Бургас е един от градовете, който се смята за незасегнат от тежката икономическа и демографска криза, обхванала цялата страна. В голяма част от другите по-големи селища населението намалява с болезнени темпове, което води до тежки последствия на всяко едно ниво. Проблемът се задълбочава с всяка една година, а на този етап нито едно правителство не е намерило вярното решение за неговото преодоляване.
Самият икономически профил на морския град обаче в последните години сменя своята същност. През 1989 година градът беше определено с развита промишленост на всяко едно ниво. Тогава централизираното управление на държавата беше решило, че Бургас трябва да бъде град на работниците. С тази цел бяха построени много фабрики и заводи, което погълнаха огромен обем работна ръка. Това стана за сметка на обезлюдяването на селата в Странджа. Всъщност, когато говорим за тези процеси, е коректно да кажем, че те са започнали през 60-те години на миналия век. В резултат на индустриализацията градът привлече много хора. Построиха се нови квартали и Бургас се разрасна с много бързи темпове. Самите предприятия тогава бяха многобройни. Флагманът беше гигантът „Нефтохим“, който осигуряваше работа на над 15 хиляди души. Заводи като „Камбана”, „Гочо Иванов” , „Георги Димитров”, „Драгни Недев”, „Славянка”, „Яна Лъскова” , „Илия Бояджив”, „Спартак” даваха допълнителен колорит на промишления профил на града. Отделно тук бяха и „Бургаско пиво”, „Винпром” , „Родопа” , „Победа” и други знакови предприятия. „Океански риболов” пък беше международна компания с огромен флот и позиции. Това обаче беше тогава. Постепенно този профил започна да се променя. Факторите за това са много. На първо място беше хищническата приватизация, която отнесе и заличи голяма част от гореизброените фирми. От тях с днешна дата не съществува почти нищо. „Лукойл- Нефтохим” продължава да работи, както и още няколко оцелели предприятия. Цялата северна промишлена зона обаче вече на практика я няма. Южната също. Няма нужда да припомняме поотделно съдбата на самите заводи и фабрики. Сега на тяхно място има или свободни терени, или молове и складови площи.
За 28 години икономическият профил на града се промени драстично. В момента на територията на общината има три нови обособени икономически зони. Първата е Индустриално-логистичният парк, който бе създаден през 2011 година. Той бе последван от този в Българово, а от скоро бе даден терен и за такъв в Равнец. Там обаче няма производствени мощности, а в повечето случаи инвестициите са в ремонтни цехове, сервизи и складови площи. В тази посока се изграждат нови и нови логистични бази и в други зони на града. Бавно, но сигурно промишленият профил на Бургас изчезва. Градът се превръща в нещо като гара-разпределителна на големите потоци от стоки и хора, които преминават през него, особено през летния сезон. Бургас е заобиколен от курорти. На север са градове като Несебър, Поморие и Обзор. Слънчев бряг пък е съвсем отделен случай, но със структуроопределяща функция за цялата икономика в региона. Голяма част от търговските фирми, складовете, транспортните компании разчитат именно на летния сезон в курорта, за да вържат годишните баланси. Постепенно в областния център се изградиха складови бази, автоцентрове, разпределителни пунктове, както и много търговски центрове. В града се инвестира много сериозно в развлекателен бизнес, който включва заведения и атракции. На този етап една много знакова концесия все още не може да заработи. Става въпрос за Океанариума, който трябваше да отвори врати през 2018 година. За съжаление там не е направена дори първа копка. Иначе по проект трябваше да бъдат инвестирани над 50 милиона евро и да се разкрият 200 нови постоянни работни места. Бе планирано атракцията да привлича огромен брой посетители и да генерира поток от туристи през активния сезон. Концесионерите от компанията „Мостовик” дори внесоха първоначалната такса от 660 хиляди лева, но всичко приключи до там. Оказа се, че Олимпиадата в Сочи през 2014 година и изсмукала финансовите ресурси на фирмата, който бе обявена в несъстоятелност. Най-странното е, че тя фалира не заради загуби и дългове, а заради неразплатени суми от страна на клиенти и контрагенти в размер на 10 милиарда долара. Така бъдещето на Океанариума е твърде неясно.
