С тази статия ви връщаме почти две десетилетия назад. Тогава сегашният бос на ЦСКА извърши първата голяма частна сделка в България. Той отдаде за 25 години своите бензиностанции на компанията ШЕЛ. Това стана през 1998 година. Междувремено Ганчев бе влязъл и във футбола чрез ПФК Литекс. Статията е на вестник Банкеръ.
„Спортистите ни трябва да са добре платени, за да имат самочувствие, когато се състезават с конкурентите си, които са осигурени във всичко. Обичам спорта и няма да спра да помагам, докато мога, твърди Гриша Ганчев, президентът на акционерното дружество Литекс, признат за меценат N1 на спорта у нас. От 1993 г. насам той награждава медалистите и най-изявените специалисти от клубовете, които подпомага финансово. А тази година, като по-специална, награди наред със своите състезатели и треньори, и олимпийските ни шампиони.
Гриша Ганчев издържа националните отбори по борба, столичния клуб по борба Славия-Литекс, както и фирмения футболен тим Литекс, преименуван на Ловеч. Всъщност, ако спечели купата на България, ловешкият отбор отново ще се казва Литекс, е решението на Ганчев. Показателно е и, че той никога не е хленчил за преференции и отстъпки от държавата срещу помощта си.
Собственикът на гиганта Литекс Гриша Ганчев навлезе с парите си в спорта по-рано от онези бивши спортисти, чиито имена впоследствие се свързваха най-вече със сенчестия бизнес. В началото и него го причисляваха към тази категория, но още през 1993 г., като президент на федерацията по борба, Ганчев успя да си извоюва имидж на положителна личност в контраст с предишните си колеги от тепиха. Заставайки начело на футболния тим Литекс, той го измъкна от Б група и го направи двукратен шампион на страната. Луксът да издържа ловешките футболисти му струва около 6 млн. долара. Ганчев обаче не го прави, защото е модно да си имаш футболен клуб от висшата ни лига – както е добре известно, в един момент у нас не остана борческа групировка, чийто отбор да не участва в елита. Футболът е човешката ми слабост, споделя той.
Малцина са тези, които бяха чували за Гриша Ганчев, преди да се захване с футбола. Едва след това започнаха да говорят за големите му пари. Хобито му наистина излиза твърде скъпо, а възвръщаемостта на вложените средства е частична. Въпреки всичко Ганчев се потапя във врящия котел от клюки и интриги. А когато селският тим от Ловеч започна да побеждава, и то категорично и софийските грандове, слуховете, че купува мачовете на своите футболисти, заляха страната. Доказателства така и не се появиха.
Колко точно струват във финансово отношение ходовете на Гриша Ганчев, си знае само той. Във всеки случай Градът на люляците се превърна в доста негостоприемно място за треньорите от чужбина и вече трима си заминаха безславно. Последната авантюра с румънския специалист Михай Стойкица се оценява на не по-малко от 300 000 лева. И след неговото уволнение обаче ловешкият тим пак е с малки шансове за участие в евротурнирите. Нещо, което вбесява Ганчев. Той изисква само победи, медали и отличия. Не жали пари, но и не понася среднячеството. Вратарят Пруня например бе най-скъпата покупка на ловчанлии през миналото лято – според слуховете румънецът получил 200 000 щ. долара на ръка за трансфера си. Само че това не спря недоволния от изявите му спонсор да го освободи преждевременно, като в дух на пълна коректност му предплати за две години напред.
Разбира се, няма да е никак точно, ако кажем, че Ганчев си служи само с действието изваждане. Особено след като доказа, че може да продава състезателите си изгодно, и то без да използва мениджъри. Преди пет месеца Радостин Кишишев премина от Ловеч в лондонския Чарлтън за сумата от 2 млн. щ. долара. Като лично шефът му замина за Англия, за да приключи преговорите около трансфера. Миналия сезон пък за 2.5 млн. г. марки бяха продадени Димчо Беляков и Стойчо Стоилов.
