„Имало едно време… „
Всяка приказка от детството ни започваше с тези три думи, но всеки от нас с трепет очакваше края, знаейки, че ще бъдат изписани думите: „Щастлив край”. За жалост, в нашата история, която предстои да Ви разкажем, ще отекват единствено началните думи. В този материал ще Ви представим една изключително малка част от изчезналите български села, села, в които навремето е кипял живот, а днес тишината удобно се е настанила.
Сгушеното в полите на Стара планина село Бумалча, се обезлюдява внезапно през 1964 година. До днес няма обяснение защо всички жители на селото решават да напуснат домовете си и да оставят цялата си покъщнина. Това е и причината около мястото непрекъснато да витаят различни легенди и предания. Независимо от това жители на съседни села мислят, че все пак причината се крие в демографската криза. Днес не бихте могли да откриете Бумалча дори да използвате карта или GPS. Ако сте твърдо решени и авантюристично настроени обаче, с множество упътвания на овчари може и да успеете да достигнете до обгърнатото в мистерия село.
Отправяме се към живописните Родопи, където се намира и село Дядовци – още едно незапомнено от света село. Дядовци било едно от големите села в района. През 70 – 80 – те години на миналия век населението му наброявало няколкостотин души. За съжаление днес, по възвишенията му не може да срещнете човек, а някогашните красиви каменни къщи са почти разрушени.
Отново в Родопите, само на 45 км от Кърджали ,се намира и обезлюденото от преди 30 години село Жерка. Сякаш кацнало на едно възвишение, селото съхранява спомени от миналото. Още със самото влизане в Жерка, едно 100-годишно дърво ще Ви посрещне, а изкачвайки се все по-високо по тесните пътечки, големите, но празни къщи ще Ви напомнят и „разкажат” за някогашния живот, кипял там.
Историята на следващото село е малко по-различна – хората не са се изселили заради демографката криза, а напротив – заради изграждането на язовир Жребчево. Името на селото е Запалня, в близост до град Николаево. През 1965 година мястото вече било потопено. Днес, над повърхността, може да се види църквата „Св. Иван Рилски”, позната ощр като „Потопената църква”. На дъното на язовира са останали изоставените къщи, селската кръчма и нежните розови градини, които са били гордост на селото.
Търсейки информация за историята на следващото село, в интернет попадаме на заглавието Четрока – бивше село в Южна България. То е най-старото в община Лъки и сведенията за него датират от още от ХVII век. До селото може да се стигне само по козя пътека, която отвежда до призрачните къщи на някогашните жители.
До момента има около 200 изчезнали села и за жалост статистиките показват, че това число ще се увеличава. Това, което ние можем да направим, е да си припомняме техните истории, защото неотдавна, само преди 30-40 години, в тях се е развивал бурен живот. Или ако някога ни се прииска да се откъснем от света, то те биха били идеалните дестинации, защото тишината, спокойствието и полъхът на отминалото време са приласкаващи и несравними.
