Прокопават тунел в Странджа заради златна треска

   
Нова иманярска вълна върлува в Странджа. Този път обект на интереса на нарушителите на закона за стари византийски монети. Става въпрос за солиди и перпери, които са служели за разплащателно средство в Средновековието. Според посвледните информаци в тази среди в района на селата Младежко и Звездец има обаче не са могли да ги пренесат защото от своя страна са били нападнати от друга дружина престъпници. В крана сметка голямото съкровище е било скрито в пещера в този район. След това обаче монетите изчезнали безследно защото е избухнало голямо земетресение в цяла Източна България. Пещерата е била разрушена, а сандъците са потънали в земните недра. В последните няколко месеца обаче местни овчари са се натъкнали на няколко пъти на старинни златни монети, които са датирали от този и от по-ранен период. Това е послужило за знак на иманярите, че трябва да търсят откраднатото съкровище. Според средновековните източници в съндъците е имало над 50 хиляди солида. Това са били данъците, които Византийската империя е събирала от огромен брой златни монети, които са били забравени там от 13 век. Става въпрос за керван, който е бил нападнат от разбойници, които са намерили цели съндъци с пари. Те именията по Черно море. По това време в тези градове е имало много активни търговски отношения, които са довели местното население да голямо благоденствие. През Странджа планина пък е преминавал важен търговски път към Константинопол. Именно на този път е бил нападнат керванът със събраните данъци. Сумата от 50 хиляди солида се равнява по сегашни мерни валутни единици на близо 100 милиона евро. Заради това и интересът на иманярите е огромен. “Действително има много големи набези на иманяри в последните години. Трябва да кажа, че те не търсят само солиди, но и други находки. Златните монети са най- атрактивни защото са и най-скъпи на нелегалния пазар. Един солид, добре запазен и 22-каратов може да бъде продаден на отбична цена в чужбина. Нелегалните търгове са стигали и до 20 хиляди евро. Най-скъпи са римските ауреуси. Те са и най-рески, но в Странджа има и такива монети. Говорим за цени над 35 хиляди евро. Наскоро в Швейцария продадоха един запазен ауреус от 1 век за 72 франка. Една добра сума за монета от 7 грама. “- това коментира пък историкът Божидар Димитров, който е и шеф на НИМ в София.
Иманярството е много стара “професия” в Странджа. Преди няколко години най-атрактивни бяха находщи като мечове, ризници, чаши, съдове и други предмети от старата ни история. Често бяха намирани и златни турски лири, които също имат добра нумизматична стойност. Сега обаче хит са византийските монети и търсеното съкровище. За период от два месеца край Младежко са разкопани над 200 декара земя в търсене на златото. Земята на запад от селото вече прилича на кална нива. Също важи и за терените южно от Звездец, за които се предполага, че има ценно имане. На този етап обаче освен няколко медни монети, друго не е открито.
“В Странджа има много медни монети. Има разбира се и голям брой злато, което все още не е открито. Искам да предупредя иманярите, че ще им е много тредно да открият голямото съкровище, което търсят. Минали са векове, земните пластове са се променили. Преди години така имаше мания за съкровището на Вълчан войвода. Носеха се легенди къде е скрито то, колко е златото. Оказа се, че такова съкровище намя. Самият той е носел всичко със себе си или с дружината. Не е оставял никъде делви с пари. Бил е заможен човек, но тези легедни за заровени негови пари са чиста измислица. Иманярите често се водят от подобни слухове и си губят времето с месеци. В същото време нанасят големи вреди по част от историческите находища. Унищожават ценни реликви или направо цели старннни жилища или гробници само и само да извадят някой грам злато. Така обаче вредят страшно много на археолозите. Копаейки в земята те заличават исторически паметници и нарушават земните пластове, по които можем да съдим находките от коя епоха са. А е имало случаи да се разкопават и намират предмеди и от преди 20 века. Иманярите обаче не се интерисуват от това, а от “съкровища”- коментира още Димитров.
