Множество села във Великотърновска област са като откъснати от света заради липса на обществен транспорт и достъп до услугите в големите градове, пише “Борба”.
Тенденцията се задълбочава, тъй като превозвачите отказват автобусите да возят по няколко пътници и да покриват нерентабилните маршрутни линии. Общините пък нямат право да субсидират транспортните фирми, тъй като нарушават закона. Омагьосаният кръг трудно ще се разкъса, а за да стигнат до града, пенсионери са принудени да плащат солидни суми от малките си пенсии за таксита.
От август автобусната линия през павликенското село Вишовград е спряна. В населеното място живеят над 200 души. Голямата част от тях са възрастни и самотни жени, които няма как да стигнат до Павликени.
„Доволна бях, когато имаше автобус, обаче, като го спряха, стана трудно. Който няма кола като мен, е затруднен. Налага се да се ходи до града за лекарства, за лекарски преглед, да си напазаруваме. За нас, възрастните хора, е много трудно“, споделя Ружа Игнатова от село Вишовград.
При спешни случаи пенсионерките ползват такси до града или се молят на познати и роднини да им купят каквото им е потребно.
Когато на мен ми се налага и нямам друг вариант, ползвам такси, като плащам 16 лева в едната посока и ходенето до Павликени ми излиза 32 лева. С нашите минимални пенсии смятам, че това са много пари. Два пъти ако ми се наложи в месеца – това са 70 лева. С тази сума аз ще изкарам една седмица. Все по-рядко успяваме да ходим на лекар, а от стоматологични услуги не помним откога не сме се възползвали“, коментира Мария Николова, и посочва безлюдната спирка в центъра на селото, която пустее и се руши.
Възрастните не могат да направят и споделено пътуване и да си разделят разходите за таксиметровата услуга, защото лекарствата им са изписани на различни дати.
Кметът на Вишовград и местните знаят, че поддържането на автобусна линия е нерентабилно за превозвача, и предлагат решения за проблема.
„Хората имат нужда и се налага да ползват комшии и приятели, за да им доставят медикаменти и продоволствия. Освен държавата да субсидира фирмите, да им се дават пари и да могат да покриват разходите, друг изход от кризата няма. Хората ще са доволни на транспорт два пъти седмично“, категоричен е Иван Иванов, кмет на село Вишовград.
В съседното село Емен, което попада в обхвата на община Велико Търново, положението е същото.
От началото на тази година жителите са без обществен транспорт, напълно изолирани от комунални и здравни услуги във Велико Търново и Павликени.
„Още преди година спряха автобуса от Велико Търново за Павликени и обратно. Преди това имахме превоз сутрин и вечер. Има къщи за гости, има много туристи, през лятото е много оживено, идват чужденци, но човек може да се придвижи единствено с личен автомобил“, споделя Иванка Атанасова от с. Емен.
„Проблемът е в цяла България и засяга малките населени места, които са отдалечени от общинските центрове. За съжаление, тенденцията е такава – всяка година обявяваме обществена поръчка, няма подадени оферти дори след удължаване на срока на тази поръчка. Правили сме опити, както и разчети за допълнителни автобусни линии, разширяване на маршрутната схема – част от тях директно да се финансират от Общината. Имаме анализи, знаем колко ще ни струва годишно, но за съжаление, нямаме право да субсидираме търговски частни дружества, тъй като попадаме под ударите на закона за държавния бюджет“, коментира кметът на Павликени инж. Емануил Манолов.
Заради това в Общината обмислят да създадат автобусно-транспортно дружество, каквито има в някои български градове, и да закупят автобуси.
Въпреки че такива фирми също са на голяма загуба, ще изпълняват социални функции и няма да допускат жителите на малките села да бедстват.
