Узаконената проституция, неустоимите намаления на секс услугите и бумът на секс-туризма в Германия я правят дестинация номер едно за подобен тип развлечения.
Облечени с прилепнали по кожата дрехи и спортни портмонета, завързани около кръста, секс-труженичките чакат на тротоара в близост до “Хакестер Маркт”, един от най-оживените квартали за пазаруване и забавления в Берлин.
Това е обичайна гледка за последните часове на деня в столицата на държавата, известна, наред с всичко останало, и като “най-големият бардак в Европа”.
Секс-бизнесът в Германия се е разраснал главоломно, откакто проституцията бе легализирана през 2002 г.
Повече от милион мъже плащат за секс всеки ден в държавата по данни от документалния филм “Секс – произведено в Германия”, излъчен преди седмица по немската държавна телевизия ARD.
Създаден въз основата на двегодишни изследвания, част от които използват скрита камера, филмът на Соня Кенебек и Тина Солиман разобличава системата на “ол-инклузив” бардаците, в които мъжете правят колкото и какъвто секс поискат само срещу еднократна такса от 49 евро.
Филмът е посветен и на секс-туризма, в рамките на който мъже от Азия, Близкия Изток и Северна Америка идват в Германия само заради атрактивните секс-услуги.
Немското законодателство, регулиращо проституцията, е смятано за едно от най-либералните в цял свят
То бе въведено от бившето коалиционно правителство, съставено от Социалдемократичната партия (СДП) и Зелените, като опит да се гарантират правата на проститутките и достъпът им до здравни осигуровки и други социални услуги.
От този момент насам, секторите с “червени фенери” не спират да се разрастват в много големи немски градове като Берлин, Франкфурт и Хамбург, където улица “Репербан” е известна като центъра на секс-търговията.
По време на световното първенство по футбол от 2006 г., което се проведе в Германия, бардаците изникваха като гъби в близост до футболните стадиони из цялата държава, за да се погрижат за нуждите на футболните запалянковци преди и след мачовете.
Но повече от 10 години след приемането на този закон, критиците му стават все по-активни
Те твърдят, че въпреки че той е изгоден за проститутките, които са избрали сами да работят този занаят, той сериозно улеснява и дори поощрява трафика на жени от Източна Европа и страни извън ЕС, които биват склонявани или насилвани да проституират. Според официални статистики, близо две трети от приблизително 400 000-те хиляди проститутки в Германия са чужденки.
“Емигрантките, които не знаят немски, са силно зависими от други хора, които да ги доведат в държавата и да ги адаптират в нея,” коментира Рошан Хайлер, главен съветник в поделението в Аахен на “Солводи” – организация за защита на женските права, която специализира в работата с жени, принудени да проституират.
Тя не е учудена от големия брой мъже в Германия, които понастоящем плащат за секс. Според нея “това е един от ефектите на легализацията”.
“Сега никой не държи сметка на мъжете и цените са ниски”
Все пак, според информация от германската федералната полиция, броят на доказаните случаи на трафик на “бели робини” в Германия през 2011 г. – 636 – е спаднал с една трета в сравнение с периода преди десетилетие.
Кварталите на “червените лампи” също така са станали много по-големи в основните немски градове – понастоящем има около 3000-3500 законни бордеи в Германия, а сексуслугите са се превърнали в сериозен бизнес. По последни данни, годишните доходи от сексуслуги в Германия достигат 14.5 млрд. евро.
Моника Лазар, говорител по женските въпроси за партията Съюз 90/Зелените защитава закона, заявявайки, че повторното криминализиране на проституцията не е начинът за подобряване на трудовите условия в този бранш.
“Проституцията все още е подложена на социална стигма и това не се е променило през годините, откакто законът е в сила,” казва тя. “Но законът помага да се укрепи позицията на проститутките и да се гарантира, че мъжете и жените в този бизнес са по-добре защитени”.
