Mеждународната агенция Standard&Poor’s (S&P) запази непроменен дългосрочния кредитен рейтинг на България на ниво BB+ със стабилна перспектива.
Краткосрочната оценка държавния дълг в чуждестранна и местна валута също остава без промяна на ниво B, съобщиха от Министерството на финансите.
Ниското равнище на доходите на човек от населението, слабата институционална среда, ограничените възможности за провеждане на парична политика и високият дял на кредити и депозити в евро са основните ограничаващи рейтинга фактори, посочени от агенцията. Същевременно оценката на страната е подкрепена от умереното равнище на правителствен дълг от близо 20% от БВП, както и от умерената външна задлъжнялост. Всъщност именно рейтингът е основният барометър за рисковете в България и е основата за взимане на решения от страна на чуждите инвеститори. Въпреки ниския рейтинг обаче правителството продължава да се финансира при изгодни условия навън. Причините за това остават ниското ниво на дълга и жаждата за доходност от книжа на възникващите пазари, при положение че американските и европейските държавни облигации носят много ниска доходност в момента – близо до нулата.
От S&P повишават двойно прогнозата си за българската икономика до 3% ръст на БВП през 2015 г., но очакват в следващите три години темповете да се успокоят.
Трайни предизвикателства
Преди седмица друга от международните агенции за кредитен рейтинг – Fitch, също запази без промяна оценката си за България. Присъденият от Fitch рейтинг BBB- обаче е инвестиционен, докато този на S&P остава в подинвестиционната част на скалата (т.нар. ниво junk – боклук). През 2010 г. обаче България скъса договора с Fitch с мотива, че не са нужни толкова много агенции, както и заради съкращаване на разходи. България има договори с Moody’s и S&P. Малко преди да се откаже от услугите на Fitch, агенцията няколко пъти заплашваше, че ще свали рейтинга. Въпреки че България нямашe договорни отношения, тя продължи да поставя оценки.
Standard&Poor’s свали оценката си за страната до това равнище в края на 2014 г. заради фалита на КТБ и проблемите с ПИБ, като още преди това неколкократно предупреждаваше за подобен ход заради нестабилността по времето на кабинета “Орешарски”. През юни 2015 г. при предишната си оценка агенцията отново запази рейтинга без промяна.
В сегашния си анализ от S&P отбелязват, че оценката на страната би могла да бъде подобрена, ако България съумее “ефективно да адресира проблемите в управлението си”, което би позволило на икономиката да повиши потенциала си за растеж и да привлече повече чуждестранни инвестиции. Промяна на рейтинга в посока надолу би могла да стане факт, ако предстоящите проверки на качеството на активите и стрес тестовете в банковата система покажат, че местният банков сектор се нуждае от значителна допълнителна подкрепа от страна на правителството, или при отчетени изходящи финансови потоци, които биха създали напрежение върху платежния баланс.
Според анализаторите от агенцията финансовият сектор остава изправен пред важни предизвикателства, но са направени усилия за намаляване на рисковете, включително предстоящите догодина проверки.
Временно ускорение
От S&P повишават прогнозата си за българската икономика и вече очакват през 2015 г. тя да отбележи ръст от 3% (в сравнение с прогнозирани преди 1.5%) благодарение на ускореното усвояване на еврофондовете през годината. От агенцията обаче отбелязват, че в следващите три години темповете на растеж ще отслабнат до около 1.5-1.7% заради очаквания лаг преди новите публични инвестиционни проекти, финансирани от европейските фондове през новия бюджетен цикъл, да наберат инерция.
Независимо от повишените правителствени разходи силата на възстановяването остава под въпрос, доколкото вътрешното търсене все още не успява да набере достатъчно инерция след кризисните 2008-2009 г., посочват от S&P. Очакванията им са вътрешното потребление да надвиши равнищата си от 2008 г. едва през 2016 г.
Прогнозата на анализаторите е, че България ще успее да се вмести в ограничението за бюджетния дефицит, като през 2015 г. той ще се свие до 2.8% (на начислена основа) и ще продължи да намалява в следващите години, достигайки 2% от БВП към 2018 г.
“След държавната подкрепа за банковия сектор консолидираният държавен дълг се повиши с 9 процентни пункта до 27% от БВП през 2014 г. Очакваме фискалният дефицит да продължи да бъде финансиран чрез дълг през целия разглеждан период до 2018 г., като брутният консолидиран държавен дълг се повиши допълнително до 33% към края на 2018 г.”, отбелязват от агенцията.
