… ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди…
И.М.Вазов
Пазете свободата си, защото всеки ден някой иска да ви направи роби. „Леви” роби, „десни” роби – без значение. Важното е да служиш предано на господаря и да не си помисляш, че можеш сам да си бъдеш господар.
Робът произведе „Кой не скача е червен”. И всички „червени” взеха да подскачат като „сини”. После наобратно. Защото за роба не е важно дали е син или червен, социалист или капиталист. Дай му на роба една филия с мас и ще започне да подскача около шистовия газ на американците със същия мерак, с който до вчера е подскачал около мазута на руснаците.
За роба не са важни посоките, важни са подскоците.
А през това време господарите седят заедно на една маса, пият си бърбъна и обсъждат нови тактики и стратегии да държат роба в послушание и да му изстискват силиците (никой господар не иска Спартак в къщата си).
Робът си вярва, че вярва в онова, което скришом отрича. Това е неговият номер за оцеляване. Когато мнимата му вяра се изчерпи, преминава към клеветата и интригата. С тях се чувства силен; те са успокоението му, че не е дошъл бадева на този свят.
Робът не се нуждае от истината. Напротив, тя е последното нещо, което го вълнува. Прави се, че не я вижда, дори да му избожда очите. Защо му е на роба истина – беля на главата. Каквото каже господарят, такава е истината. Руският господар, американският господар – както дойде. Докато изгуби и своята сянка.
Затова: пазете свободата си, защото всеки ден някой иска да ви направи роби!
