В света не е предприемана ядрена атака от 9 август 1945 г. – унищожаването на Нагасаки, три дни след заличаването на Хирошима от картата. През октомври 1962 г., по време на Кубинската ракетна криза, светът беше близо до ядрен ужас. И така, днес, може ли Владимир Путин, след близо 80 години “разубеждаване”, да натисне червения бутон на апокалипсиса? Това е нещото, в което той иска да повярвате, пише френското регионално издание La Depeche du Midi.
В момента всичко е въпрос на време в проточилия се конфликт между Русия и Украйна. В САЩ до няколко седмици администрацията на Тръмп ще смени тази на Джо Байдън. И въпреки, че човекът с оранжевия перчем обеща да постигне мир за 24 часа, никой не знае какво ще направи този нов президент. И дали наистина ще направи това, което каза?
Без съмнение Доналд Тръмп вярва, че ако подарим на Путин Донбас и Крим, кремълското чудовище ще изтегли танковете си с усмивка. Но играта не е непременно равностойна. Тръмп е покер играч. Той може да залoжи всичко и в същото време да блъфира. Путин е шахматист, който крие ходовете си. Както при войната в Украйна, той си беше наредил пешките, но никой не го беше видял…
Не е сигурно обаче, че дял от украинския пай ще стигне на Владимир Путин. Според много наблюдатели това, което той иска, е по един или друг начин да държи Украйна изцяло под свой контрол. Дори границите да бъдат изгладени, Путин трудно би приел, точно на ръба на своята империя, демокрация, която винаги е била ориентирана към Европа, НАТО, във всеки случай, не към бившия “голям брат”.
Несъмнено усещайки, че Москва няма да поддаде, каквото и да се случи, Вашингтон току-що даде разрешение на Киев да използва оръжията си с голям обсег, просто за да сдържа руската настъпателна машина. Затова Путин отбелязва, че сплашването му не е имало ефект. И така, отново, както от началото на конфликта, той размахва ядрени оръжия. Трябва ли обаче да му вярваме?
Дори и с “тактически” удар, ограничен до украински град, например, Путин би поел огромен риск. Освен това той не е самоубиец, той следва логиката и използва всички възможни средства, а сплашването е едно от тях. Той знае, че всяка ядрена атака автоматично ще предизвика апокалипсис. Но зад тази заплаха трябва преди всичко да разберем, че той никога няма да пусне плячката си сам.
След Хирошима Албер Камю пише в “Борба”: “Това вече не е молитва, а заповед, която трябва да премине от хората към правителствата, заповед да се избере окончателно между ада и разума.”
Но слуша ли Путин народа си?