Интересен факт е, че в Странджа търсачи на находища не са само български групи. Има и “експедици” от Русия, Чехия и Румъния, където съко иманярството е силно застъпено като дейност. Злато търсят и турски иманяри, които също разполагат са някаква информация за заровени съкровища. Странджа е една от най-атрактивните планини, защото през планината е минавал важен път както за Константинопол, така и за Цариград/Истанбул/  по-късно.   Освен това, тук често са били скриване и заграбени съкровища от пирати. Тази дейност е била силно развита в периода 11-15 век, когато в Черно море са върлували десетки банди от различни националности. Те са нападали търговските кораби най-вече от Венеция и Генуа, които са развивали сериозни дейности в Средновековието и са имали бизнс-отношения с много градове по крайбрежието. Част от заграбената плячка е била скривана в планината заради невъзможността да бъде пренесена. Най-често това е ставало в района на днешен Ахтопол и на юг до Синеморец. Там е било най-лесно плячката да бъде скрита, защото планината буквално влиза в морето. Заради това и Странджа е много желана планина от иманярите. В същото време в последното десетилетие на мода излезе и подводното иманярство. Цели експедииции се пускат под вода и търсят потънали кораби и залтни кюлчета и монети в тях. Според историческата наука по родното крайбрежие в Средновековието има потънали над 200 кораба. Заради това и иманярите търсят вече и злато под вода. За да се гмуркат успешно обаче е необходима и много сериозна екипировка и подготовка. Това като инвестиция излиза много по-скъпо. Освен това и винаги има опасност родните гранични катери да ги открият и заловят. Една подобна експедиция с осигуряване на подходящ плавателен съд може да излезе като предварителен разход и 100 хиляди лева. Докато при ровенето  в планината са необходими топли дрехи, металотърсач и повече упоритост.
Новата мода по византийското злато е продиктувана и от световните тенденции. В последните години много частни колекционери започнаха да изкупуват редки златни монети от Средновековието и по- ранни епохи. Те са най-вече от Италия, Швейцария, Англия и Германия. Има и силни и платежоспособни колекционери и в САЩ и Австралия, които обаче играят на по-едри ценности. В България пазарът е много свит, като играчите са няколко и се броят на пръстите на двете ръце. Те обаче са предпазливи в последните години и предпочитат да играят на легалния пазар. Другите са малки търговци, които често играят ролята на посредници в чужбина, отколкото те да закупят нещо със свои пари. Така бизнесът е отворен основно зад граница.
“Действително по-голямата част от заграбеното се изнася. Най-сериозната дестинация е Италия, но има и други страни. Това нанася напоправими щети на цялата историческа наука. В последните години с активното съдействие на полиция и разследващи органи, както от наша така и от италианска страна успяхме да си върнем част от продадените вещи или предмети, но това е капка в морета, в сравнение с реално заграбеното. Иманярството е много голям проблем не са у нас, но аз мога да говоря, че в България то е вече с мащабите на истинско бедствие. Истината е, че от него трудно се печели. Наистина има хора, които са направили много пари, но те са малко. Иманярството е цяла мафия, но в нея, както и в другата престъпност печелят малцина. Другите само се изхранват. Лошото е както ви казах, че това нанася тотални щети, които не могат да бъдат поправени. Според мен законите трябва да са по-сурови и органите на реда по-настоятелни в откриването на търговия с древни монети и предмети. Това би спряло поне до определена степен иманярите.”- коментира още професор Божидар Димитров. Самият солид реално е разменна монета още от времето на късната римска империя. Тя е пусната в обращение през 309 година от новата ера от император Константин Велики. Теглото и е 4,55 грама и е с 22-каратово златно покритие. Солидът е заменил ауреуса като основно парично средство. По мерки представлява 1/72 част от римския фунт. Дълго време тя остава основната монетна платежна единица в Римската империя, а след това и във Византия. Гръцкото название на византийския солид е номизма (nómisma), а в Европа е често наричана безант или бизантин.Освен солида, са се сечали и златни монети със стойност 1/2 от солида (семис) и 1/3 от солида /триенс/, във Византия по-известна като тремис.
Интересен е факта, че местните хора в Странджа наричат намерените монети солиди с названитето “константинак”. Явно това идва от името на император Константин, който пръв е въвел монетите. Това наречие е останало от дълги векове и е заседнало в народната памет. Иманярите обаче не се интерисуват толкова от историята, колкото от печалбите. А това понякога е пагубно както за науката, така и за самите тях.