500 милиона долара. На толкова се изчислява богатството на Андрей Луканов месеци преди да бъде застрелян. Той бе убит преди повече от 21 годиин, но загадките ококоло смъртта му остават. Остава отворен въпросът и колко пари е скътал той приживе. Според легендите Луканов е прехвърлил на лични сметки над 3 милиарда долара от валутния резерв и задграничните дружества. Това обаче не отговаря на истината. Сумата е много по-малко, като според финансови екперти от годините на прехода става въпрос за около 500 милиона долара. Тези пари са прибрани от Луканов в три банки в Швейцария, Австрия и Лихтенщайн. Той е разполагал с големи парични потоци по линия на фирмите зад граници, както и чрез каналите на родната енергетика. Смята се, че Андрей Луканов е контролирал доставките и търговията на предприятия като Нефтохим, Кремиковци, ВПК, авиокомпания Балкан, ТЕЦ-овете от басейна на Марица и АЕЦ Козлодуй. В себе си е имал съсредоточен и голям ресурс чрез доставките на газ. Въпросната сума е лично богатство, извън потоците свързани с регулиране на държавните средсттва и тяхното пренасочване. Луканов обаче е погребал тези пари със себе си, защото никой друг не е имал достъп до сметките му. Така 500 милиона долара плюс натврупаните лихви в момента продължават да пълнят трезорите на банките от Централна Европа. Самото убийство на митичния кардинал на БСП също тъне в мистерия.
Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. „Латинка“ 15.
В деня на убийството около 9:15 – 9:20 ч. бившият премиер излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил „Пежо 306“, паркиран на около 15 м. от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време
убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 – 2,5 метра с пистолет „Макаров“.
Куршум попада в областта на дясното му слепоочие, а други 3 – в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица „Димчо Дебелянов“.
За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. Убийството остава неразкрито.
Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появяват много и различни версии – от покушение на „енергийната мафия“ до битови причини.
Това е последният голям политически атентат в нашата история.
Андрей Луканов е 40-ият български министър-председател и седмият, който е убит. Наистина по времето, когато е застрелян, той вече е минал зенита на политическата си кариера, но въпреки това смъртта му разтърсва България. След разправата на комунистите с парламентарната опозицията през 1947 – 1948 г. Андрей Луканов е първият убит български депутат.
На 2 октомври 1996 г. Луканов изневерява на навиците си. Обикновено сутрин той звъни от къщи в газовата компания „Топенерджи”, за да дойде телохранител да го вземе с кола. За началник на охраната там Луканов е назначил своя стар познат Николай Николаев и макар политикът вече да не е в управителния съвет на „Топенерджи”, фирмата на Николаев продължава да го пази.
Този фатален ден обаче Луканов излиза пред дома си на ул. „Латинка” 15 сам.
Андрей Луканов проплаква в болница в Москва на 26 септември 1938 г.
Родителите му емигрират в бившия СССР след Септемврийското въстание. Дядо му Тодор е един от ръководителите на БКП, депутат още от 1913 г., а баща му Карло (кръстен на Карл Маркс) е интербригадист в Испания и отговорен служител на Коминтерна.
След 9 септември 1944 г. Карло Луканов се връща в България и се издига до външен министър и заместник-председател на Министерския съвет. Това помага за политическата кариера на сина му. Андрей Луканов върви по стъпките на баща си в изпълнителната власт, а по партийна линия влиза в Политбюро на ЦК на БКП. Остава негов кандидат-член десет години – до 10 ноември 1989 г., деня на голямата рокада в ръководството на БКП.
Това се дължи на плама на Андрей Луканова да се усъвършенства – получава добро образование, научава езици, установява лични контакти с чужди политици.
Заедно с Петър Младенов и Георги Атанасов, Андрей Луканов е двигателят на промяната. След като свалят Тодор Живков, управлявал като диктатор 33 години, те започват да демонтират тоталитарната комунистическа система. В къщата на “Латинка” 15 у съседите си
Луканов се среща с представители на зараждащата се опозиция.
БКП се отказва от монопола си във властта и през 1990 г. са проведени първите свободни избори след Втората световна война. Абсолютно мнозинство в тях печелят пак комунистите, вече преименували се в социалисти. Андрей Луканов става премиер. Той подкрепя зараждащия се частен бизнес – за кратко време в България се създават частни предприятия, застрахователни дружества и даже банки.
В този период Андрей Луканов е една от най-популярните личности в България, но скоро звездата му започва да бледнее. Нападат го както политическите му противници, така и твърдолинейните в собствената му партия. Човек на компромиса, Луканов настоява за широко коалиционно правителство. Когато опозицията не приема да му сътрудничи, той подава оставката на кабинета, макар че парламентарното мнозинство му позволява да управлява. Това се приема като предизвикателство от част от партията му. Бившият диктатор Тодор Живков го обвинява, че е бил ухото на Москва в партийното ръководство и че като ръководител на външната търговия е отговорен за колосалния външен дълг на България.
Опозицията също му приписва много грехове. Главното обвинение е, че Луканов е трансформирал политическата власт на компартията в икономическа. Освен това го обвиняват за появата на групировките.
През 1992 г. Луканов отново сплотява партията около себе си,
но вече като жертва. След изборите през октомври 1991 г. СДС идва на власт и с мнозинството си сваля депутатския имунитет на бившия премиер. Той дори е задържан под стража на „Развигор“. След падането на премиера Филип Димитров от власт през декември 1992 г. Луканов е освободен.
През декември 1994 г. БСП печели отново абсолютно мнозинство, но Луканов даже не става министър. През 1995 г. той обявява, че се оттегля от политиката и се отдава на бизнеса. Избран е за ръководител на новосъздаденото руско-българско газово дружество „Топенерджи”. Опозицията обвинява компанията, че иска да монополизира не само доставките на руски газ, но и газопреносната мрежа на България. Новият премиер и лидер на БСП Жан Виденов обвинява Луканов, че не се отказва от властта, а иска да се увековечи в нея чрез природния газ.
Виденов постига тактическа победа като успява да извади противника си от ръководството на „Топенерджи“. За съжаление водената от него икономическа политика подкопава управлението му. В страната се развихря стопанска криза, с която правителството не е в състояние да се справи. За една година инфлацията стига почти хиляда процента. Управляващата партия се разцепва – Луканов настоява за оставка на кабинета, а Виденов смята това за дезертьорство. Луканов успява да наложи своето протеже Георги Пирински за социалистически кандидат в предстоящите президентски избори.
До изстрелите на ул. „Латинка” 15 остават броени дни.
