Годината е 2016, месецът е ноември: ГЕРБ тъкмо са загубили президентските избори, а политическата ситуация в България е описана на страниците на световните медии. “Ню Йорк таймс”, “Вашингтон пост”, “Политико”, “Гардиън”, “Монд” и още много други авторитетни издания свързват изборния провал на партията на Бойко Борисов с липсващата съдебна реформа и абдикацията от страна на властта в битката с корупцията.
Точно година по-късно, преминала през предсрочни избори, същата партия управлява страната. И точно година по-късно – същата присъда е произнесена за 17-ти пореден път от Европейската комисия. Документът, констатиращ липсата на съдебна реформа в България и тоталния отказ на държавата да се бори с разяждащата я корупция, е мониторинговият доклад. Малко допълнение към ситуацията: кандидатът на Борисов, загубил президентските избори – Цецка Цачева, в момента е правосъден министър. Министър, който, разбира се, разтълкува доклада на Брюксел като положителен.
В тази посока се изказаха всички отговорни фактори от ГЕРБ и прокуратурата. А всъщност и формацията на Борисов, и държавното обвинение са подложени на унищожителни критики от страна на ЕК. Те, разбира се, са тълкувани превратно, като най-комично е схващането на ГЕРБ, че документът е положителен, защото в него няма “нови препоръки”. Само дето подобен аргумент би бил валиден, ако с мониторинговия механизъм не се констатираше, че старите не са изпълнени. За 17-ти път.
Присъдата
Въпреки, че няма “нови” препоръки, Брюксел за пръв път отправя много остри критики към Народното събрание за “непрозрачния” законодателен процес. През последните месеци управляващите от ГЕРБ и “Обединените патриоти”, подкрепени от ДПС, прокараха светкавично редица скандални промени в съдебния закон и Наказателно-процесуалния кодекс. От доклада на ЕК става ясно, че тази “реформа” се оценява като посегателство върху независимостта на българския съд.
Напредък е отчетен по три от общо 17 показателя – правото на магистратите да избират пряко представителите си във Висшия съдебен съвет (ВСС) и борбата с организираната престъпност. В доклада се казва, че “видимото насилие” в страната е намаляло за последните десет години.
В същото време ЕК продължава да настоява за структурни промени в прокуратурата и отчетност на главния прокурор. Докладът стъпва и върху последните препоръки на Венецианската комисия, с които се предлага главният прокурор да не може да се меси при избора на шефовете на върховните съдилища. Венецианската комисия настоя също да се създаде и независима институция, която да може да разследва главния прокурор. В предишни доклади институцията на Съвета на Европа буквално обяви, че българската прокуратура работи по “съветски модел”.
В мониторинговия доклад от Брюксел ясно се посочва, че България не е свършила нищо и по доклада на европейските прокурори от края на 2016 година, препоръчващ съществена структурна реформа на прокуратурата и прекратяване на безотчетността на нейния началник.
ЕК настоява структурната реформа на ВСС да продължи с намаляване на политическата квота в колегията, която управлява съда – нещо, което ГЕРБ, БСП и ДПС отказаха да направят при приемането на конституционните поправки през 2016 година. “Делът на членовете, избирани от Народното събрание в съдийската колегия, остава висок”, пише Европейската комисия.
Борбата с корупция по високите етажи на властта продължава да е най-големият проблем за българските власти. За една година не са постигнати никакви резултати. ЕК буквално казва, че прокуратурата се бори с корупцията по върховете на властта предимно с анализи и пътни карти.
В техническата част на доклада се казва, че множеството разследвания срещу високопоставени лица много рядко водят до присъди. А това говори за наличието на “генерален проблем”.
Генералният проблем
Именно “генералният проблем” е в основата мониторингът върху България да остане поне още една година, а срок за прекратяването му да няма, докато не се докаже “необратимост” на реформите.
Всъщност, тази констатация, преведена от “брюкселки”, е най-големият шамар за кликата, управляваща България. Тук е редно да се уточни – че кликата или шайката (по Антон Тодоров) е съставена от различни формации, без никакво значение кой в момента е управляващ и кой опозиция. Защото заслуга за нея имат и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, които са основните играчи на политическия терен.
Факт е обаче, че изводите за липсващото върховенство на правото в България (каквото накратко казва документът) се появиха на фона на дългото подгряване от страна на ГЕРБ, че едва ли не, ако не последният, това ще бъде предпоследният доклад за страната.
Подобна радост за властта обаче не се случи. Нещо повече – България председателства Евросъюза, докато самият Евросъюз не просто се съмнява, а разобличава системни проблеми в начина на функциониране на държавността в България.
Доказателството
Колкото до политическите реакции на документа – те са най-автентичното доказателество за “генералния проблем”.
Звучният плесник, произнесен с възпитан тон в Брюксел, отекна в България като “най-позитивния” и “обективен” – според ГЕРБ, “позитивен” – според прокуратурата, “пълен провал” – според БСП и “обективен провал” – според ДПС, но с уговорката, че това не важи за прокуратурата.
И нито една от парламентарните формации, без значение дали се мъчи да демонстрира опозиционност или не го прави така старателно, не сметна за редно да назове генералния проблем. А именно, че докато държавното обвинение възпроизвежда сталинистки тип управление и докато политическата власт управлява в тясно сътрудничество с него, няма как България да бъде нормална демокрация. Докато това продължава да се случва, ние, българите, ще бъдем разяждани от корупция, а битката с нея ще бъде противоборство само кой да я контролира.
“Въпреки че комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки в близко бъдеще”, гласи заключението на доклада.
И звучи ободряващо. Съвсем като най-положителния унищожителен доклад за България.
Дойче Веле