Е, никой не е съвършен. В края на миналия сезон Ловеч за малко се размина с изваждането от А група. По време на мача срещу Левски ловешкият спонсор влезе в съдийската стая и наби главния арбитър Костадин Костадинов. Полицаи озаптиха бившия борец.
Гриша Ганчев въведе натурализирането на чужденци в българския спорт. Привличането на Армен Назарян в българския лагер преди четири години струваше над 250 000 долара като такса за федерацията на Армения. Ганчев просто купи една олимпийска титла за България. Борецът в класическия стил в категория до 58 кг спечели злато в Сидни. Другият борец Сергей Мурейко – бивш молдовски гражданин, засега е длъжник. Неговата цена също е достатъчно висока, а още не е оправдал инвестицията.
Собственикът на империята Литекс – Гриша Ганчев, когото Шел – България избра за партньор преди няколко години, твърди, че е перфектен в бизнесотношенията си. През януари 1998 г. Литекс АД отдаде на международния петролен гигант Шел 32 бензиностанции за 25 години напред срещу договор за съвместна дейност. Експертите тогава единодушно заявяват, че това е сделка напълно в духа на новото време. Сумата пък е почти зашеметяваща – 81 млн. щ. долара. Голямата печалба на Литекс от кооперацията с Шел са доставките на петрол. Бензиновите колонки се зареждат от Нефтохим, а Литекс внася петрол от Одеса за бургаската рафинерия. Малко по-късно обаче идват обвиненията за афера с петролни танкери. От Шел застават твърдо зад Литекс, а от Нефтохим подчертават, че ловешкото дружество е най-коректният им партньор.
Без положителни качества на личността финикийските знаци носят само зло, изповядва жизнената си философия Гриша Ганчев. Сделката с Шел на практика го легитимира за бизнеса не само у нас. Преди да сключи договора, британско-холандският гигант го проучва тотално. Сега, където и да отиде, с която и компания да преговаря, му е значително по-лесно.
Бизнесинтересите на ловешкия бос са в няколко направления – доставки на петрол за бургаската рафинерия, производство на соковете Куинс, кафе Либерте, захар, химия, метали. Не е лаком, не иска да обсебва всичко. Върти империя от двадесетина фирми в страната и в чужбина с оборот около 600-800 млн. г. марки. Не парадира с парите си. Дружеството му с ограничена отговорност Литекс комерс, регистрирано на 28 юни 1991 г. в Ловеч, много бързо стана лицето на града. А и бе добре дошло след големите щети, нанесени от потъналата вдън земя ловешка пирамида Лекс на Георги Аврамов.
На пръв поглед Литекс комерс, което на 29 юли 1999 г. се преобразува в акционерно дружество, сякаш все се заема с безперспективни дейности. Така бе с полуразпадналия се футболен отбор в Ловеч, който Ганчев пое финансово от Б група. Нещо подобно се случи и с РМД Винпром’98. То отстъпи 30 дяла от собствеността си на Литекс комерс през октомври 1998 г. и така бе спасена от фалит ловешката фабрика Винал. Край Ловеч се появи и фабриката за натурални сокове Куинс – модерно съоръжение, направено по австрийски тертип.
Ганчев е отворен за благотворителност. През кризисната 1996 г. Литекс осигури необходимото гориво на всички училища в Ловешко. Оттогава бившият борец заделя по няколко милиона лева за детски площадки, за ученически концерти, за националния детски фолклорен фестивал. Сега бизнесменът е подготвил мащабна програма за развитието на футбола и изобщо на спорта в Ловеч. Ще бъдат създадени детско-юношески школи с възможно най-добрите условия в тях.