Изграждането на нови логистични бази обаче продължава и тенденцията е този процеси да се задълбочи. Реално Бургас се оформя като център на преразпределение на ресурси от всякакъв профил, но вече за нуждите на туристическия бизнес. В последните години туризмът вече генерира около 15 процента от брутния вътрешен продукт на държавата. Ако към това се добавят и съпътстващите бизнеси, вече става въпрос за 22-24 процента от общия икономически продукт на страната. Това оформя постепенно и икономическия облик на града. Самият Бургас също започна да привлича туристи, което допълнително натежава процесите в новата посока. Със сигурност морският град повече няма да бъде промишлен център, но това не намалява неговата стойност като икономически субект. В последните години градове като Пловдив, Стара Загора, дори и Ямбол привлякоха значителни инвестиции в нови мощности.
В Бургас се планира все пак подобна инвазия, но в обособените зони край града. На този етап там няма значителни инвестиции, но надеждите са, че това рано или късно ще стане. Наличието на голямо летище, на пристанище с държавни и частни терминали, както и на бързи транспортни връзки е сериозна предпоставка за бъдещи икономически проекти с висока стойност. От скоро се говори и за създаване на високотехнологичен хъб на територията на общината. Това ще бъде част от новите процеси на преструктуриране на икономическото пространство и в световен мащаб, които не могат да подминат вече и нашата страна. Създаване на подобен хъб би имало много голямо значение за бъдещето на града. Това обаче на този етап остава само проект.
Каква е ролята тук на друг важен отрасъл като селското стопанство. В последните години зърнодобивът се развива с пълна сила. Тук има няколко много сериозни играчи като лидерът е фирма „Севан”. Изграждат се постоянно нови складови бази, инвестира си в нова техника и това е част от новия икономически профил на цялата област.
Нови технически култури са слънчогледът и в последно време кориандърът. Зеленчукопроизводството е добре развито и задоволява нуждите на местното население, консервните предприятия и големия брой туристи. Лозарството и овощарството са добре развити, особено в районите Бургас, Карнобат, Поморие и Сунгурларе. Животновъдството играе важна роля в стопанството на областта. Добре развити са птицевъдството – в районите на Айтос и Поморие; овцевъдството – основно съсредоточено в общините Карнобат, Руен, Средец и Сунгурларе; говедовъдството – в района на Карнобат. На територията на областта има и две биволоферми – в с. Екзарх Антимово и с. Веселие. Като брой животни фермата във Веселие е водеща в страната.
През последните месеци се заговори, че градът ще се превърне и в меката на аутсорсинга. Засега тук работи само една подобна компания, „Съдърланд“, която често изпада в колапс за търсене на подготвени езикови кадри. Заради смяната на профила на икономиката Общинският съвет реши общината да финансира стипендианти в двата университета бъдещи it-специалисти.
През юни Бургас за втора поредна година бе отличен със специална награда за най-динамично развиващ се технологичен град на годината. Наградата бе присъдена от Българската аутсорсинг асоциация.
Целият екип на Общината работи всеотдайно за вас. Изградихме обществен съвет за развитие на ИТ и аутсорсинг индустрията, чиято основна задача е да предоставя необходимата информация и да подпомага потенциалните инвеститори, включително и при осигуряване на квалифицирани кадри. Бургас предлага всички необходими условия за развитието на индустрията – човешки ресурс, офис площи, добра локация, развита инфраструктура и администрация, която работи рамо до рамо с бизнеса и университетите”, каза кметът Димитър Николов пред участниците в церемонията по награждаване – мениджъри от компании с мултимилионни годишни обороти.
Видно е, че икономическите процеси в последните години формират един нов облик не само на Бургас, но и на цялата област, като водещи и занапред ще бъдат развитието на туризма и селското стопанство.
