България вече има редовен кабинет. Поне формално това би трябвало да означава, че политическата криза, която обхвана страната през 2020 г., вече е приключила. След 2021 г., когато дойде краят на тогавашното управление, доминирано от ГЕРБ, в страната два пъти бяха създавани редовни правителства (кабинетът на Кирил Петков и този на Денков и Габриел). И в двата случая те имаха кратък живот.
Правителството на Кирил Петков принадлежеше на формациите, които активно участваха в протестите през 2020 г., насочени срещу ГЕРБ и техните управления, започнали през 2009 г. и с малки изключения, продължили до 2021 г. Този кабинет показа, че протестът, започнат и подкрепян от президента Румен Радев, не разполага с достатъчно обществена енергия, за да е възможно въз основа на него да се формира стабилно парламентарно мнозинство и сплотена изпълнителна власт, която да управлява с ясни цели и приоритети.
След като правителството на Кирил Петков беше свалено, политическата ситуация, зададена от Радев, практически остана без развитие. В страната продължаваха съществуването си двете конкуриращи се обществени енергии, нито едната от тях обаче не можеше да спечели превес над другата. От едната страна беше статуквото (ГЕРБ), от другата – партиите на протеста (ПП; ДБ; ИТН; БСП).
Правителството „Денков – Габиел“ беше опит за договаряне на управленска формула между статуквото и част от партиите на протеста. ДБ и особено ПП вече се бяха дистанцирали от Румен Радев и си бяха изградили ясен и разпознаваем проевропейски и атлантически облик. И независимо, че не можаха да спечелят избори нито заедно, нито поотделно, те станаха автентичен носител на целите и приоритетите, които от десетилетия са заложени в българската политика – Шенгенско членство, приемане на еврото, активно участие в системата на международните отношения.
Именно обстоятелството, че ПП/ДБ бяха по-убедителният носител на тези цели и приоритети, те имаха водеща роля в кабинета „Денков – Габриел“, макар че и тогава първа политическа сила беше ГЕРБ. Едва 9 месеца след като беше конституирано, това правителство се превърна в история. То постави основата за пълноправното влизане на страната ни в Шенгенското пространство, което се случи в началото на 2025 г. Този резултат не можеше да се постигне без важната парламентарна роля на ГЕРБ, изпълнителната власт обаче беше доминирана от ПП/ДБ. Независимо, че подкрепяха общо правителство, конкурентните отношения между ГЕРБ и ПП/ДБ не бяха преодолени. Дори по-скоро се утвърдиха като такива.
След края на жизнения път на този кабинет и след поредните предсрочни избори, ГЕРБ започна да опитва да си върне ролята на основен носител на целите и приоритетите, свързани с продължаването на евроинтеграцията на страната. Преговорите с ДБ не се оказаха сполучливи, но пък се оказа, че има и друг вариант – управление на ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепа от АПС (Доган). То вече е конституирано и съдбините на България са в неговите ръце. От гледна точка на евроинтеграцията и атлантизма, тук ГЕРБ силно изпъква на фона на партньорите си. Кабинетът „Желязков“ обаче трябва да бъде анализиран съобразно едни други особености.
За първи път след 2021 г. се постига съгласие между обществените енергии, които се бориха една срещу друга по време на протеста и които останаха трайно конкурентни в годините след това. Енергията на статуквото до 2021 г. (ГЕРБ) и енергията на протеста – тази част от нея, която остана близо до Радев, изразяваща се в ИТН и БСП (след Нинова) направиха правителството на Росен Желязков възможно. Става дума за правителство, доминирано от ГЕРБ, като първа политическа сила, с двама младши партньори и една подкрепяща формация. Или казано с други думи – кабинет, конституиран по най-стандартния начин, като в основата му стои договарянето между двете обществени енергии.
Може да се каже, че след като нито едната от енергиите не можа да се наложи над другата, беше потърсен компромис, който слага край на конкуренцията между тях. Ето това е новото в случая и по тази причина следва да се приеме, че поне формално краят на политическата криза е настъпил. Важно е да се отбележи, че този път президентът Радев не само не се опитваше да възпрепятства, а по-скоро подпомагаше процеса по формирането на редовен кабинет. С това Радев де факто се отказва от стремежа си да бъде алтернатива на политическата система и се връща в конституционната рамка, предвидена за президентската институция.
