Споменаването на астрономични явления в древни документи служи като важен източник на информация. Чрез тях може по-точно да се датират събитията, за които се говори в текстовете.
Разбира се, към тези древни документи се отнася и Библията. А вероятно най-значимият астрономичен обект, който се описва в нея, е Витлеемската звезда. Нейната поява в небесата ознаменува раждането на Исус Христос.
В Евангелието от Матей се казва, че когато я видели, влъхвите (така в Библията са наречени персийските жреци-зороастрийци) разбрали, че ще се роди „Цар на Юдея“. И се отправили на път към град Витлеем, за да го почетат. А от името на града произлиза и названието Витлеемска звезда. Съществуването на Витлеемската звезда обаче остава недоказано. И мнозина учени отдавна се опитват да намерят точната хипотеза, която да обясни, какво се крие под това название.
Основен кандидат за тази роля е Халеевата комета. Тя за пореден път е преминала близо до Слънцето през 12 г. пр.н.е. Към „кометната“ версия за Витлеемската звезда са се придържали и някои от най-известните християнски богослови – Йоан Дамаскин и Ориген, например. Докато официално църквата се придържа към тезата, че Витлеемската звезда е чудо. И след като е изпълнила предназначението си, просто е изчезнала.
Възможно е също наистина да се касае за „истински“ нова звезда. Пръв подобна идея лансира известният италиански математик, механик, философ и астролог от XVI век Джироламо Кардано. Тогава той посочва като вероятни кандидати две нови звезди. Едната, появила се през 5 г. пр. н.е. в съзвездието Орион. Другата била малко по-късната нова, появила се в съзвездието Козирог.
Но има и още едно явление, наричано „съединение на космически тела“, което може да обясни феномена Витлеемска звезда. При съединението визуално на небето космическите обекти се наблюдават близо едно до друго. Това не означава, че и в пространството се сближават на минимални разстояния едно от друго.
В полза на тази хипотеза е фактът, че съгласно текстовете на Евангелието, обикновените жители на Юдея не са забелязали никаква „чудна“ звезда. В същото време, жреците и астролозите винаги са отдавали на подобни явления прекалено голям смисъл. И по тях са съставяли свои тълкувания и предсказания.
Грант Матюс, професор по теоретична астрофизика и космология в Университета Нотр Дам (Индиана, САЩ), проучва „проблема Витлеемска звезда“ в продължение на повече от 10 години. Той изказва предположението, че най-вероятното обяснение трябва да се търси точно в хипотезата, която говори за съединение на космически обекти.
Според професора, през 4 г. пр.н.е. се случва много рядко съединение на небесни тела: Слънцето, Юпитер, Луната и Сатурн се „събират“ заедно в съзвездието Овен, докато Венера е наблизо в Риби, а Меркурий и Марс се намират от другата страна – в Телец. Освен това, по същото време точката на пролетното равнодентсвие също се проектира в съзвездието Овен.
Както е добре известно, когато Слънцето се намира в точката на пролетното равноденствие, денят и нощта са с почти еднаква продължителност; много от древните народи са ползвали точно този момент за отбелязване на началото на новата година, а настъпилата пролет са асоциирали с възраждането на природата и нов цикъл на обновяване на живота.
От друга страна, Сатурн в римската митология е богът, даряващ живот и плодородие. Когато планетата е близо до точката на пролетното равноденствие, едновременно със Слънцето, Луната и Юпитер, астролозите и жреците виждали в това явление предзнаменование за раждането на владетел с много особена съдба.Тези детайли професор Матюс използва в подкрепа на тезата, че такова забележително разположение на планетите, Слънцето и Луната, са изпратили влъхвите на поклонение във Витлеем.
Използвайки компютърни модели, Матюс е изчислил, че разположението наистина е рядко – подобно съединение се повтаря едва през 16 000 години, но тогава точката на пролетното равноденствие няма да се проектира в съзвездието Овен (в наши дни, заради световната прецесия, тя вече е отместена в съзвездието Риби).
Абсолютно същото съединение, като това на „Витлеемската звезда“, ще се случи едва след 500 000 години, когато прецесията ще е „върнала“ проекцията на точката на пролетното равноденствие отново в рамките на съзвездието Овен, а останалите космически тела ще се наредят по същия начин, по който са били през 4 г. пр.н.е.Споменаването на астрономични явления в древни документи служи като важен източник на информация. Чрез тях може по-точно да се датират събитията, за които се говори в текстовете.