Ганчев става късно, но и си ляга в малките часове. Движи се без охрана. Никого не е излъгал, за да се страхува от отмъщение. Никога не се е занимавал и с охранителен и застрахователен бизнес. В най-трудните за спорта години е шеф на федерацията по борба. Роден е през 1962 г. в ловешкото село Микре. Завършил е спортното училище в Ловеч, малко по-рано от приятеля си и сегашен старши треньор на националния отбор по класическа борба Братан Ценов. За да се издържа като студент в Икономическия институт, се занимава с търговия. Завършил е и мениджърска школа в САЩ. Прословутият Указ 56 го заварва с 50 000-60 000 хил. долара начален капитал. Но с истински бизнес се захваща през 1989-1990 г., внасяйки от т.нар. стоки от първа необходимост. Магазините са празни – ето го удобния момент. Продължава с кафе, алкохол… После идва петролът на процесинг в Румъния.
Ганчев изтъква, че в преговорите е важно голямото хладнокръвие, и много държи на коректността. През 1992 г. едва не фалира, но успява да вземе кредит. След шест месеца се издължава, както е обещал, и фирмата оцелява. Две години по-късно започва да се говори, че кумирът на ловчанлии вече е натрупал първия си милиард (стари пари).
Днес Литекс комерс е от малкото български компании, които разчитат на кредитни линии от първокласни чуждестранни банки. През 1998 г. разчетите на Ганчев са за 20 млн. г. марки вложения в производство. Парите трябва да се използват за просперитет, а не за нечисти цели, казва той. Бившият борец забелязва и оценява скъпите неща, но не понася показността. Облича се семпло, а мачовете гледа, седнал сред редовите посетители по стадионите. Обича да казва, че човек не може да живее в 15 спални. Има апартамент до зала Универсиада от 76 квадрата, който държи по-скоро от носталгия. Иначе живее в малък частен хотел в Драгалевци, където е наел две стаи. Мнозина се чудят как е възможно богаташ като него да се държи толкова скромно.
Политиката не го вълнува, макар че пазаруването на политическо доверие по принцип би му гарантирало по-спокоен бизнес. Не си пия ракията с Иван Костов, но си гледам работата, плащам си данъците и правителството не пречи на бизнеса ми, изтъква Гриша Ганчев.
Обществена тайна е, че собственикът на Литекс е ухажван от всяка власт. От отделни представители на сегашната – също. Ако живеех по времето на Сталин, да ме бе убил, защото той не понасял аполитичните, какъвто съм аз – шегува се босът. Алкохолът не го влече, след един бас през ноември 1995 г. вече въобще не пие. Но негови близки заявяват, че прекалява с цигарите – две кутии дневно.
Бяга от шумотевицата, не дава интервюта, а достъпът до него е много труден.
Другата му лудост след спорта е киното. Гледа всеки нов филм, но не се е чуло да си е купил киносалон. Независимо от това вероятно е рекордьор по изгледани международни футболни срещи и филми.
Шефът на Литекс комерс притежава 60 платна на Златю Бояджиев, от които е показал само половината. Има и картини на Мърквичка, Бенчо Обрешков, Майстора, Константин Щъркелов, Васил Стоилов, Димитър Казаков – общо над 300. Сравняват колекциите му с тези на Боян Радев, Светлин Русев, Богомил Райнов. Оценяват я за над 1 млн. щ. долара.
Гриша Ганчев е голяма личност и ще остави на България може би най-внушителната колекция и най-грандиозния музей. Ще ме надмине многократно – смята Боян Радев. – Много съжалявам, че сега не съм състезател, та той да ми е спонсор.
Голямата любов и надежда на Гриша Ганчев са неговите деца. Синът му вече е тийнейджър, учи в колеж в Шотландия, а съпругата и дъщеричката му живеят в Ловеч. Бизнесменът прави каквото прави, но петък, събота и неделя е в Града на люляците, със семейството. Явно, Гриша Ганчев е заложил на умерения житейски модел. Може би затова времето работи в негова полза.“
