Кошмарът на Странджа

Липсата на държавна политика е на път да ликвидира окончателно и останалите малки селища в България Страшна агония мъчи селата в красивата Странджа планина. В последните години те са силно обезлюдели и постепенно вървят към заличаване. В някои от тях живеят по 15-20 старци и няма никакви изгледи картината да се промени в скоро време. Особено застрашително е положението на Заберново, Визица, Калово, Кости. Други села, като Индже войвода, Крушевец, Младежко, Бръшлян, Ясна поляна и Ново Паничарево, крепят засега положението, но и там процесите са същите. 65-годишният пенсионер пчелар Велко Велков от Индже войвода твърди, че преди 25-30 г. селото е наброявало 1500 жители. Сега те са 220 и постоянно намаляват Имало и голямо местно стопанство, в което са работели над 300 души. В селото обаче местната кооперация отдавна не функционира и хората нямат никакъв поминък. Самият Велков си докарва някой лев върху пенсията, като отглежда пчели. Той има близо 120 кошера. Работата обаче е трудна, изисква много време и усилия. След това пък трябва да се търси реализация на продукцията, което още повече усложнява нещата. Като Велко Велков има още хора, които си вадят допълнителни доходи с пчеларство. Липсата на държавна политика обаче е на път да ликвидира част от селата в този иначе красив район на България. Много е тежко положението и в селата като Пънчево, Белила, Богданово, Варовник, Евренозово и Близнак. В някои от тях няма дори и селски магазин, където хората да пазаруват Много често старците молят своите близки и деца да им купуват продукти от други места и да им носят запаси за по-дълго време. Пътната инфраструктура също е плачевна, което пък е сериозна пречка пред развитието на селския туризъм. Това е една от възможните алтернативи за развитие на този район. Въпреки големите обещания обаче никой от кметовете в местните общини не е свършил нещо съществено. Повечето от селата са в общините Созопол, Приморско и Царево. Съвсем очевадно обаче тамошните кметове и съветници се занимават повече с въпросите на морския туризъм и никой не се сеща за селата наблизо. Някакви опити се правят в Малко Търново и Средец, но заради ниския икономически потенциал на тези общини възможностите са малко. Заради все по-задълбочаващите се проблеми няма и много желаещи специалисти, които искат да станат джипита в региона. Пред лекарите се стоварват куп проблеми – те трябва да работят при много тежък режим само с възрастни хора, трябва да изминават и големи разстояния от село на село. В същото време заради обезлюдяването трудно могат и да си намерят достатъчен брой пациенти за договор с НЗОК. Така се налага едно джипи да работи с над десет села, за да си докара хора за договор с касата Природата в Странджа е все още запазена и много девствена. Тук няма следи от намесата на промишлени предприятия или друг вид стопанска дейност, замърсяваща околната среда. Преди години след решение на БКП се прие планът Странджа – Сакар за подобряване на стандарта на живот на хората в района и заселването му с млади хора. В последните години обаче и централната, и местната власт нехаят за проблемите на хората тук. А те са предимно пенсионери. Така бавно, но сигурно селата в Странджа отиват към изчезване. При сегашните темпове, за да се обезлюди почти напълно районът, ще са необходими не повече от 20 години.