Най-вероятно кабинетът „Желязков“ ще има по-дълъг живот отколкото изглежда на първо време. Формациите, които участват в него или го подкрепят, нямат интерес от нови предсрочни избори. Ако все пак се стигне до предсрочно прекратяване на неговия мандат, то това би се случило по силата на обстоятелства, които са извън правителството и то няма контрол над тях. Такова обстоятелство може да се окажат президентските избори през есента на 2026 г. Дотогава обаче все още има доста време.
Новото редовно правителство ще изпълнява най-вече политика, изработвана и предлагана от ГЕРБ. Това ясно личи от разпределянето на министерствата между управляващите формации. ИТН и БСП заедно имат 8 министерства срещу 11 на ГЕРБ. Освен това министерствата, през които де факто се управлява държавата, до едно са на ГЕРБ. Финансите, вътрешните и външните работи, както и отбраната ще бъдат управлявани от министри, излъчени от формацията на Борисов.
Извървяването на пътя към еврозоната изисква разумно управление на публичните финанси, което следва да се осигури от министерството на финансите. Вътрешната сигурност, гарантирането на правата на гражданите и на законността са функции на МВР. А в сегашната сложна среда на международна сигурност МВнР и министерството на отбраната имат ключова роля за позиционирането на страната на международната сцена и за развитието на нейния отбранителен капацитет.
До голяма степен качеството на кабинета „Желязков“ ще зависи от управлението на тези 4 министерства и от взаимодействието между тях. Енергийната сигурност също е важна част от националната сигурност особено в условията на толкова сложа международна среда. Така че тук под номер 5 можем да добавим и министерството на енергетиката. То обаче също е в квотата на ГЕРБ, което единствено потвърждава изложените дотук обстоятелства.
По време на управлението на кабинета „Желязков“ ще настъпи прекрояване на партийната система. Бойко Борисов отлично разбира това и вече отбеляза, че неговата формация вероятно ще претърпи определени електорални щети. Това обаче дори в по-голяма степен важи за младши партньорите БСП и ИТН, както и за подкрепящата формация АПС (Доган).
След края на мандата на правителството (когато и да е това) не е сигурно дали социалистите и хората на Слави Трифонов ще са запазили достатъчно електорална подкрепа за влизане в Народното събрание. Клетвите и заклинанията при тях, че никога не биха управлявали с ГЕРБ бяха повтаряни в продължение на години. А понякога бяха и подсилвани с мъдрости от зулусите и други запомнящи се екстравагантности.
Сега и ИТН, и БСП много лесно могат да бъдат поставени в обяснителен режим, а това няма да е от полза за тях като участници в управлението. Няма да е от полза за тях и от гледна точка на образа им пред избирателите. ГЕРБ ще останат стабилни дори и ако претърпят щети като следствие от това управление. За БСП и ИТН обаче същото едва ли е валидно, включително и поради факта, че техният електорален потенциал е далеч по-малък.
По време на следващите парламентарни избори най-вероятно партийната система ще се състои от 4 основни формации – ГЕРБ, ПП/ДБ, „Възраждане“ и ДПС. Управлението на кабинета „Желязков“ със сигурност ще бъде белязано от съперничеството между двете ДПС-та. Доган ще опитва да запази позиции, а Пеевски да спечели нови и да продължи процеса по привличане на целия традиционен електорат на ДПС към себе си.
Ако управлението е добро това ще е шанс за Доган. Ако има по-сериозни дефицити шансът съответно ще е за Пеевски. Електоралният потенциал на Пеевски е по-голям от този на Доган. В този смисъл е много вероятно АПС (Доган) да се задвижи към санитарния минимум и отвъд него, подобно на БСП и ИТН, макар и с по-бавен темп, може би!
Това, което със сигурност може да се каже, е, че когато настъпи времето за следващите парламентарни избори, електоралната динамика вече ще се е случила и тя ще проличи в резултатите. Това означава, че вече ще е налице една различна политическа среда. Вероятно ще е по-функционална и ще позволява формирането на по-ясни и по-малко компромисни мнозин