Разбира се, към тези древни документи се отнася и Библията. А вероятно най-значимият астрономичен обект, който се описва в нея, е Витлеемската звезда. Нейната поява в небесата ознаменува раждането на Исус Христос.
В Евангелието от Матей се казва, че когато я видели, влъхвите (така в Библията са наречени персийските жреци-зороастрийци) разбрали, че ще се роди „Цар на Юдея“. И се отправили на път към град Витлеем, за да го почетат. А от името на града произлиза и названието Витлеемска звезда. Съществуването на Витлеемската звезда обаче остава недоказано. И мнозина учени отдавна се опитват да намерят точната хипотеза, която да обясни, какво се крие под това название.
Основен кандидат за тази роля е Халеевата комета. Тя за пореден път е преминала близо до Слънцето през 12 г. пр.н.е. Към „кометната“ версия за Витлеемската звезда са се придържали и някои от най-известните християнски богослови – Йоан Дамаскин и Ориген, например. Докато официално църквата се придържа към тезата, че Витлеемската звезда е чудо. И след като е изпълнила предназначението си, просто е изчезнала.
Възможно е също наистина да се касае за „истински“ нова звезда. Пръв подобна идея лансира известният италиански математик, механик, философ и астролог от XVI век Джироламо Кардано. Тогава той посочва като вероятни кандидати две нови звезди. Едната, появила се през 5 г. пр. н.е. в съзвездието Орион. Другата била малко по-късната нова, появила се в съзвездието Козирог.
Но има и още едно явление, наричано „съединение на космически тела“, което може да обясни феномена Витлеемска звезда. При съединението визуално на небето космическите обекти се наблюдават близо едно до друго. Това не означава, че и в пространството се сближават на минимални разстояния едно от друго.
В полза на тази хипотеза е фактът, че съгласно текстовете на Евангелието, обикновените жители на Юдея не са забелязали никаква „чудна“ звезда. В същото време, жреците и астролозите винаги са отдавали на подобни явления прекалено голям смисъл. И по тях са съставяли свои тълкувания и предсказания.
Грант Матюс, професор по теоретична астрофизика и космология в Университета Нотр Дам (Индиана, САЩ), проучва „проблема Витлеемска звезда“ в продължение на повече от 10 години. Той изказва предположението, че най-вероятното обяснение трябва да се търси точно в хипотезата, която говори за съединение на космически обекти.
Според професора, през 4 г. пр.н.е. се случва много рядко съединение на небесни тела: Слънцето, Юпитер, Луната и Сатурн се „събират“ заедно в съзвездието Овен, докато Венера е наблизо в Риби, а Меркурий и Марс се намират от другата страна – в Телец. Освен това, по същото време точката на пролетното равнодентсвие също се проектира в съзвездието Овен.
Както е добре известно, когато Слънцето се намира в точката на пролетното равноденствие, денят и нощта са с почти еднаква продължителност; много от древните народи са ползвали точно този момент за отбелязване на началото на новата година, а настъпилата пролет са асоциирали с възраждането на природата и нов цикъл на обновяване на живота.
От друга страна, Сатурн в римската митология е богът, даряващ живот и плодородие. Когато планетата е близо до точката на пролетното равноденствие, едновременно със Слънцето, Луната и Юпитер, астролозите и жреците виждали в това явление предзнаменование за раждането на владетел с много особена съдба.Тези детайли професор Матюс използва в подкрепа на тезата, че такова забележително разположение на планетите, Слънцето и Луната, са изпратили влъхвите на поклонение във Витлеем.
Използвайки компютърни модели, Матюс е изчислил, че разположението наистина е рядко – подобно съединение се повтаря едва през 16 000 години, но тогава точката на пролетното равноденствие няма да се проектира в съзвездието Овен (в наши дни, заради световната прецесия, тя вече е отместена в съзвездието Риби).
Абсолютно същото съединение, като това на „Витлеемската звезда“, ще се случи едва след 500 000 години, когато прецесията ще е „върнала“ проекцията на точката на пролетното равноденствие отново в рамките на съзвездието Овен, а останалите космически тела ще се наредят по същия начин, по който са били през 4 г. пр.н.е.
