С промяна на две думи в Закона за движението по пътищата може да се затвори зейналата врата, през която се промушват хиляди джигити, които карат в аварийната лента по магистралите.
Практиката е епидемична по пътищата ни особено през летния период, когато заради ремонти и катастрофи по магистралите се образуват километрични колони, които нагли нарушители изпреварват през лентата за принудително спиране, пише “Телеграф”.
Правила
Магистралите у нас по закон имат активни ленти и такава за аварийно спиране. Според Закона за движението по пътищата тя може да се използва само за спиране поради техническа повреда на автомобила, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците. Масово обаче това не се спазва, а пикът на нарушението е през натоварения туристически сезон, когато магистралите са много натоварени и се образуват колони от автомобили.
Използването на аварийната лента е масово по магистрала „Струма“ при стесняванията ѝ до първокласно шосе край Симитли и Кресна. Най-масово обаче е нарушението на претъпканата „Тракия“, където колони има почти всеки летен уикенд, дори и без ремонти, най-често заради верижни или по-тежки катастрофи.
Безнаказано
Досега нарушението масово минаваше безнаказано заради слабия капацитет на МВР да се бори с него. Според запознати с организацията „Пътна полиция“ има само по един магистрален патрул за всяка от областите, през които те минават.
„Сами се сещате, че те няма как да упражняват засилен контрол, при положение че само в София-област магистрала „Тракия“ е 56 километра. Умножете по две платна и получавате един патрул за над 110 км“, коментира Тенчо Тенев, експерт по пътна безопасност и бивш началник на КАТ-София.
Според него нарушението е особено опасно. „Създава директни предпоставки за ПТП, тъй като движещият се в аварийната лента може да удари спряло поради повреда МПС. Отделно използването на аварийната лента за изпреварване на колона пък пречи на аварийните екипи, на спешна помощ, на пожарна да достигнат бързо до мястото на катастрофата“, обясни още Тенев.
Контрол
Въпреки кадровия и технически недостиг и през това лято от „Пътна полиция“ гарантират, че аварийните ленти ще бъдат във фокуса на превантивната и наказателната им дейност с цел да се избягват затруднения на движението и пътнотранспортни произшествия. В момента нарушението се наказва с отнемане на шофьорската книжка, но до санкции се стига рядко.
Причината е вратичка в закона, която позволява на нарушителите да се оправдават, че са използвали лентата, понеже им е прилошало или са имали повреда. Вратичката може да се затвори с промяна на две думи в закона, каквато вече е внесена чрез законопроект на Министерския съвет. Промяната включва това двете отделни забрани – за движение и за спиране в аварийната лента, които досега бяха в една точка, да се разделят в два отделни текста.
„Това ще позволи да се фиксира нарушението по-лесно и ще направи невъзможни оправданията, че движението в аварийната лента е било само временно, и то с цел спиране поради прилошаване или технически проблем“, коментира Тенев.
На Запад длъжни да правят път
В редица западни държави законът повелява при образуване на колона на магистрала колите да се ориентират към двете крайни ленти. Така в центъра на платното се образува просека, през която могат да преминават аварийните екипи на спешна помощ, пожарна и полиция. Където лентите на магистралата са две плюс аварийна, то дясната колона се престроява в аварийната лента, а дясната активна лента остава празна за движение на спешните екипи в посока на катастрофата.
Камерите за средна скорост не по-рано от есента
Тол камерите на пътната агенция няма да могат да се ползват за засичане на средна скорост поне до есента. Причината е, че за да се могат да засичат такива нарушения, са нужни промени в Закона за движението по пътищата, тъй като в момента в него няма нарушение „превишаване на средна скорост“. Такива са внесени в пакет с тези за аварийната лента и още много други, но няма да бъдат разгледани скоро заради изборите и свикването на новия парламент.
Заедно с тях отлежават и промените, които ще позволят на МВР да глобява по снимки от камери, собственост на общините. Идеята е по тези камери да се глобява за скорост, минаване на червено и др., като приходите се делят между съответната община и Фонд „Пътна безопасност“ към МВР.
