд къмпани” ЕООД, се сдоби с активи за 316 млн. лева. Собствеността върху промоционално напазаруваната производствена площадка на комбината му бе прехвърлена на 7 юли и фирмата му светкавично беше продадена изцяло на регистрираната на Британските Вирджински острови компания (с име “Бессиън мениджмънт лимитид”). Офшорното дружество пък се управлява от Лениа Пападополу, която е директор на “Бън Секретериъл лимитид” (регистрирана на ул. “Коринто” №6 в Никозия, Кипър). Според протокола, който Варнаджиев беше внесъл за регистрация в Търговския регистър, той е прехвърлил на новата компания собствеността си (100% от капитала на едноличното си дружество) срещу… 20 хил. лева. Всъщност малко след като беше приключена сделката за закупуване на активите на металургичния комбинат, се оказа, че “Елтрейд къмпани” е влязло в консорциум с още две фирми – “Надин металс трейд” ЕООД (регистрирана на 9 март 2011-а), собственост на 38-годишния Симеон Стоянов, и “Валпет консулт” ЕООД, която е била собственост на Валентин Войнов и по това време се управляваше от Пламен Атанасов. Много бързо след това и трите компании са прехвърлени във владение на офшорки. Според Търговския регистър на 8 юни Войнов е продал фирмата си на “Спиката консултинг лимитид” – също регистрирана на Вирджинските острови и също управлявана от Лениа Пападополус. Тя е платила за това… 5 хил. лева.
На същата дата (8 юни) офшорната компания “Толедо асоушиейтс лимитид” става едноличен собственик на капитала на “Надин метълс трейд” – срещу 20 хил. лева. По това време тя се представлява от друга дама с презиме Пападопулу, но Мария. Тя е директор на “Лен Секритериал лимитид”, регистрирана в Никозия.
Така изброените офшорки получиха собствеността върху терен от около 7766 декара. В него се включват пространството пред завода (110 дка) и цялата производствена площадка на комбината заедно с всички инфраструктурни обекти, които я обслужват, административната му сграда и търговската дирекция. По това време все още имаше три запазени завода и над 15 производствени обекта. Сред прехвърлените активи бяха неработещите коксохимическо и агломерационно производство и полуработещите доменни пещи, четири железопътни гари, 170 км релсов път, 895 вагона, още всевъзможни стари сгради и направо неизчислимо количество скрап. По време на продажбата (през април) в добро състояние бяха само заводът за непрекъснато леене на стомана и производството за горещо валцуване.
Според експерти от бранша тези активи биха могли да формират едно работещо и печелещо звено. Това обаче така и не се е случило. А единствените, които през последните години “работеха”
на производствената площадка на комбината, бяха… скрападжиите
Стана ясно, че цялата сделка е финансирана със средства от Първа инвестиционна банка, която на 18 декември миналата година окончателно се официализира като собственик на земята и сградите на фалиралото “Кремиковци”. Според имотния регистър сделката е оформена като “прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг”, а оценнката й е 271.2 млн. лева.
Съседният Феросплавен завод също е прехвърлен по схемата “дълг срещу собственост”. Посочената сума за него е 2.7 млн. лева. От финансовата институция официално обявиха, че нямат намерение да задържат за себе си новите си придобивки, а ще търсят чуждестранни инвеститори за тях. А докато бъдат открити подходящите, за тях ще се грижи дъщерната й фирма “АМС имоти”.
Та на този етап обаче интерес към остатъците от разпарчетосания комбинат не се забелязва. С други думи, както банката, така и синдикът, който се грижи за останалите непродадени до този момент активи, ще се видят принудени да търсят купувачи на парче. Собствениците надали ще спечелят от това, защото така се пазарува евтино.
Въпросът, който ще бъде обсъждан още дълго, е защо още през 2009-а, когато стана ясно, че на мястото на комбината промишлено предприятие не може и не бива да има, не беше взето държавническо решение и имотите там да не бъдат раздавани без пари. Нека припомним, че още по това време имаше идеи районът “Кремиковци” да се превърне във втори градски център и реализацията на този проект да бъде предложена на истински инвеститори, които да го превърнат в такъв и да платят нормалната цена за него. Още повече че там вече са вложени милиони държавни пари, за да се изгради сериозна инфраструктура – вода, ток, пътища, газ, канал – абсолютно всичко, което е необходимо за един сателитен град.
Със сигурност това един ден ще се случи. Причината е, че някой някъде мисли (и пресмята) по-добре от тези, които ни управляват. За съжаление обаче държавата в този случай отдавна е влязла в списъка на тотално губещите.
