Взрив на мощна бомба разтърсва тишината в скъпия жилищен квартал край хотел „Кемпински-Зографски“ на 19 януари 2004 г. Експлозията избухва в асансьора на лъскавата сграда на столичния бул. „Джеймс Баучър“ №87, собственост на групировката СИК. Ударната вълна помита асансьора, в който към третия етаж на сградата се вози шефът на фирма „Интерпетролиум енд партнърс“ Стоил Славов – Телето, с антураж от трима гардове. Това не помага особено, защото супермощният в затворено пространство експлозив с 600 гр тротил е бил поставен на покрива на асансьора от външната страна. Всички в кабината са мъртви, експлозията ранява още седем души, а други 50 са евакуирани спешно от сградата.
Славов, бивш служител на Управлението за безопасност и охрана – УБО от времето на Тодор Живков, имал кабинет на третия етаж в сградата. Той пристига около 12,10 ч. с четирима охранители, но за единия няма място в асансьора и той тръгва по стълбите нагоре, което му спасява живота.
Останалите се качват в кабината и вратите се затварят. Секунди по-късно, докато асансьорът се намира между първия и втория етаж, избухва бомбата. В същата сграда, но на втория етаж, кабинети имат още Румен Николов – Пашата, Красимир Маринов – Маргина и Дмитрий Минев – Руснака, всички босове на СИК.
Шокът след атентата е пълен. Гардове на иначе строго охраняваната сграда бягат навън. Дебеловрати мъжаги зарязват лъскавите си коли с отворени врати на паркинга пред сграда и изчезват, пищят и плачат служителки в офисите.
МВР веднага се насочва към версията за „вътрешен човек“ в групировката, който е подготвил атентата. Едва ли външен човек може да се премине през голямата охрана на сградата на СИК и да постави бомбата върху асансьора. След което да проследи Славов и охраната му, да знае кога пристига и през огледалните врати на сградата да взриви на точното място адската машина. Но доказателства затова не се намират. Работи се активно за междуособици вътре в СИК, чиято жертва става Стоил Славов-Телето.
Тази версия има основание особено след последвалите по-късно през годината убийства на хора от върховете на СИК- на 30 юли в ресторант „Славия“ е застрелян брутално Милчо Бонев – Бай Миле, а на 25 октомври снайперист убива Дмитрий Минев – Димата Руснака на столичния бул. „Витоша“. През април пък маскирани като полицаи похитители отвличат сина на Венцислав Стефанов – Димитър. От момчето няма следа и до днес, въпреки платеният откуп за него. Но нищо от това не е доказано. Третата версия, по която работи полицията, е бизнесът с горива на СИК чрез мощната фирма „Интерпетролеум“, която ръководи Славов. Фирмата печели търгове за обществени поръчки, като голям дистрибутор ползва големи отстъпки от „Лукойл“, плаща данъци, зарежда голяма част от малките бензиностанции. Бизнесът процъфтява. Обаче версията, че убийството е поръчано за отстраняване на Славов от бизнеса с горива, пропада.
Няколко дни след взрива БНР съобщава, че три месеца по-рано МВР е имало информация, че се готви покушение срещу Стоил Славов. Тя не беше официално потвърдена. Случайно или не, бизнесменът е утроил охраната си приблизително по същото време. Но и това не му помага.
Връзката с най-добрия приятел
Четвъртата следа в разследването води към най-добрия приятел на Славов – Филип Найденов – Фатик, убит през лятото на 2003 г. на бул. „България“.
За разстрела Телето е разпитван в МВР, но не казва нищо особено. Една от основните версии за поръчителите на убийството на Фатик е търговията със синтетични наркотици. От МВР твърдят, че Славов е бил засечен няколко месеца след смъртта на Фатик да води разговори в столицата със сърби, които живеят трайно в Холандия и са замесени в търговията с дрога близо до софийска автокъща. Сръбската следа се появява периодично, след като в България беше арестуван наркобаронът от Амстердам Сретан Йосич.
Стоил Славов е завършил пазарджишкото милиционерско училище. Баща му Георги Славов е бил шофьор в ЦК на БКП, а след това на „Позитано“ 20 и синът му, естествено, започва работа в УБО. Славов е карал пилотната кола на ескорта на Тодор Живков. По-късно преминава във втори отдел на УБО и е служил на бариерата на резиденция Бояна. Самият той твърдеше, че за малко е бил и лична охрана на Тодор Живков преди неговото падане.
Славов е сред хората, тръгнали от някогашната групировка “Аякс” на бул. “Симеоновско шосе”, за да достигне водещо място в управите на “Интегруп енд партнърс” и “Интерпетролеум енд партнърс”.
Във всички фирмени документи името му стои до Големия Маргин, Пашата, Руснака и Младен Михалев – Маджо. Говори се, че именно Славов е мозъкът на схемите за търговията с петролни продукти, донесли внушителни печалби на групировката в началото на 90-те години на миналия век
След атентата пред вътрешната комисия в парламента тогавашният шеф на НСБОП ген. Румен Миланов прогнозира, че това убийство едва ли ще бъде разкрито, тъй като нямало доказателства за незаконна дейност на „Интерпетролеум“. Пред комисията Миланов докладва, че срещу Славов няма разработка, няма и предварителни проверки. Неговото име протичало само при общи наблюдения на сикаджии.
Така истината за смъртта на бившия милиционер остава неразкрита. Делото за взрива в сградата на „Джеймс Баучър“ е спряно година по-късно през 2005 г и остава все така и до ден днешен.
