Изборът на нов патриарх се очаква да стане до средата на юли, защото по устав той трябва да се осъществи до четири месеца след смъртта на патриарха. Това каза за БТА богословът проф. Иван Желев.
“Надяваме се преди всичко да се спази Уставът на Българската православна църква – Българска патриаршия, защото в последно време се нагледахме на противоуставни действия на някои митрополити, които и патриарх Неофит не успя да спре”, заяви проф. Желев.
Той обясни, че днес на извънредното заседание на Светия синод, събрал се по повод кончината на патриарх Неофит, се избира един от 13-те митрополити на БПЦ за наместник-председател на Светия синод, за да може този изпълнителен орган на църковната власт да работи нормално.
“След смъртта на патриарха властта в църквата беше автоматично поета от старшия член на намаления състав на Синода, който тази година е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Но след днешното заседание наместник-председател може да се окаже фактически всеки един митрополит”, каза проф. Желев.
По думите му, междувременно, след известяването на трите български власти за смъртта на патриарха се изпращат известия и на всички глави на останалите поместни православни църкви, тъй като БПЦ е част от семейството на тези църкви и заедно с тях съставя Православната църква по цял свят.
“Очаква се за опелото и погребението на патриарх Неофит да дойдат представители от всички църкви, сред които ще има и глави на църкви – патриарси или архиепископи, според ранга им”, каза проф. Иван Желев.
Той уточни, че качествата на кандидатите са записани в Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия: да са митрополити с поне пет години митрополитски стаж и над 50-годишна възраст.
“Няма горна граница за възрастта на кандидат-патриарха. Естествено се изисква правилна православна вяра, макар да няма специални изисквания за моралните му качества, защото те се подразбират”, обясни проф. Иван Желев.
“Изборът на патриарха се извършва от патриаршески избирателен църков(нонарод)ен събор. Скобите са поставени, защото с устава от 2008 година се премахна определението на събора и като народен. Тази тенденция се изроди преди три седмици в пълното премахване на участието на вярващия народ от взимането на решения в БПЦ”, коментира богословът.
