За населението в 48 населени места с общо 8 754 жители не е осигурен обществен транспорт. За други 43 населени места с 6 878 жители има транспортни връзки под 5 дни в седмицата, което затруднява достъпа до работа, административни, здравни и образователни услуги (виж графиката по-долу), показва одит на Сметната палата.
При одита са установени съществени пропуски и слабости както в нормативната уредба на обществения пътнически транспорт, така и в действията на отговорните органи и институции.
Транспортните проблеми в Северозападния район са анализирани предвид факта, че районът е с трайно най-ниско равнище на развитие и заема последно място в класацията на районите в ЕС по показател Брутен вътрешен продукт на човек от населението. Районът обхваща териториите на областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч.
Като цяло, районът е слабо населен, в определени части е с характер на обезлюдена територия. Общините на територията на петте административни области в Северозападния район са 51. За периода 2014 – 2016 г. 33 от тях получават държавна субсидия за обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и гранични райони.
Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдени транспортни схеми – републиканска, областни и общински. Републиканската транспортна схема се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; областните транспортни схеми – от съответните областни управители и общинските транспортни схеми – от общинските съвети.
Относно разработването и утвърждаването на транспортните схеми е устанвено, че термините в нормативната уредба, с които се описват процесите по разработване и утвърждаване на транспортните схеми, са дефинирани неясно, непълно и не осигуряват еднозначно тълкуване. Липсва нормативно изискване за координация между трите вида транспортни схеми и няма обобщена база данни за извършваните превози по тях. Няма процедура за обсъждане с гражданите на планирани промени на автобусните линии и маршрутните им разписания. Това лишава процеса от възможност да бъде съобразен с интереса на ползвателите на услугата.
Относно възлагането на обществени превози на пътници става ясно, че изискванията не са спазили общините Белоградчик, Враца, Вършец, Кула, Мездра и Плевен, в резултат на което са лишили превозвачите от възможността за получаване на компенсации и са създали риск за превозната услуга.
Съществува неяснота при прилагането на Закона за обществените поръчки при възлагането на обществените пътнически превози, тъй като не може да се формира прогнозна стойност на поръчката, въз основа на която да се определи вида на процедурата за избор на изпълнител.
За да бъде защитено населението от прекъсване на обществения автобусен превоз, нормативно е предвидено договор за превозната услуга по дадена автобусна линия да бъде удължен до две години. Тази възможност обаче крие риск кметовете да я използват за удовлетворяване на интересите на превозвачите и да се отлага провеждането на процедура за конкурентен избор на изпълнител.
Относно използване на средствата от държавна субсидия за подобряване на транспортната свързаност в СЗР, се установява, че критериите за определяне на характера на населените места като планински или гранични обаче, са непълни и не достатъчно обективни.
Липсват и нормативни изисквания и критерии при определяне на нерентабилните градски линии, подлежащи на субсидиране. Съществува и голяма диспропорция между средствата за субсидиране на двата вида превози – около 80 на сто от общия размер на средствата за субсидиране на нерентабилни превози отиват за вътрешноградски превози и едва около 20 на сто за междуселищни превози. Това не поставя при равни условия населението в градовете и в малките населени места, за които транспортът е от решаващо значение за осигуряване на нормални условия за живот и работа.
Разпределението на субсидиите за нерентабилни превози се извършва от ИА “Автомобилна администрация” въз основа на подадени от общините данни за финансовите резултати на превозвачите. Поради липсата на контрол от страна на общините съществува риск от неточно и невярно представени данни в месечните справки за финансовите резултати на превозвачите.
Сметната палата дава 21 препоръки на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, 3 препоръки на Изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация” и 6 препоръки на кметовете на проверените общини.
Препоръките трябва да се изпълнят до края на 2018 г. Сред тях са, да се обсъди възможността за обединяване на транспортните схеми при тяхното разработване и утвърждаване с единно ръководство на процесите.
Сметната палата и ска да се извърши обстоен анализ на практиката по възлагане на превозите по автобусни линии от общините и прилагането на ЗОП, Закона за концесиите, за да се създаде единен ефективен подход при осъществяване на обществените превози.
Препоръчва се също така, да се предприемат действия за създаването на единна публична електронна платформа с транспортните връзки въз основа на трите вида транспортни схеми.
