Български работници се трудят при нечовешки условия в месарски заводи в Испания. Нашенците са се цанили за сравнително добри пари, но с много уловки и при невероятно тежки и примитивни засимости от страна на техните работодатели. Според договорите им, заплатите, които трябва да получават са 2000 евро на месец.
Тези пари обаче не са част от обикновената система работник-работодател, а на базата на лични договори. Според тях българите плашат целите данъци и осигуровки, както и допълнителни налози, които са характерни за този тип контракти. Така от първоначалната сума се вадят около 700 евро за данъци и осигуровки. След това се вадят още по 300 евро за храна и дрехи, които се дават от завода, но реално се плащат от хората. Така чисто на месец остават 1000 евро, които са крайно малко пари за подобен род работа. Условията в цеховете са много тежки, работата е крайно интензивна, а почивките са по 15 минути на 3 часа. Работи се минимум 9 часа, като смените понякога достигат до 14 часа, при необходимост. Работниците често получават травми, имат наранявания и счупвания на ръцете заради тежкия труд. Повечето от тях не изкарват повече от шест месеца, а някои получават и заболявания на сърдечно-съдовата система, както и тежки нервни сривове. Тражират се различни видове месо, пренасят се замразени трупове на животни или се бутат огромни колички с разфасовани продукти. Подобни заводи има край Мадрид, Валядолид, Бургос, Сарагоса, Барселона, Гранада и Билбао. Това са най-големите, има и още десетки по-малко фабрики, в някои от които условията са още по-тежки. В тях освен българи работят и румънци, сърби, босненци, албанци и украинци.
